Домът е там, където е семейството

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 24 декември 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 24ти декември, когато семейството се събира в очакването на Рождество, отбелязваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер.

Видинчани са запознати с традициите на днешния ден и се готвят да сложат празничната трапеза.

"Това ще е първата ни семейна Коледа заедно, с мъжа ми сме горди родители от няколко месеца. Настроението е приповдигнато, организирали сме се, ще си направим по-нетрадиционни ястия за Бъдни вечер... Запозната съм с традицията - ядем постни ястия. Или 12 - колкото са месеците, или 7 - дните на седмицата, или 9 - бременността на една майка... Ще има от всичко - постни чушки, сармички, бобец, печени чушки... Ястията трябва да бъдат 3, 5 или 7, всичко да е постно. Прави се тиквеник, питка с късмети. Събираме се, хапваме и чакаме Коледа... Аз ще направя 7 ястия... Майка ми е вярваща, спазваме традициите... Ще се съберем със семейството, така повелява обичая... За нас традиция е да отидем на село, там готвим с баба"...

В навечерието на два от най-големите християнски празници за пореден път оставяме настрана случилото се през иначе тежката година, защото забързаното и опасно тазгодишно ежедневие остъпва, а радостта ни обвзема. Време е за приготволения, за семеен уют и топли вечери.

Днешната вечеря с нечетен брой безмесни ястия е синоним на топла атмосфера и семейното тържество. Празникът събира ведно християнство и езичество по неповторим начин. Древният езически ритуал, практикуван по нашите земи, символизира преход от хаос към ред, от мрак към светлина, от край към ново начало.

Името на Бъдни вечер произхожда от бдение или бъднини - чрез молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на именно на езическите вярвания, според които раждането на младия Бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година. Именно затова на днешния ден се извършват множество ритуали, обясни за многовековните народни вярвания етнографът от Регионалния исторически музей във Видин Сашка Бизеранова.

"Целият ден е много натоварен с обредни дейности, преди да се стигне до вечерта. Трябва да бъде отсечен бъдникът, който според традицията е крушово дърво. Възрастен човек трябва да отиде в гората да го отсече и да приготви бъдника, който да може да издържи да гори цяла нощ. Всички в домакинството се приготвят за посрещането на Рождество Христово и за посрещането на коледари. Правят се изключително много обредни хлябове, като във видинския край те са стигали до 13 на брой. За всяка дейност, с която се е занимавала семейството, е имало специален хляб, но най-важният е Боговицата - хлябът, предназначен за Младенеца, който се ражда тази нощ".

В последният ден от Рождественския пост трапезата, която е кулминационният момент на празника, трябва да бъде постна - сарми с кисело зеле, сухи чушки, пълнени с булгур, боб или ориз, различни варива и содена питка с паричка. На масата непременно трябва да има от всичко, което ражда земята ни – жито (сурово или варено), царевица, пресни и сушени плодове, мед, лук, чесън и орехи. Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене, каза още Бизеранова.

"На трапезата се слагат нечетен брой ястия, като те могат да бъдат 7, 9,11 , но се допуска и четното число 12, което е символно много натоварено. Задължително трябва да се сложи чесън, който има прогонваща функция срещу злите сили, които са на свобода. Има множество табута хората да не излизат навън през нощта. Човек, ако ще излиза, трябва да има тояга, торба или метален предмет - това са атрибутите на прехода. Когато човек преминава към друг свят, трябва да носи тези неща. Именно затова коледарите ходят навън - снабдени са с трите неща, с които прогонват злите сили".

Трапезата се прекадява от най-възрастния мъж в семейството. Освен при прекадяването, силата на огъня се призовава и с бъдника - дървото, запалено след специален ритуал в огнището.

"На трапезата трябва да се събере цялото семейство. Традицията повелява всеки да се прибере у дома за Коледа. Най-старият човек, който е и най-мъдрият, поема ръководството - насочва действията. Той разчупва хляба, от който всеки трябва да опита. Благото трябва да бъде споделено, това са народните ценности, разпространяващи се чрез Християнството. Първото парче от хляба се слага до домашната икона".

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в нощната Коледа. В полунощ се възвестява Рождество Христово. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

На 24ти, не на 25ти, се извършва коледуването в Зверино. Въпреки сложната пандемична обстановка, и тази година коледарите от Народно читалище "Факел" ще спазят традицията, съобщи Борислав Радославов.

"В ранни зори, броени часове преди Бъдни вечер и настъпването на Рождество Христово, ще тръгнем от читалището. Нашата традиция е стара, обикаляме всички къщи в селото. Времената са смутни, но духът на българина е жив. На събрание решихме тази година да се включим в празничната служба в църквата, а след това да коледуваме в две от къщите, където ще наричаме за здраве, благоденствие и късмет. Длъжни сме да спазим традицията, но да не рискуваме здравето на хората. Нашата група от година на година се увеличава, като бройката ни варира от 12 до 16-17 човека. В селото има още една коледарска група, която обикаля другата голяма махала на селото. Имаме и малки коледарчета".

В най-голямото мездренско село коледните традиции са от незапомнени времена. Защо Коледуването е ден по-рано, научаваме от Борис Кръстев, дългогодишен коледар и член на УС на местното читалище.

"За Коледуване в Зверино се говори още след Освобождението, когато селото не е на сегашното си място, понеже било разделено на различни махали. Традицията не се е изменила - и тогава момчетата ходили от къща на къща, а на трапезата се поставяли нечетен брой ястия без месо. Задължително присъствала баница с късмети, които били от дренови пъпки. Аз съм на 66 години, спомням си първото ми ходене да коледувам. Над Зверино има една скала, наричат я Колежански камък. Още предната вечер на 24ти най-напетите мъже се качват, запалват огън, пеят. Още не бях тръгнал на училище, но още си спомням вълнението да бъда с големите момчета. Нашето село е едно от малкото в България, в които Коледуването е на Бъдни вечер. И днес никой не знае точната причина, но обикновено се приема, че 25ти е ден, посветен на семейството. На 24ти се коля прасето в Зверино, започват приготовления за трапеза, споделена с най-близките".

Многообразието от обичаи в деня на Рождество Христово, които са се спазвали поколения наред в Северозападна България, е колоритно. И днес в някои села се помнят детайлно ритуалите, с които се отбелязвали Бъдни вечер и Коледа.

Врачанските туристи в средата на 20те години на ХХ век полагат нова традиция в посрещането на Бъдни вечер, разбираме от разказа на местния историк Красимир Григоров.

"Именно от тях през 1926 година е въведено общо веселие с гражданите, случвало се извън домовете, в салота на Туристическия дом. Авангардната идея на дружеството съчетава възрожденски обичаи, европейски моди и американски приумици. В програмата на празника за Бъдни вечер присъстват коледарски хор и грамофонен оркестър, коледна седянка с печени тикви, питки с мед и орехи, баница с късмети, но и оракуване и изпитване на късмета и щастието; коледна елха със светещи гирлянди и украса от пуканки, бронзирани орехи и фъстъци; Дядо Коледа, който раздава символични подаръци със злободневни остроумия, написани от Никола Костов - Червен лиляк или Радослав Тричков, в съпровод с цигулкови изпълнения, томбола с печено прасенце, български народни песни, хора и ръченици и американско наддаване за торта. Над всичко това грее коледната звезда, монтирана на кулата на хижата".

Близо една четвърт от българите са променили плановете си за настоящите празници заради коронавируса, а два милиона и половина българи нямат настроение да празнуват. Това сочат данните от последното проучване на "Тренд".

Изпращаме година - особена, подобна на нея не бяхме срещали скоро. В навечерието сме на празници, изпълнени с чувството за принадлежност, с топлината на семейния уют. Бъдете благодарни и честити затова, че сте здрави. Същността на празника е в простата истина, че Домът е там, където е семейството.

Честит празник!