"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка черна врата в зиданата ограда, а зад вратата е Слейд Хаус. И тази врата се появява само по веднъж на девет години, за да пропусне някого в тайната, която крие.

Слейд Хаус е място, за което покана получават само избрани хора. Всички те пристъпват в разкошната градина зад къщата с мисълта, че не искат да си тръгнат от това място никога. А после разбират, че е трябвало да внимават какво си пожелават. Защото те – Избраните – наистина никога не си тръгват.

Романът „Слейд Хаус“ на писателя Дейвид Мичъл е нещо като продължение на историята, разказана от него в „Часовници от кости“, макар да няма проблем да мине и за самостоятелно произведение. Други герои в друга история, но в същата вселена. Похват, характерен за Дейвид Мичъл и спечелил му славата на автор с ярък и разпознаваем стил.

Разделен на пет почти самостоятелни глави, „Слейд Хаус“ проследява сблъсъка на петима души с двамата Извънвременни близнаци Нора и Джоуна Грейър. Първата проследява събитие от 1979 г., а последната – от 2015-а. Пет различни истории, разиграващи се точно през девет години, в които петима, на пръв поглед несвързани помежду си човека се оказват примамени в мистериозната английска къща на улица „Слейд Али“, само за да останат без душите си. Защото Нора и Джоуна отдавна не са обикновени хора. Овладели тъмните изкуства на различни учители и усъвършенствали ги допълнително до чудовищни нива, те от десетилетия се стремят към следващото стъпало в мрачното познание. Искат да бъдат безсмъртни. Но цената на безсмъртието им са душите на рядък вид хора.

Какво е общото между 13-годишния Нейтън Бишоп, циничният, изпълнен с омраза към жените полицейски инспектор Гордън Едмъндс, студентката с наднормено тегло Сали Тимс, сестра ѝ – журналистката Фрея Тимс и психоложката Айрис Маринус-Фенби? И какво е различното между тях и останалите хора по света?

Близнаците Грейър могат да обяснят много точно. Те разпознават психоволтажа, който прави някого Избран, и са намерили начин да подхранват собственото си безсмъртие чрез него.

„Слейд Хаус“ е много по-кратък в сравнение с другите романи на Дейвид Мичъл, но без проблеми успява да представи отличителните му черти – различни времеви линии и истории, които в крайна сметка се свързват в една обща нишка. Както в повечето си книги, и в тази Дейвид Мичъл жонглира с на вид напълно самостоятелни, но всъщност свързани разкази, за да насочи погледа ни към една иначе традиционна история за обитавана от духове къща. С наслагването на главите читателят постепенно се запознава с Нора и Джоуна Грейър – близнаците, хранещи се с човешки души. На свой ред обаче близнаците се запознават с жертвите си и със способността им да се съпротивляват дори след смъртта.

Въпреки краткия обем на главите, и петимата Избрани са разкрити в достатъчно големи подробности, за да се превърнат в пълнокръвни образи, които резонират в съзнанието на читателя дълго след като напускат страниците. А въпросната краткост може би се дължи на факта, че „Слейд Хаус“ всъщност започва живота си като поредица от публикации в социалната мрежа „Twitter“. И все пак има една сред петте жертви, която не е като другите. Един от Избраните е взел решение вместо близнаците Грейър, срещу което тяхното заклинание може да се окаже безсилно.

Дейвид Мичъл е британски писател и сценарист, но е живял в различни периоди и в Сицилия, и в Хирошима, и в Ирландия. През 2007 г. името му е в списъка на 100-те най-влиятелни личности на списание „TIME“. Автор е на няколко романа, сборници и документалистика, но е познат на българските читатели основно с калейдоскопичния си роман „Облакът Атлас“, номиниран за награда „Букър“ и филмиран през 2012 г от режисьорите Уашовски. Характерно за Мичъл е, че почти винаги в творбите си той вплита препратки към други свои произведения и идеи.

Освен писател, обаче, той е и сценарист, а името му стои зад сценария на филма „Матрицата: Възкресения“ – една от най-хитовите ленти в историята на съвременното кино.