Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Йоцов - строител на следосвобожденска България

Снимка: Wikipedia


Личност със заслуги както в регионален, така и в национален и световен мащаб - това е историкът, дипломат и политик проф. Димитър Йоцов, роден на 16 август по нов стил (3 по стар) през 1875 година във Враца.

За популяризирането на българската национална история и кауза сред европейската общественост допринасят редица от неговите исторически трудове върху Възрожденската ни история и последвалото Освобождение, като са отпечатани на френски, италиански, английски, немски и италиански.

Възпитаник на Сорбоната, в Париж Йоцов прави френски превод на наскоро излезлия роман на Иван Вазов "Под игото". Най-емблематичният му труд е двутомната история на родния му град, разказа Мирослава Топалова, историк от Регионалния-исторически музей във Враца.

"Проф. Йоцов е популярен сред врачанската общественост най-вече с двутомната "Културно-политическа история на Враца". В края на 1895 година вече е студент във Висшата политическа школа в Париж, след което продължава образованието си в Сорбоната. Увлича се от архивната работа. На 23-годишна възраст е, когато в него се заражда идеята да преведе на френски "Под игото". През февруари 1898 година се запознава с млад архивист - Жорж Боне-Мари, проявяващ голям интерес към България. В салона на мадам Рено Йоцов се запознава с изисканото парижко общество. Именно там той популяризира нашата страна чрез своите разкази".

Завръщайки се в България, Димитър Йоцов се ориентира към политиката - избор, предопределен от образованието му. Сътрудничи на Екзарх Йосиф в провеждането на екзархийската политика относно просветното дело сред българското население в Тракия и Македония. В началото на дипломатическата си кариера, която започва в Милано, той издейства помощи от Италия за българските ранени войници през Балканската война. За дейността си е награден с Дружествен кръст.

"Активната е дейността му след завръщането в родината - като учител и читалищен деец в провинцията, а впоследствие и като преподавател в Централната мъжка гимназия, която се трансформира в Министерството на външна работа. Впоследствие е сектетар в Екзархията в Цариград и личен сътрудник на Екзарх Йосиф. Изпратен е и в Русия, за да проучи личните архити на граф Игнатиев. Един от основателите на дружеството на българските публицисти и писатели. Студиите му отразяват важните политически събития, а дипломатическата му кариера започва в Милано, където 1915 вече е консул. Бил е врачански народен представител в V ВНС. Кариерата му продължава като царски консул в Хамбург по време на Първата световна война, изпратен
лично от Фердинанд".
Активно продължава участието му във всеобщата национална кауза и в годините на Първата световна война, когато трябва да изпълни опасна мисия.

"Апогеят на дипломатическите му мисии като консул е информацията, която той предоставя на правителството в дните на Първата световна война. През октомври и ноември 1915 година изпълнява опасната мисия да проникне на фронта на французи и англичани, за да се добере до Солун. Тогава се водят боевете на север от Дойранското езеро. През август 1916 година, когато дипломатите на Съглашението са изолирани, Йоцов е единственият от съюзните мисии, който се решава да заминава на Западния фронт. Той се добира до нашите позиции, минава през Преспанското езеро, за да се озове при армията ни в Битоля. Така изпраща информация до правителството и Главната квартира. Повишен е в ранг генерален консул, награден е с Великия офицерски орден II степен. Взема участие и в Брест-литовските преговори за мир. 17 години - до 1936 година - живее в Германия, откъдето следи политическия живот в страната".

Един от строителите на следосвобожденска България, Димитър Йоцов повече от 60 години от живота си работи всеотдайно като учител, общественик, публицист, преподавател, дипломат, писател и историк за обществения и политическия напредък на държавата. 

Заклеймен като "реакционен" учен, проф. Димитър Йоцов попада в списъка на забранените автори в годините на тоталитарния режим. Това го прави почти непознат за няколко поколения българи. Димитър Йоцов умира в София на 7 август 1969 година, оставяйки след себе си един живот, отдаден в името на Отечеството.








БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...

публикувано на 10.01.25 в 14:22

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..

публикувано на 10.01.25 в 10:10