Спомени за летище Видин

Летището във Видин днес съществува в спомените на тези, които са работили там или пък са използвали услугите му. Стоян Бързашки е дългогодишен ръководител на летище Видин. Той е роден през 1937 година в село Урбабинци, старото име на сегашното село Тошевци, община Грамада. Завършва прогимназията в родното село. След това завършва специализиран техникум по електротехника в Радомир със специалност силни токове. По разпределение е изпратен на работа в град Русе.

"По принцип, тогава разпореждане имаше на Министерския съвет, всички такива, завършили като мен в тази година, две години се отлагат от военна служба и трябва да служат на народното стопанство. Служихме тия години, след тогава отидохме в казармата. Там две години. След двете години се завръщам на работа в град Видин, като технически ръководител в електромонтажна група. Имах няколко бригади мрежи ниско напрежение. Ел. инсталация на току що започналите строителство жилищни блокове. Осветителни силови инсталации в блоковете. Продължи някъде около две години и нещо. Това бяха първите блокове, които строиха до гимназията едните и другите бяха до музикалната школа, до Телеграф капия. Бях поканен да отида на работа в електроснабдяване. Направих го това нещо. Там работех като ръководител на контролната електроинспекция, към отдел "Разпределение и пласмент на електрическата енергия". Там работих до 1973 г. 1972 г. беше започнало строителството на летището. То беше започнато като селскостопанска защитна база, с дължина на полосата някъде около 800 метра.

През 1973 година Стоян Бързашки е поканен да работи в новоизграденото летище Видин.

"С удоволствие приех, тъй като още в ранните години на техническото си обучение, аз се занимавах още и с авиационни дейности. Скокове парашутни, курсове безпилотни, пилотни и т.н. Това ме накара да отида с удоволствие на летището. До постъпването, месец септември, бях назначен и работех по монтажа на апаратурите и съоръженията. Месец септември става откритието официално на летището. Продължихме да работим след това, като летище, със сутрин самолет и следобед самолет по разписание. Линията е Видин-София. След това имаше един, който трябваше да лети до Варна и до Бургас лятното разписание. Имаше и такива полети. Малко бяха. Оказаха се, че не са рентабилни и бяха прекратени. Това продължи някъде до 2002 г. По времето на министъра на транспорта и финансите, онзи Краус беше и Иван Костов,  те с голямо желание казаха, че този комунистически град не трябва да има химия, не трябва да има вакуумна, не трябва да има ЗРИ, не трябва да има летище и т.н., списъкът е дълъг. Бяха прекратени полетите, след това - заповед за закриване на летището. Летището се закри някъде 2002-2003 г., не мога точно да се сетя. Някои от нещата се предадоха на стопанисване, на съхранение на градския съвет. Преди да бъде закрито се бяха предприели действия по удължаване на полосата, по осъвременяване на авиационната техника, в смисъл наземната техника за летене на самолетите. Достигнахме дължина на полосата 2200 м. Трябваше още 800 м. да става 3000, за кацане на всякакъв тип самолети. Това е било. Аз през това време усъвършенствах себе си. Завърших още две технически училища задочно. И до 1997 г., когато навърших годините и стажа за пенсиониране. Пенсионирах се и оставих колегите да работят. При закриването тях ги разпределиха по София, Варна, Пловдив, за да не ги уволнят и за да не ги съкратят. Това беше хубаво действие от страна на ръководството на РВД. Нашата служба беше към Ръководство на въздушно движение, т.е. РВД. По времето на цялото строителство на летището, бил съм, дето се казва сърцето или непосредствения участник и ръководител на всички неща, които се извършваха на самото летище. Всички полети се извършваха със самолети Ан-24. Аварии не сме имали. Предпоставки за катастрофи не сме имали. Всички моменти бяха хубави. Хората бяха ентусиазирани, настроени много положително."

Ръководството на въздушното движение на летище Видин се е състояло от около 23-ма служители. Работела е и службата "Аерогара" - това са гаровите служители, които са се занимавали с пътници, билети, багаж, чистене и подреждане. Работните смени са били през ден, по 12 часа, т.е. един ден работиш един почиваш.