Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съкровената изповед на Величка Каменова

За Радичковия Северозапад- бийте тревога!

Снимка: Радио ВИДИН

Болка- за спокойствието и красотата преди! Тревога- за унищожената природата сега! Надежда- за прокудените ни деца, които все някога ще потърсят "облачето бяло"! Всичко това е събрано в "изповедта" на Величка КаменоваТя е от онези хора, които непрестанно бият камбаната, с надежда да събудят приспаната ни съвест... 
Родена в чипровското село Горна Ковачица, през целия си живот остава учителка- по призвание и по съвест. Учителката, която предава мъдростта си на поколения наред и продължава да го прави... Макар и на преклонна възраст, не може да се примири с това, което се случва с държавата, с безхаберието на управляващите през последните години и с всичко онова, което нарушава спокойния й сън... И търси спасение за опустошения Радичков Северозапад. 

"Надявам се, драги читатели, че сте съпричастни към терзанията ми. Дано! Зная, че до болка ви е познато...но нека го повторим. Да не се забравя..." 

Така авторката започва своята съкровена Изповед, която докосва всяко сърце и продължава: 

"Пропъдих спокойния си сън. Няма го онова легло, което ме приютяваше в обятията си – та чак до първите слънчеви лъчи. Чисто, прибрано, подредено е сега леглото ми. Всичко е по-красиво от преди, но го няма оня сън, в който сънищата ми бяха, цветни, вълшебни, идеалистични. Сигурна съм, че това е и от напредналата възраст. Така е, но не точно. По-точно е, че проблемите , които застават на пътя ми са тежки и по-трудно решими.
Извиквам на помощ моите приятели, с които не успях да се видя приживе- Хайтов и Радичков, и ги моля за помощ, но те “мълчат”. Не ми дават знак, само ми оставиха завещанията, които чета, препрочитам и още по задълбочавам тегобата на безсънието.
Убеждава ме Радичков, че “Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
Тия грешки нарушават спокойния ми сън. Премислям ги, отчитам ги и търся първопричината за тяхното допускане.Спиране няма…
Търся житейските пътища, за да не се повтарят, но напразно...Задълбочават се.

Не тъгувам по красивото минало. Не! Ясно си давам сметка, че не беше по-добре от днес, но тъгувам по изгубените ценности, които са невъзвратими.
Къде отиде красивата, неповторима и величествена красота на природата в нашия и на Радичков Северозапад?
За колко време ще се раззелени Балканът, така хищнически осквернен, похитен, изсечен?"


Безкрайна е мъката на Величка Каменова за обезкостените вековни гори. В безсънните си нощи извиква спомените от детството- онова време, когато хората са знаели, че са само една прашинка от Вселената, а Природата е свята:


"Спомням си, че когато трябваше да се отсече едно дърво от нашата гора, край голямата нива на Станьовица- я за къща, я за мост, дядо сваляше шапка, прекръстваше се и тогава замахваше със секирата. После събираше до треска разпиляната дървесна плът в чувал, покриваше дънера на отсеченото дърво с пръст, за да не гледа злодеянието, което беше сторил….А сега? Боже, гледката е грозна и зловеща! Злосторници са поломили най-красивите дървета. Върхарите лежат като човешки трупове и рани са зейнали по стволовете на десетилетни дънери. Там ще стоят, докато изгният.
Дървосекачите събират само удобната търговска дървесина и товарят високопроходимите коли, за да се отправят към никому неизвестна посока, а парите ще влязат в джоба на човек, който е безсърдечен, алчен и богат. 
Минал Той, а след себе си оставил незаздравяващи деситилетия. 


Днес има “пазители” на гората- къде са? Там са, в търговския кюп, в единомислие и единодействие със злосторниците.
Тази гора няма никога да им прости. Всички ще платим за сторените злини….


Нивичките и ливадите запустяха. Нищо. Ширнаха се кооперативни блокове. Добре! Добре, добре, но не съвсем. Елате сега и гледайте! Буренясали, запуснати. Разруха на всяка крачка. Няма ги къщичките в гората и сушинките край блоковете, няма ги кошарите със стадата- няма, няма нищо…. Този край – райско кътче, ни хранеше с всички благини от природата и други, отгледани от ръцете на трудолюбивия балканджия. Сега всичко запустя. Докарват ни с кола зеленчуци и плодове, сирене и масло, и всичко има, но не е по нашия вкус... и по нашия джоб. Пламнаха пожари в буренясалите блокове, в суховейните гори. Пропъдиха животните. Повече от десетилетия не съм видяла катеричка, зайче, таралеж, костенурка, сърна… 

Онемя Балканът. Успяхме да пропъдим птици, пеперуди и пчелички….Кога и кой ще ги върне?

А кой ще върне децата ни ??? Какво ги подмами, та хукнаха към чуждия свят – щастлив живот, лукс, пари?…
Всичко е преходно! Искам да дочакам завръщането им! 
Носталгията ще ги навести и дълго ще се взират в небето, търсейки "облачето бяло", за да изпратят хабер на майките си, чиито сълзи не пресъхват в очакване. Те ще изпият горчивата чаша на илюзиите и ще си дойдат. Който оживее, ще ги дочака…. 
Северозападът се надява те да се завърнат по-бедни, или дано по-богати, но и по-умни и поправят злостореното, да заличат тежките рани на родния Балкан, на родната Майка земя и тя да ги възнагради. Тогава ще кажем, че отиваме към нещо по-добро.


Благодаря ти, Читателю, Приятелю мой, че търпеливо изчете моята изповед. Късно е. Имам чувството, че ще се наспя. Лека нощ!"


Изповедта на Величка Каменова не спира дотук. Признава, че в изповедта, която е написала, е отразен живота й. А болката за унищожените гори е само една малка част от нарушената хармония на неповторимата и величествена красота на природата в нашия, и на Радичков Северозапад. От висотата на годините си тя вижда, че вече плащаме цената на погубената заради човешката алчност природа. Затова трябва да сме будни. Длъжни сме: 


"Няма ги дълбоките снегове и тихите пролетни дъждове. Буреносни облаци покриват родното небе.
Реки, язовири, свлачища помитат всичко по пътя си – обезлюдени села и градски квартали, човешки жертви...Градушките опустошават останалото…
Това малък знак ли е за допуснати, непростими грешки? Става ми страшно за предстоящето…
Е, как ще бъде спокоен сънят ми?
Бийте тревога!!! Трябва да сме будни!" 

                                                                                                                                                                                 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40