Милан Димитров: "70 години моят втори дом е бил читалището"

Милан Миланов в ''Калейдоскоп'' 16.11.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес гостуваме в село Раковица. Селото се слави със самодейната си театрална дейност. Все още се помнят "Зимните театрални празници", които се провеждали през месец януари и които събират много самодейни състави от областта и страната.
Милан Димитров е нашият днешен гост, чийто живот е изцяло свързан с живота читалището. В него той работи активно цели 70 години. Милан Димитров е и артист, и танцьор, и музикант. Животът му е отдаден на самодейната дейност, която завинаги остава неговата любов. У дома съхранява десетина окаринки, които е купувал от различни краища на България. Неговата окаринка, която най-много си харесва и на която свири, е производство на троянски майстори и има изключително верни тонове.

Милан Димитров е роден в село Раковица през 1929 година в бедно селско семейство. Баща му е работил като ратай, майка му, се е трудила на полето и у дома. Като младеж става предсдател на Работнически младежки съюз към БКП, младежката организация в Раковица. През 1948 година е изтеглен в Околийския комитет на РМС в град Кула като завеждащ "Младежки бригади". На 5 редовен и свободен конгрес на РМС е избран за делегат, тъй като неговата организация е една от най-добрите в околията. После става секретар по пропаганда и агитация към пратийния комитет. Успоредно с политическата и ремсомва дейност, Милан активно посещава читалището и се включва във всички негови изяви. През 1957 година заминава на работа в Уст Лабинск, Краснодарски край . След една година идва и съпругата му Мария с дъщеря им Ксения. Три години семейстнвого живее в СССР. Работи като бригадир на българска бригада. Там завършва средното си образование.
Прзе 1960 година се връща в България. Продължава да живее и да работи в Раковица, в партийния комитет. С негова помощ се създава Трудово производителната кооперация, към която започват работа дърводелски и шивашки цехове, бръснари и фризьори. Преминава в партийния комитет и започва работа като секретар по пропаганда и агитация.

Детството и окаринката
"Израстнал съм в беднотия, от 6 -годишна възраст започнах да излизам с 4-5 овчици, които имахме, с дядо Димитър. Бяха ми купили окаринка, защото в махалата имаше един ерген, който свиреше прекрасно на окарина. И винаги това ме впечатляваше и ми се искаше и аз да се науча. На 7-8 годинки вече можех да свиря сравнително добре. Основната причина да свириш на окарина е меракът. Не е трудно да се надува, важно е това да те удовлетворява теб и да удовлетворява тия, които те слушат. Много пъти си свиря за себе си. Това ме обогатява, повдига ми настроението, главното е да имаш добра окаринка. Сегашната ми окаринка е на повече от 40 години. Аз обучих едно момче Младенчо, но той замина да учи и сега не свири, отказа се. Опитвах се на кавал и дудук, но нещо не върви."

Училището
"Завърших през 1942 година трети клас. Нямахме пари и баща ми и майка ми не можеха да ме изпратят в гимназия да уча, макар че се учех добре. А решиха да уча занаят. В махалата имаше дърводелци, аз избрах един дърводелец, Тома Георгиев Лонгов се казваше майсторът. По занаят съм бъчваро-дърводелец. Макар че се занимавахме и с тишлерски работи и с оборудване на постройки, врати и прозорци. Четири години бях чирак. На четвъртата година трябваше да се явя на калфински изпит във Видин, явих се на изпита. Падна ми се да направя задънка. И така завери ми книжката, даде ми някаква сумичка и аз с нея си купих четири стъклени чаши. Като се прибрах, поканих приятели на почерпка, че съм взел изпита и да сефтошем чашите. "

РМС
"Някъде 1948 година аз бях изтеглен в Околийски комитет на РМС в град Кула като озавеждащ "Младежки бригади". През 1947 г започна бригадирското движение на доброволни начала. Започна да се прави прохода "Хаинбоаз", и жп линията Перник-Волуяк, язовир Копринка. Тогава имаше известни кризи за облекло, за платове. Даваше се преднина на тези, които бяха ходили бригадири. В Извор махала след заседание на младежкото дружество не можах да намеря къде да спя, прекарах на пейката навън и така хванах воден плеврит. Това наложи да бъда освободен от тази длъжност, върнах се на село и поех отново младежката организация. По-късно тази организация се прояви като най-добрата в околията.

Проведе се обединителен конгрес на всички младежки организации без една - опозиционна организация, но после тя се претопи и така се създаде Съюза на народната младеж. По късно стана ДСНМ, тоест Димитровски съюз на народната младеж, защото Димитров се беше върнал от Русия и беше поел ръководството в България. Моят майстор беше член на партията още от нелегално време. И той ме насочи главно към тези идеи. И почнах да разбирам кое е по-доброто за онова време. Ние не бяхме учени на много злостни неща, каквита сега се приписват на БКП. "

Строителството
"По времето на социализма е направена Детската градина, Културния дом в Раковица.
Другото добро нещо беше - всяка седмица организирахме забава в салона на училището. Организирахме трудови дни за направа на пътища. И да не говорят някои хора:"Е, какво е направено тогава". За съжаление някои неща вече ги няма. "

Читалището
"От тогава / 1942 година/ и до сега ме вълнува дейността на читалището.
Председател на читалището съм бил няколко пъти. В едни случаи преизбиран, в други случаи прекъсвал и пак избиран. И един постоянен участник в различните дейности на читалището - и певческа, и танцова, театрална главно. Трудно ми е да си спомня, но това са около 70 години моят втори дом е бил читалището. Не съм най-добрият артист, но може би съм най-активният. Читалището ни участваше във всички прегледи на самодейните състави. Отначало бяха в Благоевград, после в Кортен. В Раковица организирахме "Зимни театрални празници". Правехме ги през месец януари и идваха най-добрите театрални колективи от страната. Раковчани са театрални хора. Винаги, при всяка изява на читалището, е пълно с публика.
Това си е мое увлечение, може би заедно с научаването свиренето на окарината, ме тласкаше и към самодейните дейности. "

Театралната дейност
"С нас работеше идвестният режисьор Мирослав Миндов. Той ни водеше целия колектив в Народния театър в София, той ни осигуряваше храната в техния стол. Другият режисьор ни водеше на Черноморието и там правехме репетиции. Играехме в Югославия с театър, а също и сме излизали и с певческите и танцовите състави. Най-силно ме влече - това е свиренето на окарина, това е театърът, това е хорото. От всички събори, на които сме ходили, Коприщица най-много ми харесва. Като че друга беше организацията, там и моят внук го водехме с един наш обичай "Бъдни вечер". За съжаление никой от моите внуци и правнуци не иска да се захване с окаринката. Обичам много поезия, особено революционна поезия. Любимото ми стихотворение е "Духът на Ботев". Любимите поети са ми Ботев, Вапцаров. В живота си съм прочел немалко книги. Ползвам библиотеката на читалището. А моята лична библиотека е над 300 тома. "

СССР
"В Съюза завърших средното си образование, защото нямах такова. Баба Мария и тя завърши средното си образование. До 6 часа вечерта работим, в 7 часа в училището сядаме на чина да учим.
В същото време бях записал задочно да уча в Техникум по електрооборудване на промишлени и граждански предприятия. Завърших и това."

Повече от интервюто маое да чуете в прикачения звуков файл.

Споделете

Милан Димитров: "70 години моят втори дом е бил читалището"

Галерия

Впечатляваща археологическа находка в центъра на Враца

Каква е перспективата за реализация на младите хора

Време е за ремонти, къде да изхвърлим строителните отпадъци

Д-р Тодор Тодоров, КОЦ Враца: Ранното диагностициране е решаващо за лечението рака на гърдата

Валентина Васильонова, КНСБ: Работещите в агенциите към министерството на земеделието заслужават достойно заплащане

Проф. Радостина Александрова: Хората се страхуват от ваксините, когато нямат информация за тях

Видински преподавател с награда за доклад в Национален форум

За БНР

Радио Видин