Историята на църквата в Живовци

Призрачните останки на подводното село напомнят за някогашния разцъфтяващ център

публикувано на 20.01.20 в 12:20

Снимка: И.Найденова

Димитър Церовски, краевед

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато са (били) необходими още вода и енергия за нуждите на нарастващото население, малки селца често трябва да бъдат принесени в жертва - умишлено потопяване на градове и села историята е виждала от Индия, през Португалия и Масачузетс, та чак до нашите земи...

Живовци е историческо село в област Монтана. Неговото изселване, заедно с това на село Калиманица, започва в края на 60-те години на XX век.. С изключение на църквата, е разрушено и залято от водите на открития през 1986 година язовир Огоста. Църквата и въженият мост са местните забележителности, разказва краеведът Димитър Церовски. Сегашното безводие и отдръпване на водите на язовира дават възможност желаещите да си припомнят миналото на историческото място.

" Това, което се вижда, когато нивото на язовира спадне, е историческа гледка - такава, която не всеки помни от времената, в които Живовци е било населявано място. Стичат се хора през годината постоянно. Гледката предлага руини, основи от къщи, стъпала. Въженият мост вече 30 години е под вода, но сега се вижда. Голямата забележителност е църквата, единствена по рода си. Архитектурата и днес е в ужасен вид. Каменната пластика впечатлява. Георги Йованов, майстор от Пиротско, е строил тази църква през 1858 година. През 1972 година инвентарът е преместен в Лопушанския манастир. През 1975 година иконите пък отиват във Видин. Съдбата им не се знае. Няколко са запазените неща в момента- царските двери, камбаната и тронът".

Църквата "Свето Възнесение", строена през 1858 година, днес е със съборен покрив. Над южната врата има надпис "майстор Георги Йованов от Росомач".

В началото на 70-те години е църквата е обявена за паметник на културата от епохата на Късното Възраждане. Архитектурата ѝ носи характерните особености на Северозападната българска строителна школа. Релефите на арката, изобразяващи човешки фигури и лица, също са особено ценен извор за историята.

Една от легендите разказва, че десетина години преди Освобождението в Живовци дошъл старец, който се славел с пророчествата си. Селяните го приютили, грижели се за него, а той по цял ден стоял на мегдана и гледал Балкана. Часове преди да издъхне, странникът изрекъл "Помнете ми думата, това село няма да го бъде. Вода ще го носи пет пъти и петата ще го погуби".

Някога селото е било център на община. В него е имало пет духови музики, три вършачки, четири воденици, скотовъден обор, люпилня за пилета, консервна, читалище "Христо Ботев" , училище "Васил Левски", фурна за хляб, а на река Огоста в миналото е имало станция за промиване за злато, разказва Димитър Церовски.

Църквата в Живовци е пример, че "с времето гробищата се превръщат в следи на живота, не на смъртта".