Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агрономите съветват да се избират торове без загуби, с по-висока ефективност и намалено влияние върху околната среда

Време е да подхраним есенниците с азотни торове

Свидетели сме на поредната нетипична зима в региона, а това неминуемо се отразява на есенните посеви. Според земеделските производители, липсата на снежна покривка и дъжд със стопанско значение са притеснителни за развитието на пшеницата. На места оцеляването на рапицата като по-капризна култура, е под въпрос. Какво е състоянието на есенниците във Видинско и има ли необходимост от подхранване, подходящи ли са условията за торене, как земеделците могат да избегнат загуби при използването на торове и как да намалят замърсяването с нитрати? Събеседник в "Земята, която ни храни" е Маргарита Костова- агроном по растителна защита и специалист по торене, с дългогодишен опит:
Към момента може да определим състоянието на пшеницата като добро. Фазите са около 3-ти лист, на места има начало на братене. Предвид дългата суша и прекалено топлата зима, което е необичайно, а за растенията това е стрес, в суша коренът е затруднен да приема храна от почвата, температурните амплитуди (студено през нощта и топло през деня) не са най-доброто за пшениците, но…. те се държат, развитието е добро.  Вече е абсолютно необходимо обаче да се направи подхранване с азотни торове.


Основното мероприятие към настоящия момент при есенниците е подхранване с азотни торове – главно с карбамид. Според изискванията на Нитратната директива и издадените разпоредби на МЗХГ и Министерство на околната среда и водите, след  5 февруари земеделците могат да торят с карбамид. Но метеорологичните условия в настоящия период никак не са подходящи – необичайно сухо е, прекалено топло и има продължително слънце-греене. Известно е, че при такива условия час от карбамида се губи. Затова земеделците се питат да торят ли, да чакат ли... 


Да, в разсъжденията и коментарите на земеделците има основание. Какво се случва на практика, когато внасяме карбамид повърхностно и при температура над 8 градуса. Под действието на ензима уреаза в почвата протича процеса хидролиза, при който се освобождава азот за хранене на растенията, но в същото време, под въздействие на температурата и влагата се отделя амоняк и може да се загуби от 30 до 50% от внесения азот. Отделно, този амоняк пряко замърсява въздуха. Представете си да загубите 30-50% от внесения азот- всичко това е пари, труд и време...

Съвременната наука и земеделска практика има решение по въпроса- има карбамид, защитен от загуби със специални вещества – инхибитори. 

Загубите на азот от изпарение на амоняк са най-познати на земеделците, но те не са единствените. Когато карбамидът влезе в почвата, до превръщането му в усвоим за растенията азот преминават още няколко етапа и накрая се стига до нитратната форма. Полученият нитратен азот е най-подвижната форма на азота – най-лесно се усвоява от растенията, но и най-бързо се отмива в почвата, а също така търпи загуби от изпарение на азотен газ. Така че, защитата от изпарение на амоняк не е достатъчна. На пазара в България има такъв карбамид, защитен от загуба на амоняк, но не е икономически изгодно да се ползва такъв тор със защита само от изпарение, защото влизайки в почвата, следват превръщания на азота от една форма в друга, а там  вече следват и загубите от отмиване в дълбочина и изпарения на азотни окиси. 


Могат ли земеделците да избегнат тези загуби от азот при използването на торове? На практика, ако се допуснат, това е загуба на пари. Какво е решението? 


Има съвременни решения, при това комплексни - защита срещу всички рискове, съпътстващи употребата на карбамид, а не само срещу изпарение на амоняк. Много по-ефективно и изгодно е всички процеси да са защитени и да няма загуби. Затова ефективното решение на "Екофол" е карбамид с два инхибитора – за двата отделни механизъма на загуби.


Какво представляват инхибиторите и защо за важни? 

Инхибиторите са химични вещества, с които се третират торовете, в случая говорим за карбамид. Това е специално вещество, което временно "потиска", "задържа" определени процеси – в случая дейността на бактерии и почвени микроорганизми. Обръщам внимание – не ги убива, не унищожава почвената микрофлора, а само временно задържа дейността им, така че азотът да се освобождава не наведнъж, а постепенно, без загуби и според нарастващите нужди на растенията. Тези инхибитори се разграждат в почвата до около 60-70 дни, главно на азот и фосфор.


Новост ли е тази технология, прилага ли се в други държави, дали това е бъдещето в земеделието?

Дали е нова – и да, и не. В Америка тези технологии са известни от 30 години. Има световен опит в тази посока. А че това е бъдещето – няма две мнения по въпроса. За информация ще кажа, че от 01 февруари тази година в Германия е забранено повърхностното площно приложение на урея (твърда или течна), без инхибитор, без защита. Във Франция на земеделците също са наложени различни ограничителни мерки при използването на азотни торове – следят се отделените вредни емисии в атмосферата. Тези мерки и забрани са свързани с решение на ЕК до 2030 година да намали наполовина вредните емисии в атмосферата.

Със сигурност законовите рестрикции ще стигнат и до нас. Затова е време всеки разумен земеделец да се подготви за този преход като провери как и с какво новите технологии могат да са полезни в неговото стопанство – хем да отговори на изискванията за опазване на околната среда, хем да извлече максимум полза от защитените от загуби торове.


Не е ли по-скъп обаче двойно защитеният карбамид и какво ще спечели един земеделец при употреба му? 


Ползите за земеделците при използване на защитен от загуби карбамид с два инхибитора са реални- могат да торят и при температура 20-25 градуса- азотът няма да се изпари; могат да са спокойни при последващи продължителни или проливни валежи – азотът няма да се отмие. А нали все дъжд чакаме... Наистина, по-скъпи са тези торове, но с по-малко количество може да се постигне същото хранене, защото няма загуби- при обикновения карбамид, с нарастване на растенията, наличният от торенето азот постепенно се изчерпва (усвоява, изпарява, отмива….). При карбамидът, защитен с двоен инхибитор, това няма как да се случи -  освобождаването на азот става постепенно и съответства на нарастващите нужди на растенията. Добивът е правилно заложен, а природата е по-добре защитена. Не на последно място- по-малкото количество означава по-малко разходи за транспорт, склад, горива, труд. И по-бързо торене, естествено…. 


Ако трябва да обобщим, какъв съвет да дадем на земеделците?


Новото ще дойде и защото ще има законови рестрикции – в близките години това няма да ни отмине. А земеделците винаги се стремят да работят с по-малки загуби – това е факт. Но и приложението на новите технологии иска натрупан опит, за да се прилага най-добре в конкретните ситуации. Пробвайте на своите полета, при вашия начин на отглеждане на културите. Разумните стопани навреме трябва да се подготвят да използват "умните" торове, защото бъдещето е в торове без загуби, с по-висока ефективност и с намалено влияние върху околната среда.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...

публикувано на 10.01.25 в 14:22

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..

публикувано на 10.01.25 в 10:10