Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Крива бара - селото с най-младо население в община Брусарци

Рубриката "Добро утро, кмете!" но отвежда в село Крива бара -  едно от онези български села, където животът тече бавно и спокойно.  Владимир Владов е кмет от   2019 година, в момента тече неговият втори мандат.  "Към момента постоянно живущи сме над 800... Крива бара от цялата община е най-много младо население и то си личи. Имаме..

публикувано на 30.05.25 в 08:06

Седмица до окончателното "да" за еврото

ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, като така тя ще стане 21-ият неин член, съобщава "Политико". По данни на няколко официални източника, се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка най-сетне да дадат благословията си в доклада, който ще бъде публикуван на 4 юни -..

публикувано на 29.05.25 в 10:00

Има ли икономиката ни потенциал за растеж?

Според Асоциацията на индустриалния капитал, икономиката ни има потенциал за растеж, чрез насърчаване на заетостта. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев се обединиха около идеята за отключване на потенциала на..

публикувано на 28.05.25 в 10:45

Има ли лек за демографския срив?

И през миналата година продължава тенденцията Северозападът да се обезлюдява . По последни данни на НСИ в област Видин вече живеят малко над 70 000 души, спадът на населението за една година е 1231 човека, което е най-голямото намаление като процент в страната. Област Враца е загубила за година 1617 жители и към декември 2024 година е 146 000 души,..

публикувано на 27.05.25 в 13:38

Ценим ли българското слово

Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.  "В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е..

публикувано на 26.05.25 в 12:59

Село Радовене- живописна природа и млади хора с желание за по-добър живот

След дълго пътуване по пътищата на Северозападна  България, екипът на радио Видин пристига в село Радовене. То се намира в община Роман, на 4 км е от общинския център.  На около 1 км от селото се намира жп спирка на линията София - Варна. С общинския център има и автобусна връзка.  Радовене е едно красиво полупланинско село, разположено в..

публикувано на 23.05.25 в 12:25

Във Видин най-много зрелостници ще се явят на втора матура по английски

Утре е вторият задължителен зрелостен изпит за дванадестокласниците. Той е по предмет, който е избран от учениците. В област Видин най-много зрелостници ще се явят на матура по английски език - 156. Следват предпочитанията към изпита по география и икономика, където ще се явят 28 души. 26 зрелостници са пожелали да държат матура по история. Началото на..

публикувано на 22.05.25 в 14:54