Справят ли се малкият и среден бизнес в условия на криза?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разпространението на пандемията от COVID-19 у нас доведе до временно затваряне на много бизнеси. Някои от тях работят на минимален капацитет, а други намалиха значително продажбите си. Хиляди хора останаха без работа, други пък трябваше да работят с намалени заплати. Целта и на държавата и на бизнеса е обща- да се запази производствения потенциал и човешкия капитал, така че след епидемията икономиката бързо да може да се рестартира. Помнят се поуките от предишната криза и би било добре да не се повтарят същите грешки. В началото на 2021-ва година фирмите са съкратили всички разходи, които не са абсолютно необходими. Така вътрешният пазар се свива драстично заради увеличената склонност към спестяване и срива на потреблението. Кризата, причинена от пандемията от коронавирус, вече има сериозни икономически последици върху малкия и среден бизнес. Изследване сред различни браншове в края на миналата година показа, че най-тежко са засегнати именно малките и средни предприятия. Част от търговските обекти, които оперираше малкият бизнес бяха затворени, а други изобщо не отвориха. Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, която подчерта, че подкрепящите мерки трябва да са с хоризонт от една до три години. По думите и някои от представителите на малкия и среден бизнес са в състояние на технически фалит, спрели са работа и няма да могат да рестартират:

"Други пък са спрели с идеята да си преформатират стратегията, ограничават щетите и търсят вариант да зациклят отново при първа възможност. За тях наистина имат смисъл такива краткосрочни мерки да бъдат насочени от сорта на тези, които в момента действат или пък тези, които се планират от правителството. Има и трети, които намериха ниша в тази криза, те за съжаление са доста по- малко от тези, които имат проблеми и всъщност се въз-ползват от новата ситуация."- уточни Елеонора Негулова и допълни, че в момента се търси мост за по- дългосрочно развитие на бизнеса след като премине икономическата криза. Социално- икономическите мерки за справяне с последствията от коронакризата в България трябва да имат синергичен ефект с тези, които бяха обявени и тези, които предстоят.

Справят ли се малкият и среден бизнес в условия на криза в регион Враца- разговаряхме с Илияна Филипова, изпълнителен директор на Търговско- промишлена палата Враца. 

" По време на пандемия е трудна да се говори за ръст на индустрия, на услуги и за напредък. Всички са засегнати, виждаме го и все повече ще излизат тези рани от пандемията. Погрешно е да говорим, че след кризата нещата ще се върнат по местата им, както е било през добрата 2018-та, 2019-та година ... Имаме разкрити и нови работни места, специално за град Враца мога да спомена, че непрекъснато текат обяви за набиране на нови кадри от новите работодатели- чуждите инвеститори, които стъпиха по време на пандемията и изградиха своите производствени мощности ... Относно затворени предприятия- микро и малки има безспорно такива и ние знаем кои са най- засегнатите сектори. Това са хотелиерство и ресторантьорство- малките кафенета, малките места за хранене, малките магазинчета."- каза Илияна Филипова, изпълнителен директор на Търговско- промишлена палата Враца и уточни, че малките и средни предприятия от Северозападна България са потърсили и са се възползвали достатъчно активно от помощта на държавата. 

Как наложените мерки, заради пандемията от коронавируса се отразяват върху производствения процес на представителите на частния сектор в българския Северозапад? Разговаряхме с Евгени Генов, собственик на малък цех за боза в Монтана. Рецептата, по която приготвят бозата е предадена от дядо на внук, а първият цех е построен преди години в берковското село Замфирово. Днес във фирмата няма съкращения, но продажбите на готовата продукция са спаднали с 30%. Собствениците на заведения бяха сред най- потърпевшите от създалата се ситуация и все още остават такива. Нели е управител на заведение в Лом, а с нея разговаря Владимир Недев:

"Нашето заведение функционира повече от 24 години в Лом. За съжаление извънредната обстановка много зле се отрази върху бизнеса ни, не само заради факта, че много от колегите останаха без работа, но и това, че нашата дейност бе стопирана."

В Лом от години се издава и печатно издание - вестник, от който жителите на крайдунавския град черпят регионална информация. Макар да не определя дейността си като бизнес, издателят на вестника Камелия Обретенова, разказа за радио Видин, че ситуацията около пандемията допълнително е затруднила дейността на печатницата. Представихме и един добър пример от Враца- фирма създадена през 2000 г. за производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма, окачени фасади, стъклени врати и витрини, окачени тавани, зимни градини, щори, покривни конструкции с поликарбонат, днес продължава да работи на пълни обороти и да радва своите клиенти. Фирмата е успяла да разшири дейността си и да запази работния си персонал. Разговаряхме със собственика инж. Димитър Иванов: 

"Строителния бранш не беше толкова засегнат и на практика инертността позволява ние да работим със сключените договори. Дори ние спряхме поръчките още миналата година в средата. Не разчитам на помощ от държавата, защото не отговарям на условията."- каза Димитър Иванов.