Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да играеш - навън или пред екрана?

Игрите на 90-те години бяха не просто начин да запълниш времето си - те бяха средство за социално общуване и физическо развитие. Скачането на ластик, криеницата, народната топка, ритането на топка на улицата, играта на "Стражари и апаши" изискваха движение, бързина, ловкост и най-вече - работа в екип. Такива игри развиват мускулатурата, координацията и издръжливостта. Освен това, докато играеха заедно, децата учеха важни житейски уроци - как да се сприятеляват, как да решават спорове, как да спазват правила и как да губят с достойнство.

От друга страна, съвременните дигитални игри не са напълно лишени от стойност. Те могат да развиват логическо мислене, бърза реакция, координация между око и ръка, както и стратегическо планиране. Има образователни игри, които учат на математика, езици или дори програмиране. Проблемът обаче е в прекомерната употреба на екраните и липсата на движение. Заседналият начин на живот може да доведе до затлъстяване, проблеми с гърба, очите и концентрацията. Освен това дигиталните игри често изолират децата едно от друго, тъй като общуването в реално време и лице в лице се заменя с чат или слушалки. 

"Благодарение на игрите навън се развиват социални умения, умения за справяне в проблемни ситуации, критично мислене, децата се учат на емпатия, на това да взаимодействат с останалите... Чрез компютърните игри също може да се развият определени качества или социални контакти, но не бива да се забравя, че това е един нереален и свят на фантазии, в който не можеш да общуваш, не можеш да използваш сетивата си, затова е важно да отбележим и за родителите, че не е редно да прекачваме дневното време за компютъра, което е редно да бъде между един и два часа... Би могло да има поведенчески или емоционални симптоми, когато едно дете злоупотребява или пък е развило зависимост към компютърните игри, това могат да бъдат емоционални симптоми като тревожност, страх да излезе навън, тревожни сънища също... Когато не играят навън, децата губят детството си, губят спомените си, защото това, което се е случило във виртуалния свят ще остане там, но ако не си изградил социални умения или контакти с близки хора, ще ти бъде много трудно занапред да ги изграждаш."

"Предпочитам да играя навън, с деца, защото с телефоните така или иначе след няколко години всичко ще бъде от роботи и ще бъде онлайн, затова предпочитам сега да се насладя на това да имам хубаво детство. Обичам да играя на криеница. Играем и на народна топка, и гоненица, и футбол... Навън, защото е по-забавно, а и дишаме чист въздух. Според мен телефоните са много вредни. Играем на криеница, "Кобра" и народна топка... Навън предпочитам да играя, защото съм с приятели. Предпочитам да играя с децата вместо да седя на телефона... Навън, защото е по-забавно, защото можем да играем игри като футбол, криеница и гоненица."

Явно въпреки новите технологии забавленията на открито продължават да бъдат предпочитани от много деца. В заключение можем да кажем, че и заниманията навън, и дигиталните игри имат своите предимства. Най-добрият подход е да се намери баланс – да не забравяме радостта от тичането по улиците, приятелските викове и усещането за свобода, но и да използваме технологиите разумно, като средство за учене и развлечение. Когато се подхожда осъзнато, и двата типа занимания подпомагат физическото, психическото и социалното развитие – независимо дали са от 90-те или от екрана на телефона.