За хубавото вино трябва любов и добър материал

На 1 февруари празнуваме Трифон Зарезан - един от най-старите обичаи в българския народен календар. Тази година, заради пандемията и ограничителните мерки, читалището в село Винарово в община Ново село няма да прави традиционното зарязване на лозята. Последните 20 години те са основните инициатори на празника, който събира лозарите и винарите на 1 февруари. Зарязването се извършва, за да е богата годината и да има добра реколта. Как се празнува Трифон Зарезан разказа Босилка Александрова- библиотекар към народно читалище "Зора- 1927" в село Винарово.

"Хората са облечени в национални носии. Събират се на площада пред кметството. Поканен е и свещеникът, който да извърши ритуала по освещаване на водата на лозята. С хоро се отправяме към лозята, с танец, който е воден от стария Трифон. Старият Трифон държи ритуална китка в ръка и венец през рамо, бъклица с вино, от която да полее лозовите пръчки. На лозето се извършва ритуала." 

Празникът продължава пред дома на младия Трифон, с богата трапеза, приготвена от стопанката. Ритуалната китка е от три лозови пръчки, китка босилек, бръшлян. Друг характерен реквизит е венецът от лозови пръчки. Котле с вода и малка китка използва за водосвета свещеникът. Със светената вода се поръсват орязаните пръчки. Лозето се поръсва с пепел, за да няма мани. За празника се меси пита с грозд отгоре, правят се и сарми. На лозето се ходи с туршия. Наричанията са "Както е червена чушката, така да е червено гроздето, както е сбита сармата, да бъдат сбити гроздовете." 

Андрей Димитров от Ново село от 16 години участва в отбелязването на празника, той е избраният на миналия празник Трифон Зарезан. Казва, че който е лозар, няма как и да не е винар. Според него има значение кой е приемникът като млад Трифон, защото:

"Няма как да не оползотвориш гроздето, което произвеждаш.За мен празникът е важен, винаги ми е харесвал този празник. Отвътре ми е идвало настроението... Една година избрахме едно младо момче, защото нямаше кой друг, който хал хабер си няма от гледане на лозе, нито пък има лозе и годината беше доста лоша за всички."

Преври ли виното, стопаните бързат да се похвалят:

"И вече като си направим главите на сутринта почваме да преценяваме- според което вино най- ни боли главата, значи захарта не му е превряла и му е лошо виното. Това е барометър за лошо вино - ако на сутринта те боли главата, значи виното не струва."

В Новоселския край, известен с лозята и хубавото вино, Петко Мичев избира да се занимава с лозарство и с производство на вино. Собственик и управител е на винарска изба "Дос Аламос" в село Неговановци. Избата работи от края на 2015 година и предлага бутикови вина. Обработват около 300 декара лозя на година, изкупуват грозде и от местните хора.

"За разлика от пандемията и от проблемите, които в световен мащаб създаде тя, миналата година беше, може би, от години не сме имали толкова добра реколта. Прекрасни вина направихме, които очакваме да станат и да се появят на пазара. Пандемията и сега спира процеса на работа. Покупателната способност на хората, като че ли намалява всеки ден", каза Петко Мичев.

Когато дойдох във Видин първото нещо, което ме учуди е, че няма човек, който да не разбира как се гледа едно лозе:

"Във Видин, например, всички правят вино. И го правят, защото им е като хоби. Нещо, което е останало от предците. И е една традиция, местна, която трябва да се защити. С общи усилия да не даваме възможност този бизнес да западне. Въпреки липсата на хора в района, защото това е един поминък, който е традиционен и който би могъл да изведе района напред."

За трапезата на днешния празник Петко Мичев препоръча червено вино, а на лозарите и винарите пожела:

Още по темата може да чуете в звуковия файл.