Сега дострояваме новата си църква. Смятам също да запазя стария вид на селото. Искаме всичко да си остане девствено и непокътнато, за да имат хората повод да ни посещават и виждат едно запазено хубаво място, незасегнато от съвремието в лошия смисъл на думата. Тук е спокойствието, тишината и чистият въздух. Не случайно млади хора започнаха да се връщат в родното село. Имаме и един чужденец вече.
В селото съм от 3 години, но за кражби не съм чувал. Убеден съм, че тази тенденция ще продължи. Аз имам намерение да направя картотека на всички изоставени къщи със снимки и цените им, за да ги качим в Интернет във всички сайтове, където присъства нашето село. Интересът към селото е много голям и се надявам тук да продължат да идват млади хора. Така ще се превърнем в хубаво, цветно селце, което ще продължим с желание нда развиваме. Така рано или късно смятам Ослен Криводол да се превърне в архитектурен резерват на фона на красивата ни природа и богатата история на този район..."
Много са легендите, които се свързват с името на селото, но като че ли най-достоверната разказа за Радио Видин Стоян Донков, наследник на Илия Йолов, един от малкото оцелели Ботеви четници, чиито род е един от най-старите в Ослен Криводол:
"Името на селото се свързва със събития отпреди много години, още от турско време. Един от моите прадеди - дядо Петър, орял с впрегнати магаре и крава. Минал един турчин, видял магарето и после разказвал какво видял. И понеже на магарето казвали "осле", оттук останало и името Ослен. А понеже в долчинката, където ги видял турчинът, са все кривове, останало името Ослен Криводол..."
И още една история от Ослен Криводол. Разказа я най-дълго управлявалият кмет в селото- 74-годишният вече Върбан Йолов. Целият си съзнателен живот е прекарал тук, в родното село. Когато след войниклъка решили да го направят кмет на селото, той дълго плакал, защото бил млад и си представял по друг начин живота си. Но времената били други, нямало как да се измъкне и приел.
"Бях кмет на селото в продължение на 24 години. Когато дойде демокрацията, сам се отказах. Писна ми всеки да казва, че комунистите сме окрали държавата. Аз къщата си построих през 1968 година, нито е измазана, нито е обзаведена както трябва. Като кмет взимах 120 лева- заплата 100 лева, а 20-те лева бяха персонални, защото съм с образование. За кметуването какво да кажа. Имаше страхотни борби кой да води "бащината дружина". Имаше все опозиция един на други...
Въпреки това живота преди беше по-спокоен и подреден. В селото имаше около 60 крави, около 60 биволи и над 500 овце само в частния сектор, не в стопанството. Сега в селото няма нито една биволица, има няколко кози, а аз държа една крава за собствени нужди. Една от причините за този крах е, че съсипаха инициативата. Навремето имаше "Родопа", откъдето изкупуваха животни. За едно теле или крава знаехме, че ако ги гледаме и после ги предадем, ще получим еди колко си пари. Всичко беше предварително ясно и сигурно. Сега нито знаеш на кого какво можеш да предадеш, нито за колко да го продадеш. Аз и едно кило мляко нямам сметка вече да продавам, защото не ми се изплаща и предпочитам да го ползваме за нуждите на семейството ни. Затова хората вече не гледат животни и не търгуват- просто няма никаква файда..."
Ще успее ли новото ръководство на Ослен Криводол да възроди старите традиции и да популяризира името на селото като добро място за жиевеене и туризъм; ще се справят ли с набезите на иманярите, ще успеят ли да възстановят старата си църква, обявена за паметник на културата още през 1927 година и ще бъдат ли проучени и другите останки от стари църкви в землището на селото; какво още си спомнят за миналото и как виждат бъдещето на селото местните жители- всичко това чуйте в звуковия файл.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..