Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографът Йорданка Манкова: "Имах щастливата съдба да работя нещо, което ми харесва"

Йорданка Манкова
Снимка: Снимка:Люба Филипова
В днешното издание на "Калейдоскоп" ще се потопим в дълбоките води на етнографията, защото ще разговаряме с етнографа и фолклорист Йорданка Манкова, която днес е пенсиониран научен работник от Регионалния исторически музей във Враца. Доц. д-р Йорданка Манкова работи в музея над 43 години. Работата ѝ като етнограф и фолклорист я прави щастлива и удовлетворена. А научната работа ѝ дава възможност още по-дълбоко и сериозно да вникне в народопсихологията на българина и неговата духовна култура.
 

Йорданка Манкова е родена през 1943 година в село Мърчево. Средното си образование получава в СПТУ "Иван Михайлов" град Михайловград, след което завършва "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". След завършването на висшето си образование работи една година като начален учител в село Лясковец, община Хасково. Постъпва на работа в отдел "Етнография" към РИМ -Враца на 7 февруари 1971 година. Това е началото на нейната музейна работа, като уредник и така до 1978 година.  В тези години поема изследването на сферата на духовната култура на населението във Врачанска област. Следват две специализации - едната към Етнографския музей към БАН през 1972 година, другата във Франция. През 1978 година се явява на конкурс за научен сътрудник към Етнографския музей към БАН и го печели. Продължава с научните си разработки.  Записва свободна аспирантура по традиционна духовна култура. През 1991 година защитава дисертацията си "Култът към водата в българската фолклорна култура". Издава Сборник на народно песенното наследство на врачански регион "Иманье без довършванье". Получава званието старши  научен сътрудник първа  степен по етнография въз основа на цялостната научна продукция. Заедно със своите колеги тя полага огромни усилия за създаването на Етнографско-възрожденския комплекс "Свети Софроний Врачански", открит през 1986 година. Тук тя работи като  главен уредник.
Има интереси в областта на народната медицина. Има активна събирателска и научноизследователска дейност  в тази насока


ЕТНОГРАФСКО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС "СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ"

"Комплексът беше откриван поетапно. Най-напред беше открита къщата на Димитраки Хаджитошев, след това експозицията, която посветихме на Мито Орозов, на първия индустриалец в града ни, майстора на файтони, които са разнасяли славата на врачани навсякъде. Показали сме в къщата на Иван Замбин три експозиции, които представят местните художествени занаяти... Показали сме възстановка на една златарска работилница... Една експозиция разгърнахме в по-ново време, посветихме я на света на детето, на селското и градското дете. Тя е единствена в страната ни."
 
Етнографски-възрожденски комплекс Софроний Врачански във ВрацаРАБОТА НА ТЕРЕН

"Самото събиране на информация никак не е лесно. Трябва първо да имаш подход. Трябва да обичаш работата си и да изпитваш уважение към тия хора, които са пренесли през годините това народно знание, тая народна мъдрост, това песенно богатство. И това те кара да забравяш всички неудобства..Трябва да умееш да предразположиш хората, да им влезеш в душичките, да ги изслушаш, ако трябва за болестите им, за лошите им снахи и после да си прибереш онова, за което си тръгнал. Сладко занимание е работата на фолклориста, на етнографа. Това е сладко занимание, защото виждаш как хората, при които отиваш, дълбоко оценяват ролята на това свое народно знание, на песента например... Запазила съм спомени за едни чудесни хора, които са дълбоко свързани с традиционната ни култура, които са съпреживявали тази култура. Това е времето, в което те все още пазеха спомен в поетичната си памет за своите празници и за своите обичайни практики... Сега вече не можеш да намериш такива информатори..."


АРХИВ

"В този архив има над 5 000 музикални записи на фолклор, на народни песни, има записи на приказния фолкор, пословици, поговорки, гатанки, близо 100 архивни единици на различни селища, в които са постъпвали и са събрани материали  за митологията, над 500 страници изворов материал за народната медицина. Това е народописан архив, който слава Богу, че е направен.
Много трудно беше, вижте какъв обем материали, а всичко това трябва да се обработва, да се свали от магнетофонната лента, да се напише на машина, да се архивизира... В един Регионален музей, където работят двама етнографи, където регионът обхваща 145 селища, където трябва и събирателска работа и проучвателска работа, и популяризаторска работа и екскурзоводска, да подготвяш изложби, така че усилия са хвърляни и в същото време съм се опитвала да си готвя научните интереси. Много съм работила по темата за жътвата, за нивата, за жътварските обичайни практики. Работила съм много в областта на традиционната медицина и имам научни публикации. Аз съм от авторския колектив на издадената през 2003 година "Енциклопедия по традиционна народна медицина", издание на БАН и там имам 67 статии, посветени на традиционната органотерапия. Работила съм по историческите корени на народната медицина, регистрирала съм различни видове на народолечението във Врачанско. В областта на фолклора също съм правила тематични разработки, една от които е за Христо Ботев и четата му."


ВОДАТА

"Водата има памет в народната ни култура до такава степен, че злосторни деяния продължават да бъдат наказвани от водата, че тя се отдръпва, тя изчезва, тя наказва по този начин. Аз започнах най-напред от водата в обредния свят на българина, защото тя навсякъде присъства като обредна субстанция, тя е фактор животоопределящ."



НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

"Започнах с едни очеркови материали, които обединих, за изявени народни певци, инструменталисти, лечители, в едно книжле, което излезе 1992 година "Като злато пресеяно". Заедно с това продължаваше проучването ми за жътвата в представите на народа ни. Това излезе в книга "На душата да облагнее" 2006 г. "Култът към водата" излезе 1996 година, това е дисертацията ми, която доразработих малко. И последното ми издание през 2012 година подбор на народнопесенни образци, които да представят песенното наследство на регион Враца. Една от целите ми беше да докажа, че в този регион съществува чист архаичен изворов  фолклор и тука, на територията на регион Враца.  "Иманье без довършванье" включва от тези 5 000 образци съм публикувала около 700 народнопесенни видове, към сборника има и диск... Сборникът е много ценен особено за читалищата, които нямат богат песенен репертоар. Това е задължение на етнографа, защото професията на етнографа изисква пълна отдаденост и в същото време изисква любов към хората, с които се среща."

Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Самодейците към НЧ

Фолклорен младежки събор "Среща на три поколения" подготвят в Гюргич

В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..

публикувано на 01.08.25 в 16:55

Събития с почерк: Как Диана Василева създава атмосфера, която се помни

"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..

публикувано на 01.08.25 в 16:30

Ретро парад - Видин събира отново почитатели на класиката

За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин  - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..

публикувано на 01.08.25 в 16:15

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..

публикувано на 01.08.25 в 12:10

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..

публикувано на 01.08.25 в 11:22

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26