Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще помогнат ли доброволни отряди за справяне с битовата престъпност в селата

6
Снимка: Радио ВИДИН

Доброволни патрули в селата да помагат на полицията, предлагат от ВМРО. Промените в Закона за МВР, с които ще е възможно сформирането им са приети от комисията по вътрешен ред и сигурност в парламента. Предстои да бъдат внесени в пленарна зала.

Според народния представител от ВМРО от Враца Красимир Богдановдоброволните отряди ще помагат най-вече за справяне с битовата престъпност в селата, но също и в ситуации на бедствия или както сега, при въведеното извънредно положение в страната:

"Мисля, че всеки един българин е наясно с проблемите, които предизвиква така наречената битова престъпност. Ние още в предизборната програма през 2018 година, както и в програмата за управление, се опитахме да предложим и да въведем в последствие мярката полицай във всяко село. Тя не намери подкрепата във варианта това да са служители от полицията и да имат съответно разпределение във всички населени в страната. Обяснено беше, че няма ефект една такава мярка и е много скъпа, т.е бюджетът не може да си я позволи.  За сметка на това успяхме да постигнем подкрепа за другото наше предложение за създаване на такива доброволни отряди, които да бъдат включени в регистър на МВР, като съответните желаещи да бъдат подложени на строг подбор, да имат чисто съдебно минало, да нямат противозаконни прояви, ще има психически характеристики, на които да отговарят, да преминат през обучение в центровете на МВР и със разпореждане на съответния директор на Областна дирекция на МВР, когато има кризисна ситуация, когато се налага тези отряди да се включат в подкрепа на МВР, тогава да бъдат активирани….

Според мен, много полезно би било, ако бяхме стигнали по-рано до тази подкрепа, макар че лично за мен е учудващо, че с доза ирония се отнесоха останалите парламентарни групи към нашето първоначално предложение. Сега, ако имахме такива доброволни отряди, те щяха да са от помощ на обществото, да снабдяват, да речем възрастни хора, с продукти, да извършват някакви дори и охранителни функции при положение, че в резултат на коронавируса може да се стигне до там, че някои хора да се изолират в домовете си или да напуснат определени райони и жилищата им да имат нужда от охрана. Това са важни и полезни неща, които смятам, че ще дадат своя ефект след окончателното приемане на закона и влизането му в сила."

При необходимост доброволците ще се събират със заповед от съответната Областна дирекция на МВР и няма да имат никакви извънредни правомощия извън конкретната операция, обясни Красимир Богданов.

Към приложението на предлаганите промени е скептичен председателят на 42-рто Народно събрание и бивш министър на вътрешните работи Михаил Миков, член на Националния съвет на БСП.  Според него и сега гражданите могат да помагат за залавянето на престъпници и не е необходимо да се регистрират като доброволци:

"Има едно противоречие. Самата уредба на доброволността в закон променя нейния характер. Включително в текста на внесения проект се говори, че ще се урежда и някакво заплащане. Добре е да се стимулира ангажираното на гражданите в помощ на органите на реда, на органите на противопожарната защита, на органите, които се занимават с преодоляване на щетите от бедствия и аварии. Добре е този сигнал да бъде отправен като воля за помощ, като зов за помощ. В същото време трябва да се държи сметка, че 30 години нашето общество се възпитаваше в краен индивидуализъм…Преодоляването на тази логика ще бъде сериозен проблем. 

Нека да има такава уредба, но в същото време да се държи сметка, че и в момента има текст в Наказателния кодекс още от 1997 година за действия при задържане на престъпник. Всеки гражданин ги има тези права. Не е необходимо да си регистриран в регистъра за доброволците към съответното районно управление, за да изпълниш гражданския си дълг да задържиш до пристигането на органите на реда престъпник, който е извършил престъпление очевидно, да му причиниш, включително някакви вреди, за което не носиш никаква отговорност, така че и в момента има текстове, големият въпросът е до колко това ще се прилага, доколко ще активизира гражданите да бъдат по-активни, а не да наблюдават как до тях се извършват някакви хулигански, вандалски действия и те, за да не си развалят отношенията, да не си развалят рахата, за да не ходят после по полицията и по съдилища, да се обръщат на другата страна. Гражданите много често гледат да не стават свидетели, камо ли активно да се намесят за установяване на някакъв ред, когато пред очите им се върши престъпление, да речем. Това е големият проблем и той няма да се реши с един закон, той ще се решава с възпитание, с личен пример, ако щете."

Според Михаил Миков предложението е внесено без да е направен сериозен анализ на сега действащото законодателство.

Ще има ли полза от доброволните патрули за справяне с битовата престъпност по селата, попитахме във видинското село Новоселци. Кметът Цеца Велкова се надява мярката да има ефект. Обяснява, че след застой кражбите в селото отново са зачестили. Последният случай е от преди седмица, когато откраднали кабел от уличното осветление, и то за втори  път. Казва, че в селото има бивши охранители, които биха могли да помогнат и за опазването на реда.

"Надявам  се, че ще има резултат. Аз съм за допълнително присъствие, полицейско ли ще бъде, охранители ли ща бъдат, няма значение, аз съм за тези неща"- казва кметът Цеца Велкова.

Според Цветанка Атанасова ще е добре в Новоселци да има подобно присъствие на патрули, които да помагат на полицията, но това трябва да са хора, на които в селото имат доверие.

"Специално в село Новоселци доста често имаме оплаквания, влизания с взлом. Смятам, че ако има патрули, които да обикалят, ще има повече респект и няма да има такива волности"- коментира Меган Вилиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00