Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Любен Иванов

Любен Иванов: 15 години ГЕРБ унищожаваше Северозапада в интерес на ДПС

Четири вота на недоверие, скандали, арести, договорени средства по ПВУ, както и продължаващи сътресения в ДПС, белязаха политическия сезон, фокусиран почти изцяло върху Еврозоната.  Правителството на Росен Желязков обещава, че ще следва и занапред заявените приоритетите, докато протестърските настроения се засилват през горещото лято...

публикувано на 07.08.25 в 10:25
Ваня Василева

Ваня Василева: Господин Пеевски подкрепи моите усилия за развитие на инфраструктурата в нашия край

"Считам, че започнах работата, която е най-важната за хората от нашия регион: това, което бях договорила да започне, защото 3-4 години беше замразено всичко по проекта относно пътя, който трябваше да бъде до Видин. Така чаканата магистрала визирам. Не знам дали точно магистрала ще бъде в истинския смисъл, но поне да бъде този път, който беше започнат и..

публикувано на 07.08.25 в 10:00

Кои летни дестинации избират жителите на Северозапада?

Българските граждани са пътували значително по-често в чужбина през юни 2025 година, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирани са близо 944 хиляди пътувания - с над 10% повече спрямо същия месец на предходната година. Нарастването обхваща всички основни категории цели на пътуване, включително..

публикувано на 06.08.25 в 10:45
Петко Петков

Петко Петков, "Галъп": Скандали, но и нормализация белязаха парламентарния сезон

Политическите процеси у нас постепенно се нормализират и правителството има шанс да управлява пълен мандат. Това каза в "Посоките на делника" изпълнителният директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан" Петко Петков в коментар за края на парламентарния сезон. "Въпреки скандалите и вотовете на недоверие, парламентът работи,..

публикувано на 05.08.25 в 13:19

Затягат контрола при шофьорските курсове

Нови мерки целят да затегнат контрола при шофьорските курсове. От средата на юли всички автошколи задължително използват GPS приложение при провеждането на курсовете и изпитите за шофьорска книжка. Чрез него може да се проследи цялото обучение - от записването в школа по кормуване, през плащането на такси, преминаването през теоретична и..

публикувано на 04.08.25 в 11:05

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Всички опозиционни партии, с изключение на "Възраждане", ще внесат общ вот на недоверие през септември за провала във вътрешната сигурност.  Основната тема, която обединява партиите, е "завладяната държава", обясни Радостин Василев , лидерът на МЕЧ, основната партия инициатор на единен вот на недоверие срещу Тройната коалиция. "Разговаряме в..

публикувано на 31.07.25 в 10:00

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

България ще разпредели 5 млрд. лв. за подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 2026-2032 година. Тези домакинства се очаква да бъдат засегнати от въвеждането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво Европейски съюз. Новата схема за търговия с емисии ще постави цена върху емисиите на..

публикувано на 30.07.25 в 10:45