Генерал-майор Кръстю Маринов - защитникът на видинската крепост

Генерал-майор Кръстю Маринов е защитник на видинската крепост по време на втората балканска война и междусъюзническата война. Причината да си припомним за него е, че бюст-паметника в негова чест във Видин, който се намира в парк "Рова", зад СОУ "Цар Симеон Велики", е направен преди 85 години през месец април. Роденият иначе в пловдивското село Голямо Конаре, понастоящем град Съединение, започва военната си кариера, като поручик и се издига до военното звание генерал-майор. Военната му кариера е забележителна, обясни Христина Кирилова, уредник в историческия музей във Видин:

"Това е един изключителен, вярващ, доблестен и честен човек и мисля, че в последно време забравяме за героите си, но мисля, че е недопустимо тази личност да я пренебрегваме, защото това е един човек, който се превръща в любим на хората във Видин, още когато идва тук като началник на Шеста пехотна Бдинска дивизия, която все още е с щат град Видин, преди да бъде преместена в град Враца. Впоследствие свързва трайно живота си с града, като оказва една изключително добра защита по време на Втората балканска война и Междусъюзническата. Благодарение на него и на шепата защитници, които са тук във Видин и отбраняват крепостта, Видин остава в пределите на българската държава. Роден в някогашното село Голямо Конаре. Учи в Пловдив, където завършва долния курс на гимназията, след което учи в старозагорското село Аджар, днес Свежен. Първото му участие във военни действия, е когато се включва като опълченец в Руско-Турската война. Тогава дейно участие взема при боевете при Зелено дърво. Записва се във военното училище и от тук насетне започва неговата забележителна военна кариера."

Кръстю Маринов сам поискал да води отбраната на видинската крепост през 1913 година. Негови са думите, че ние сме учени да превземаме крепости, а не да ги предаваме, разказа още Христина Кирилова:

"Когато той е назначен за началник на Шеста дивизионна област в град Враца и разбира се голямата му роля при защитата на град Видин. Това е нещо, което един наистина добър пълководец би могъл да го направи. Той сам поисква да води защитата на град Видин. Тогава положението е било изключително тежко. Сръбските войски настъпват от една страна, северната граница преминават румънските части и Видин е напълно изолиран и обкръжен от своите противници във войната. Населението тук е защитавано като цяло от доброволци, опълченци. 5727 човека мисля, че бяха те, но изключително висок е бойният дух и вярата в успеха, благодарение именно на личността на Генерал-майор Кръстю Маринов. Това е може би най- характерното тук, защото обикновените хора се включват, за да помогнат, да могат да запазят своят град. Сред защитниците са видинската, варненската, русенската и търновската опълченски дружини. Не можем да не споменем, че участват при защитата на Видин и ранените войници от редиците на Трети пехотен Бдински полк, които са се прибрали тук за лечение. Те също се включват, за да могат да защитят своя град. Изключителен е героизма, който се проявява през тези дни, но самото разпореждане и всичко, което поставя като начало за защитата на града е важно от самия генерал Кръстю Маринов, който не случайно казва, че Видин трябва да бъде защитен. Знаем този мотив, че човек е учен да превзема крепости, но не и да ги предава. Това са неговите достойни отговори към сръбските военноначалници, които настъпват към Видин. Дори, когато идват тук румънски военни части, за да видят какво се случва, защото те имат информация, че Видин вече е превзет от сръбските войски и тогава генерал Маринов казал - "Как, аз все още водя защитата при Новоселци." Той изнася там своя щаб, за да е срещу главния удар на сръбските войски и той казва - "Докато съм жив аз и тези инвалиди около мен сръбски крак няма да стъпи във Видин." И наистина до последно се отбранява крепостта и сръбските войски не успяват да я превземат. Тук ми се иска да дадем заслуженото и на чутовния подвиг на 20 доброволци, които, когато сърбите настъпват по шосето от град Кула към Видин, за да ги забавят, тези хора отиват на явна смърт, като се скриват в къща в село Бойница и очакват противниците. Когато сърбите настъпват уверено, те откриват огън срещу тях, което ги смущава и настъпва хаос и безпорядък в редиците. Вбесени от всичко, което се случва срещу тях, те запалват самото село. Бойница гори и за съжаление 19 умират още тогава, а един от тях успява да се спаси с множество рани. Генерал-майор Кръстю Маринов, когато е попитан за делата си, кое смята за най-важно в неговата кариера на военен, той изтъква именно защитата на Видин от 1913 г."

За жалост времето е покрило с праха на забравата образа на героя и днес малцина знаят кой е той, показа наша анкета: 

"Да ви кажа, че хем ми говори, хем съм забравила. Тук някъде беше и паметника, ама не мога да се сетя... За първи път го чувам това име... Не беше ли това, който от поручик е станал генерал-майор... Нищо ми не говори... Не, за съжаление. Всъщност проблем е, че като малки малко учихме по задължение. Аз ей сега, чак на зряла възраст започвам да се интересувам от исторически факти, за съжаление."

В музея във Видин се съхраняват лични вещи, снимки и документи, които са принадлежали на генерал-майор Кръстю Маринов, както и на членове от неговото семейство. В негова чест село Мусумане е преименувано през 1934 година на Генерал Мариново.