Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографът Йорданка Манкова: "Имах щастливата съдба да работя нещо, което ми харесва"

Йорданка Манкова
Снимка: Снимка:Люба Филипова
В днешното издание на "Калейдоскоп" ще се потопим в дълбоките води на етнографията, защото ще разговаряме с етнографа и фолклорист Йорданка Манкова, която днес е пенсиониран научен работник от Регионалния исторически музей във Враца. Доц. д-р Йорданка Манкова работи в музея над 43 години. Работата ѝ като етнограф и фолклорист я прави щастлива и удовлетворена. А научната работа ѝ дава възможност още по-дълбоко и сериозно да вникне в народопсихологията на българина и неговата духовна култура.
 

Йорданка Манкова е родена през 1943 година в село Мърчево. Средното си образование получава в СПТУ "Иван Михайлов" град Михайловград, след което завършва "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". След завършването на висшето си образование работи една година като начален учител в село Лясковец, община Хасково. Постъпва на работа в отдел "Етнография" към РИМ -Враца на 7 февруари 1971 година. Това е началото на нейната музейна работа, като уредник и така до 1978 година.  В тези години поема изследването на сферата на духовната култура на населението във Врачанска област. Следват две специализации - едната към Етнографския музей към БАН през 1972 година, другата във Франция. През 1978 година се явява на конкурс за научен сътрудник към Етнографския музей към БАН и го печели. Продължава с научните си разработки.  Записва свободна аспирантура по традиционна духовна култура. През 1991 година защитава дисертацията си "Култът към водата в българската фолклорна култура". Издава Сборник на народно песенното наследство на врачански регион "Иманье без довършванье". Получава званието старши  научен сътрудник първа  степен по етнография въз основа на цялостната научна продукция. Заедно със своите колеги тя полага огромни усилия за създаването на Етнографско-възрожденския комплекс "Свети Софроний Врачански", открит през 1986 година. Тук тя работи като  главен уредник.
Има интереси в областта на народната медицина. Има активна събирателска и научноизследователска дейност  в тази насока


ЕТНОГРАФСКО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС "СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ"

"Комплексът беше откриван поетапно. Най-напред беше открита къщата на Димитраки Хаджитошев, след това експозицията, която посветихме на Мито Орозов, на първия индустриалец в града ни, майстора на файтони, които са разнасяли славата на врачани навсякъде. Показали сме в къщата на Иван Замбин три експозиции, които представят местните художествени занаяти... Показали сме възстановка на една златарска работилница... Една експозиция разгърнахме в по-ново време, посветихме я на света на детето, на селското и градското дете. Тя е единствена в страната ни."
 
Етнографски-възрожденски комплекс Софроний Врачански във ВрацаРАБОТА НА ТЕРЕН

"Самото събиране на информация никак не е лесно. Трябва първо да имаш подход. Трябва да обичаш работата си и да изпитваш уважение към тия хора, които са пренесли през годините това народно знание, тая народна мъдрост, това песенно богатство. И това те кара да забравяш всички неудобства..Трябва да умееш да предразположиш хората, да им влезеш в душичките, да ги изслушаш, ако трябва за болестите им, за лошите им снахи и после да си прибереш онова, за което си тръгнал. Сладко занимание е работата на фолклориста, на етнографа. Това е сладко занимание, защото виждаш как хората, при които отиваш, дълбоко оценяват ролята на това свое народно знание, на песента например... Запазила съм спомени за едни чудесни хора, които са дълбоко свързани с традиционната ни култура, които са съпреживявали тази култура. Това е времето, в което те все още пазеха спомен в поетичната си памет за своите празници и за своите обичайни практики... Сега вече не можеш да намериш такива информатори..."


АРХИВ

"В този архив има над 5 000 музикални записи на фолклор, на народни песни, има записи на приказния фолкор, пословици, поговорки, гатанки, близо 100 архивни единици на различни селища, в които са постъпвали и са събрани материали  за митологията, над 500 страници изворов материал за народната медицина. Това е народописан архив, който слава Богу, че е направен.
Много трудно беше, вижте какъв обем материали, а всичко това трябва да се обработва, да се свали от магнетофонната лента, да се напише на машина, да се архивизира... В един Регионален музей, където работят двама етнографи, където регионът обхваща 145 селища, където трябва и събирателска работа и проучвателска работа, и популяризаторска работа и екскурзоводска, да подготвяш изложби, така че усилия са хвърляни и в същото време съм се опитвала да си готвя научните интереси. Много съм работила по темата за жътвата, за нивата, за жътварските обичайни практики. Работила съм много в областта на традиционната медицина и имам научни публикации. Аз съм от авторския колектив на издадената през 2003 година "Енциклопедия по традиционна народна медицина", издание на БАН и там имам 67 статии, посветени на традиционната органотерапия. Работила съм по историческите корени на народната медицина, регистрирала съм различни видове на народолечението във Врачанско. В областта на фолклора също съм правила тематични разработки, една от които е за Христо Ботев и четата му."


ВОДАТА

"Водата има памет в народната ни култура до такава степен, че злосторни деяния продължават да бъдат наказвани от водата, че тя се отдръпва, тя изчезва, тя наказва по този начин. Аз започнах най-напред от водата в обредния свят на българина, защото тя навсякъде присъства като обредна субстанция, тя е фактор животоопределящ."



НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

"Започнах с едни очеркови материали, които обединих, за изявени народни певци, инструменталисти, лечители, в едно книжле, което излезе 1992 година "Като злато пресеяно". Заедно с това продължаваше проучването ми за жътвата в представите на народа ни. Това излезе в книга "На душата да облагнее" 2006 г. "Култът към водата" излезе 1996 година, това е дисертацията ми, която доразработих малко. И последното ми издание през 2012 година подбор на народнопесенни образци, които да представят песенното наследство на регион Враца. Една от целите ми беше да докажа, че в този регион съществува чист архаичен изворов  фолклор и тука, на територията на регион Враца.  "Иманье без довършванье" включва от тези 5 000 образци съм публикувала около 700 народнопесенни видове, към сборника има и диск... Сборникът е много ценен особено за читалищата, които нямат богат песенен репертоар. Това е задължение на етнографа, защото професията на етнографа изисква пълна отдаденост и в същото време изисква любов към хората, с които се среща."

Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 17 август 2025 година

Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..

публикувано на 17.08.25 в 13:56

Силата на вярата

Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род.  "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина:  “П ремести се от тука там и тя ще се премести; и..

публикувано на 17.08.25 в 08:00

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10

България да поиска промени в регламента на ЕС за пътници с увреждания, предлага юрист

След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..

публикувано на 15.08.25 в 16:45

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...

публикувано на 15.08.25 в 16:30

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..

публикувано на 15.08.25 в 16:05

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..

публикувано на 15.08.25 в 15:53