От 22 март детските градини и училищата са затворени. За много семейства това е проблем, тъй като малките деца трябва да бъдат гледани у дома, от роднина, близък или от родителите, които или си взимат отпуск или работят онлайн.
Приблизително 50 деца посещават ДГ "Желязко Попниколов" във Видин. В седмицата преди да бъде обявен локдаун, в детското заведение не е имало болни деца. Как възприемат тази ситуация родителите - разказва директорът на детската градина Васка Здравкова:
"Тъй като не се случва за пръв път такова затваряне, нашите родители от началото на седмицата започнаха да се интересуват... За тях това не е най-голямата изненада, приемат го с разбиране... Пускам заповед за организиране на работата ни през тези дни... Преминава се в обучение в електронна среда в задължителните подготвителни групи, а при малките групи ще бъдат в неплатен отпуск... От 4 януари до момента средно детската градина се е посещавала от 50 деца, сега децата точно тази седмица си бяха на градина..."
Петя Каменова е майка на първокласник, няма възможност да стои с него у дома, защото работи по цял ден:
"Ситуацията е много трудна, разчитам на баткото, някой път прибягвам и до помощта на приятелка. Търсим вариант и да спасяваме положението. За тези 10 дена сме наредили нещата, но ако се удължи ще се прибягва до отпуски и т.н."
Нели Димитрова е майка на петгодишно момиченце смята, че за 10 дни ще успеят да се справят с помощта на възрастните родители, но като цяло е трудно:
"Много е трудно, тъй като аз и съпругът ми работим в частна фирма и трудно се напасваме в тази обстановка. До обяд го гледа свекър ми, работодателят ме пусна по-рано, за да го гледам, на смени се гледаме. Декември ползвах отпуск, болнични... Не мисля за чужда жена, съпругът ми е против... При децата е много сложно онлайн ученето, защото възрастните не са запознати с него.."
Теодора Иванова има дъщеря на 5 години и половина, която обича да ходи на детска градина и престоят вкъщи не ѝ се отразява добре:
"Как се справяме - трудно, излизаме отпуск, ако можем, мъжът ми си е взел болничен да я гледа. Прехвърляме на бабите, но ни е страх да не ги разболеем, правим страшни гимнастики... Престоят у дома не ѝ се отразява добре..."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Есента не бърза. Тя просто идва, за да ни напомни, че красотата е в промяната. Това е „Неделник“ с аромат на кафе от джезве и усмивки от Северозапада! В „Неделник“ ви очаква пъстра неделна среща с истории, традиции и хора с големи сърца. Можете да чуете майстора бакърджия Борислав Борисов – човекът, който пази занаята жив..
Седма неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че Той е готов винаги да ни помага и да ни утешава в нашите немощи и страдания. Когато Господ беше повикан от Иаир, за да помогне на болната му дъщеря, влизайки в дома му Той я намери вече мъртва.Как приличаме на тези хора, които са наобиколили мъртвата..
Калифорния през 60-те години на ХХ век е място на свободна любов и желание за световен мир. Хипи културата е в апогея си. Но времената се менят и ветеранът от Виетнам Гарет Брендън се опитва да се справи с тях, въпреки умората, която е натрупал от всичко. Върнал се е у дома, в Щатите, без никаква идея какво иска да прави. Знае само, че не желае..
Какво кара едно младо момиче от далечен Китай да избере да живее във Видин? Днес ви срещаме с Янг - 25-годишна преподавателка по китайски език в СУ „Цар Симеон Велики“ . Само преди два месеца тя пристига в България, готова да сподели културата и езика на далечен Китай с видинските деца. За Янг това е истинско предизвикателство - нова страна,..
Ухае на прясно изпечени вкусотии. Навън е мъгливо, но в пекарната на Дора Любенова - " Ди Арт - Пекарна и Кафе " е светло, топло и уютно. Мирише на масло, на сладко тесто, на нещо познато и чуждо едновременно - типично британски аромат, който те кара да се усмихнеш. Тази събота Видин отново ще посрещне "Съботна закуска с Мик и Дора" -..
Медникарството - или както старите хора му казват бакърджийство - е един от най-старите занаяти по нашите земи! От траките и римляните, чак до днес, майсторите продължават да изчукват не само медта, а и човешкото любопитство с красотата на своите съдове. Чайници, кани, джезвета, тави, котли - всичко блести и звъни, сякаш казва: „Айде,..
Стана студено и започваме с котките. Ами, да - сега е най-приятния момент, в който котката да дойде в скута и да се сгушите...и да чуете онзи приятен, успокояващ звук - мъррррр. Историята на Уиски е истински трогателна. Той е подарък за своята стопанка Виктория Витомирова, която всъщност изобщо не е искала да има котка. Но, както често..