Ралица Ерик: В Италия паника няма, но хората ги е страх

публикувано на 27.03.20 в 14:00

Снимка: Личен архив

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю с Ралица Ерик

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пусти улици, затворени училища и магазини, неработещи кафенета, празни паркове... Към днешна дата гледката е нормална за всяка страна, попаднала в капана на пандемията от коронавирус. След Китай, сред най-засегнатите страни, с най-висока смъртност, е Италия.

Ралица Ерик е от Видин, но от 20 години живее в малкото градче Санта Кристина е Бизоне, в централната част на Италия, на 30 км от Милано. Въпреки стряскащата статистика за страната, в градчето има само един смъртен случай- на възрастен човек. Говорим си за това как се е променил животът след въвеждането на извънредно положение:

"Въведени са още по-строги мерки. Не можеш да излизаш от вкъщи, само ако имаш някаква нужда да си напазару̀ваш, да идеш до аптеката, и то само един член на семейството. Всички заведения са затворени, ресторанти и барове не работят.... Някои барове работят на половин работен ден, но продават само цигари и нищо друго. Работят само кварталните хранителни магазини и големите вериги, всякакви други магазини са затворени. Не се вижда абсолютно никой, от време на време някой, който разхожда куче, но не можеш да се отдалечиш повече от 200 метра от дома си. На работа можеш да ходиш, имаш декларация от работодателя и една друга декларация, която ти попълваш за това къде отиваш. Спазват се правилата, защото сега има и глоба, в парка например, за хора които се събират или отиват да тичат има глоба 5000 евро. И сега все повече хора спазват правилата....

Ралица разказва, че както и в България, така и в Италия, всяка емисия новини започва с това колко са жертвиге, каква е ситуацията:

"Даже вечер се прекъсват филмите и дават новини,, които информират. Преди всяка реклама има надписи, как трябва да се реагира на коронавируса, съобщава се, че трябва да се мият ръцете, че трябва да се спазва разстоянието на един метър един от друг, постоянно тече информация... В началото хората приемаха карантината на шега. Включително и аз в началото го взех лековато. Баровете си работеха, всичко си работеше нормално, сега е по-стегнато. Паника няма много, беше само първата седмица, но хората все пак си ги е страх."

Според Ралица, смъртността в Италия е висока, защото в малките градчета и по селата са останали повече възрастни хора. А според статистиките, раждаемостта е малка, вече няма толкова големи фамилии.

И в Италия, както и в България, в началото е имало истерия при пазаруването. И там, както и тук, в аптеките първо са свършили маските и ръкавиците. Сега нещата постепенно се нормализират. Младата жена работи във фабрика за моцарела, където също има извънредни мерки:

"Сега абсолютно всички използваме маски и ръкавици, когато си в залата за почивка, столовете са наредени на метър и нещо разстояние. Дори на кафе машината се спазва един метър разстояние, не може да седим близко и да си говорим, дезинфектанти навсякъде има, мерките се спазват.

И тук първите няколко дена някои магазини се изпразниха, хората се биеха по магазините, за да си напълнят количките. В момента е по-спокойно, но опашки има. И даже в големите хранителни вериги има страшни опашки, защото пускат по един човек, но не е като от началото, когато се изкупуваше всичко. Сега един път в седмицата можеш да идеш и да си напазару̀ваш съвсем спокойно. Магазините са си пълни, има си всичко. В нашата аптека веднага изчезнаха ръкавиците и маските. Веднага сложиха бележки на вратата, че са се изчерпали. В аптеката можеше да се влиза по един или двама човека, но сега никой не влиза в аптеката, продава се през гишето, което обикновено работи нощно време."

В градчето, в което живее Ралица, няма други българи, близките й живеят на 5 километра, но тя не ги посещава, чуват се само по телефона- от съображения за сигурност. .За нея най-важно е да се спазват мерките:

"Който може да си седи в къщи, да го спазва, и да не се оплаква, че не може да излиза, защото в Италия жертвите стигат до 600 на ден. По-добре да си седим в къщи 15 или 20 дена, да се спре разпространението на вируса и после ще може да излизаме колкото си искаме."