Арх. Владимир Робинзонов: Всички мои проекти чувствам като свои деца

Снимка: Радио Видин

арх Робинзонов в ''Калейдоскоп'', 21.12.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В това издание на "Калейдоскоп" представяме архитекта, който проектира някои от най-емблематичните за Видин сгради - Владимир Робинзонов. Той е роден в село Ракитница, област Видин, на 2 км от сръбската граница. В училище се проявява като отличен математик, много добър музикант, изявен художник и спортист. С лекота учи по всички предмети и завършва с отличен успех. Затова, когато кандидатства във ВИСИ - София, без трудности е приет в специалност "Архитектура". Дипломира се през 1967 година и се завръща във Видин, където в продължение на три години работи като проектант. Още през първата година му възлагат да направи проект за хотел. Без да се замисля, арх. Робинзонов се захваща със задачата да проектира един красив и различен хотел. Прави много проекти, много мисли и стига до извода, че стаите трябва да са под такъв ъгъл, че всички те да гледат към реката. Тази негова оригинална идея по-късно се използва в проектирането на сградите в курортния комплекс "Албена". През 1969 година му възлагат да направи проект за Гребната база във Видин. Проектът е сполучлив, както и изпълнението и по онова време именно тази сграда е най-голямата Гребната база на Балканите. Негови са архитектурните проекти на Младежкия дом и кино "Цвят". А проекта на сградата на Общината в Златоград е една от идеите, с които е много горд. И още нещо интересно в биографията на архитект Робинзонов, малко хора знаят че идеята за изграждане на Дунав мост 2 е негова. През 1991 година той предлага на кмета Младен Каменов да се изгради мост, който да свързва България с Европа. Арх. Робинозонов е може би единствения български архитект проектирал за четири континента - Америка, Азия, Африка и Европа.

Детството
"Имах приятел от село, той ми е най-добрият приятел, живеехме наблизо, играехме си край къщата и по-късно бяхме и войници заедно. Изкарахме 15 години заедно, почти всеки ден. Ходехме с дядо ми да пасем воловете в гората. Там беше много интересно, защото срещах много диви животни. Бях много добро дете, качваха ме на масата да им казвам стихотворения и да им пея. В гимназията имахме много добър учител по музика, Бардаров и той се захвана да прави духов оркестър. И успя да ни научи и станахме добри музиканти. Аз започнах с флигорна, тромпета ми купиха нашите, когато отидох войник. Свирехме на офицерите по празниците. Това не е повлияло на службата ни, карахме си службата както трябва. Не може да се каже, че съм имал лека служба. В гимназията бях най-добрият художник, най-добрият музикант, най-добрият спортист и ученик. Тогава комунистите прокламираха, че ще създават всестранно развити хора, но понеже съм син и внук на врагове на народа, въобще не ми обръщаха внимание. Аз правех стенвестника в гимназията. Нямаше кой друг да го направи. На майка ѝ бяха казали: "Твоят син никога няма да следва висше образование." Добре, че се намери моята учителка, която ми помогна."

Архитектурата
"Защо архитектура? Дядо ми имаше една папка с работния проект на къщата, фасади, всичко като хората направено. Мислих си: "Я, колко е хубаво да се занимава човек с това нещо..." Минаваше ми през ум да отида в Художествената академия, но там какво, само се рисува. Докато архитектурата - създаваш материалната култура на човечеството. Сега са открити артефакти, които доказват, че нашият народ е най-древната нация на земята, че сме имали най-древната металургия, най-старото злато е тук, в България. Никога не съм имал притеснения и съмнения за моите възможности, тогава имаше матура, аз я написах за 20 минути и излязох да ритам топка. И изкарах пълно шест, трите задачи бях решил без грешка. Започнах работа в проектантска организация във Видин. Спомням си, че учихме пет години, а не можехме да проектираме, това го разбрах още в началото. Дадоха ми да проектирам къщи по селата, хората си строяха къщи тогава. За самото проектиране има закони, които трябва да ги спазваш, а ние не ги знаехме. В началото имаше малко стъписване. Та взех си закона вкъщи и почнах да го уча."

Хотел "Ровно"
"Първият ми проект е хотел "Ровно". През 1961 година аз свирех в ресторантите на Видин, които се държаха от предприятие "Здрава храна", шеф им беше Гаро Караденисов. Един от музикантите му казва за мен. И той ми предложи да направя хотел, каза, че има мечта да направи хубав хотел. И това ме амбицира. Не се уплаших, ни най-малко. И вечер, събота и неделя, сядам на чертожната дъска и го мисля, мисля хотела на Гаро. Явно, човек трябва да притежава логическо мислене, за да може да свърши нещо, което е полезно. Захванах се да мисля, викам си, сега , ако го сложа успоредно на брега на Дунава, само едните ще гледат Дунава, другите ще гледат към града. И ми щукна една страхотна идея, да сложа стаите на 45 градуса спрямо коридора, така че всички да гледат Дунава. Отивам при Гаро и му го показвам с разпределение, разрези, фасади, всичко, той пет минути не може да си каже думата, толкова го беше харесал. Двамата с Гаро отиваме при шефа на Проектантската организация и Гаро му показа моя проект за хотел. Шефът се загледа, явно и на него му хареса и каза на Гаро: "Веднага почваме, този проект ще го разработим и ще ти го направим." Така ми беше възложена работата за хотела, а нямах и една година трудов стаж. Имаше опит за кражба на авторството на този проект, така наречения Петър Бузов. Докато аз бях в София, той останал да ръководи авторския надзор. И във фургона на вратата пише "главен проектант - Петър Бузов". И даже при откриването никой не се е сетил за мене, при откриването награждават Петър Бузов с орден златен "Червено знаме на труда" като автор на проекта. Естествено, аз реагирах веднага на това нещо, отидох в Съюза и подадох молба и се оплаках..."

Дунав -мост 2
"Как ми щукна на мене тая идея. Ние се откъсваме от Съветския съюз, нали и вече Дунав мост 1 няма такова голямо значение и се обръщаме на Запад. И какво трябва? Трябва да улесним по някакъв начин контактите между България и Европа. Това много естествено подсказва, че тук трябва да се направи един мост да ни свързва с Европа. Така разсъждавах. Споделих с Младен Каменов (бел. ред. кмет на Видин 1991-1995 г.) и той веднага възприе идеята и тръгнахме да я реализираме... Това беше 1992 година. Идвам тук при Дени и му казвам: "Дени, ще правим мост!". Той беше много възрадван и много му хареса идеята и реагира веднага, и отидохме на другия ден при Тренчев. Той ни посрещна с прегръдки и каза: "Много навреме идвате, защото са дошли с 15 млрд. долара и почваме да правим моста". И така тръгнаха нещата, обаче..."

Цялото интервю чуйте в прикачения файл.