Ще има ли Закон за личния фалит?

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 3 август 2020 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Промени в Закона за задълженията и договорите, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица, внесени от "Обединени патриоти" и ГЕРБ, прие единодушно Парламентът на 22ри юли.

"С въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3 и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея. Защитени са в достатъчна степен и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да съберат вземанията си. Вносителите отчитат необходимостта от законопроекта, тъй като България е единствената държава - членка на Европейския съюз, която не е въвела абсолютна погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност", посочва се в мотивите на законопроекта.

Към момента има вратичка в закона, която позволява кредитора да "преследва" длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност. Вносителите подчертават, че се уеднаквява режимът, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат "от нула".

От "Обединени патриоти" са готови с изготвен закон за личния фалит, който цели да сложи край на фигурата "доживотен длъжник", като не става въпрос за пълно опрощаване или натрупани дългове към различни инстутиции, обясни депутатът Александър Сиди.

"Човек е имал кредит за жилище, което е спрял да може да плаща. Идва изпълнител, апартаментът се продава на публична продан. Ако кредитът е бил 100 хиляди лева, а апартаментът се продава за 70, човекът дължи още 30 хиляди. Всеки ще бъде отговорен за своите задължения. Кредиторът също ще има защита, каквато има и длъжникът. Разбира се, говорим за добросъвестни длъжници".

За решаването на проблема на "вечните длъжници" от няколко години настоява Европейската комисия, тъй като България е единствената държава в съюза, която няма регламент за спасяване от т. нар. "дългово робство", което остава и за наследниците на длъжниците. Как обаче ще бъдат защитени правата на добросъвестните длъжници?

"Защитата към длъжника, която предлагаме, ще му даде възможност да продължи да работи. Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, срещу които съдебният изпълнител не разполага с процесуалната власт да насочва принудително изпълнение".

Като добър и балансиран по отношение на кредитори и длъжници описа проекта за закон Стоян Божинов, депутат от Обединените патриоти. Законът ще дава защита на живеещите на територията на страната граждани - "местни лица" по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са изпаднали в неплатежоспособност, така че в продължение на три месеца не са в състояние да изплатят задължения - едно или повече - в общ размер не по-малко от пет минимални заплати (3050 лв.).

"Същевременно защитата е ограничена до общ размер на дълга от 200 000 лв., натрупан по едно или няколко задължения. Освен това за поставяне под закрила се изисква длъжникът не е бил недобросъвестен - да е предизвикал задлъжняването си злоумишлено с престъпления или административни нарушения, да е осъден за злоупотреба с доверие и др., или пък задълженията му да са за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, да е укрил имущество и т.н. Като условие за закрилата длъжникът трябва да предостави на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години с изключение на несеквестируемите вещи и доходи. Лицата, за които е открито производство по личен фалит, се вписват в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията и подлежат на много ограничения, но за срок от пет години. След това всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са възникнали преди този момент и не са отсрочени или разсрочени, се погасяват."

Въвеждането на абсолютната давност е само първата стъпка за решаването на въпроса с вечния длъжник. Следващата е приемането за Закона за личния фалит, за да бъде решен проблемът цялостно, коментира Диана Ковачева, омбудсман на България. Общественият защитник е на мнение, че хората, от които няма какво повече да се вземе, заслужават втори шанс, т.е нужни са ясни критерии относно абсолютната давност.

"Такъв старт трябва да бъде даден на онези, които наистина нямат такава възможност, а не всички да се поставят под общ знаменател. Въпросът с вечния длъжник ще бъде решен със Закон за частния фалит".

Темата от години циркулира в общественото пространство. Общият законопроект с ГЕРБ не отменя законодателната инициатива на патриотите в Закона за личния фалит. Тепърва предстои приемането му, като той ще бъде внесен в парламента в началото на есента.

Народният представител Красимир Богданов определи края на "вечния длъжник" за сериозна промяна, която поправя голяма несправедливост.

"От гледна точка на справедливостта това е много важна стъпка, защото в момента се водят над 600 хиляди дела срещу такива длъжници, а при случай на смърт наследниците наследяват дълговете. Изключително несправедливо е и че понякога размерът на лихвите надхвърля главницата".

Асоциацията на колекторските агенции заяви своята категорична подкрепа за търсене на решение на съществуващия проблем с "вечния длъжник" през законодателни промени. Според организацията обаче предлаганите към момента решения са "на парче" и в ущърб на потребителите. Въвеждането на безусловна 10-годишна давност на всички задължения на физическите лица не само, че няма да реши проблема, но и ще създаде поредица от нови проблеми и рискове, които ще бъдат платени от добросъвестните граждани. Според колекторските фирми добрите европейски и световни практики предлагат законово решение на проблема с "вечния длъжник" през закон за личния фалит. С отрицателни становища излязоха Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на банките и Върховния касационен съд.

В момента се работи по закона за личния фалит, за да бъдат отстранени спорните моменти, каза още Богданов.

"10-годишна абсолютна давност за събиране на вземания от физически лица е първата стъпка към борбата на ВМРО за въвеждането на института на т.нар. "частен фалит". Работим над недоразуменията, които евентуално би могъл този закон да предизвика. Защитаваме интереса на всички страни".

Европейската банка за възстановяване и развитие е загрижена относно предложените промени в закона. Според нея, новите изменения ще имат значително негативно въздействие върху българския финансов сектор и впоследствие върху реалната икономика. Предлаганите промени ще се отразят негативно и на банковата дейност, тъй като кредитополучателите-физически лица няма да имат стимул да изплащат заемите си. В резултат на това банките биха могли да намалят апетита си за отпускане на заеми към сектори, които традиционно се смятат за по-рискови: бизнес, ръководен от жени, стартиращи предприятия, селско стопанство и компании, базирани в селските райони, а всички те са ключови за развитието на икономика, която е устойчива и предоставя възможности за включване на всеки, се посочва в становището на банката.

В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност, ситуацията е съвсем различна, продължихме разговора с Красимир Богданов, депутат от ВМРО.

"Търсим решенията, които да са работещи и практически, да отговарят на интересите на всички. В началото на септември ще внесем закона в Народното събрание".

Идеите за справяне на социалния проблем с "вечните длъжници" циркулират отдавна и предложения за механизми за уреждането му бяха предлагани и отхвърляни в последните години - както чрез абсолютна давност, така и чрез възможност за личен фалит. От Асоциацията на банките в България не са се изказали против законопроекта, но настояват удължаване на срока на давността на 15 години, както и даване на година за влизането му в сила (сега предвиденото е шест месеца). Като цяло поддръжниците на абсолютната давност в юридическите среди изтъкват като нейно предимство лесното администриране и по-ниските разходи.

С изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсванията ѝ, освен в случаите, когато задължението е отсрочено и разсрочено. След приключването на тези 10 години кредиторите няма да имат право на претенции по съдебен ред или по някакъв друг ред да искат събиране на това вземане.

Асоциацията за защита на потребителите излезе с остро становище за промените в законодателството за дейността на колекторските фирми. В тяхна позиция се напомня, че на фона на промените, свързани с абсолютната давност, действията на министъра на правосъдието Данаил Кирилов будят недоумения и навеждат на мисълта, че зад неговото становище има и други нечисти намерения. На 9 юни със своя заповед той сформира работна група, която да предложи правна рамка за дейността на колекторските фирми. Досега са проведени две заседания, на които участниците обсъдиха и дадоха становища по предложенията на Министерството на правосъдието за промени в няколко закона.

Споделете

Ще има ли Закон за личния фалит?

БНР подкасти:

Любен Иванов: 15 години ГЕРБ унищожаваше Северозапада в интерес на ДПС

Ваня Василева: Господин Пеевски подкрепи моите усилия за развитие на инфраструктурата в нашия край

Кои летни дестинации избират жителите на Северозапада?

Петко Петков, "Галъп": Скандали, но и нормализация белязаха парламентарния сезон

Затягат контрола при шофьорските курсове

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

За БНР

Радио Видин