"Всяка една дейност включително и дистанционната работа има своите плюсове и минуси. Компаниите, които са напред технологично много, по- лесно се справиха със ситуацията... Част от икономиките, визирам българската, не е пригодена да реагира... Трябва да се прави разлика от надомна работа и дистанционна работа... Законодателството ни не е предвидило такава опция за дистанционна работа и това се решава на ниво работодател... Всъщност много хора видяха, че не е толкова страшно да се работи дистанционно... Дейностите трябва да бъдат оформени нормативно, но на този етап вероятно няма да стане..."- поясни Михаил Кръстев от платформата "КонсерваторЪ".
Според психолога Гергана Тодорова, за хората, които не живеят сами, а имат семейство, дистанционната работа се приема по- леко, за разлика от самотно живеещите:
"Хората които работят и ще работят дистанционно са много. Тази форма се налага...Дори и извън офиса те са продуктивни... Важното е да отбележим, че тези хора, които имат семейство у дома, работят по - добре за разлика от самотно живеещите... Все пак липсва социалната среда... Търсили са ме за консултации в такива ситуации."- каза Гергана Тодорова
Енея Георгиева студентка в УНСС, която работи за сайта Economic.bg също смята, че дистанционната работа има две лица. От гледна точка на работата й като журналист, дистанционната връзка не е добра:
"Дигиталният прогрес, който постигнахме през март ни показа, че можем да преизпълним целите си години напред. Но такава ситуация крие и рискове, които сме склонни да пренебрегнем заради опиянението в новото... По- добре да се ходи на събития, защото тогава информацията е по- точна. Контактът в офиса също е важен."
IT специалистът Николай Недялков работи в голяма компания и вече шест месеца е в родния си град, като работи дистанционно. За него това не е проблем, още повече, че това е заложено и в трудовата му характеристика:
"Според мен това е бъдещето. Точно този начин на работа. При нас е изграден този принцип още от преди пандемията и имахме готовност да реагираме...Екипът ни се справи, но това е и въпрос на лична мотивация...Ние трябва да можем да си вършим прецизно работата от всяко едно място...Не мисля, че трябва това да се случи законодателно. Това се постига с договрка с преките ръководители."- каза Николай Недялков.
Доц. д-р Теодора Лазарова е преподавател и експерт по управление на човешките ресурси, лидерство и бизнес психология във Висшето училище по застраховане и финанси. Тя също коментира въпроса за бъдещето на дистанционната работа:
"Сигурност има. Компаниите бяха изправени пред предизвикателството да дигитализират режима си на робота. Най- лесно бе на тези които работят в IT сферата...Трябва да има баланс между лично време и работа...За в бъдеще смятам, че дори големи компании, които имаха съпротива към работата от дистанция, вече видяха и позитивите от това. Освен позитиви има и негативи. И това е социализацията. На нас ни е необходимо да контактуваме, за да изградим екипите и да работим по- добре."- обясни доц. д-р Теодора Лазарова.
Според видинчани дистанционната работа е в състояние да помогне по време на подобни кризи, но е необходимо хората да се върнат на работните си места.
Всичко по темата чуйте в звуковия файл.
Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен. Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората. Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък. Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..
Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..
На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..
Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев. Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята. Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..
Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...