Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Община Ново село - стремеж към развитие и обновяване

Екипът на Радио ВИДИН гостува на Ново село - голямо, красиво и достолепно село, което е общински център. Намира се на брега на река Дунав.  Богатството и културата на новоселяни са следствие на търговията с вино и грозде по река Дунав и от съхранените традиции - на децата да се дава образование. В миналото е било изключително богато и с доста..

публикувано на 10.01.25 в 12:05
Светлин Тачев

Светлин Тачев: На прага сме на пълна делегитимация на политическата система

Държавният глава Румен Радев обяви, че ще даде още време преди връчването на папката за съставяне на редовно правителство, определяйки като безотговорно поведението на политиците.  Първият мандат ще отиде в най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ-СДС.  Преговорите между партията на Борисов, Демократична България, БСП и Има такъв народ..

публикувано на 09.01.25 в 10:00

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..

публикувано на 08.01.25 в 10:45

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..

публикувано на 07.01.25 в 13:24

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..

публикувано на 06.01.25 в 14:48

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а   от януари до ноември 2024 година  на работа са  п остъпили общо 2 888 души.   Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..

публикувано на 06.01.25 в 14:26

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45