ЕС преминава през дълбоки и трайни демографски промени. Населението застарява, раждаемостта спада, а селските райони обезлюдяват. Междувременно големите европейски градове продължават да растат, тъй като хората се преместват в по-богати региони в търсене на работа. Макар и пандемията да има въздействие върху това хората да се местят в селските райони, какво може да направи Европейския съюз по отношение на подобни демографски дисбаланси? Парламентът иска Демографски пакт.
Даниел Буда от Групата на Европейската народна партия:
"Хората се преместват, защото искат по-добър живот. В този контекст за нас е важно като създатели на политики да намерим механизми, които да насърчават хората да остават в регионите където са родени. В противен случай ще се изправим пред сериозни дисбаланси в Европейския съюз."
Макар че ефектът от кризата с COVID-19 все още не е напълно ясен, очаква се тя да повлияе на смъртността, раждаемостта и на миграционните потоци към Европа.
Демографски тенденции в Европейския съюз сочат обезлюдяване на някои региони, особено в източна и южна Европа, в резултат от миграция в рамките на съюза и ниски нива на раждаемост. Тенденция е концентрацията на населението в градовете.
Обратният процес се наблюдава в някои от малките населени места в страната от началото на пандемията. Така е и в община Ружинци, казва кметът Александър Александров, но подчертава, че процесът не е масов:
"След като миналата година влязохме в режима на пандемия, много хора се принудиха заради по-големите пространства, заради възможността да се разхождат, да не е толкова гъсто населено, бяха принудени да се върнат да живеят и да работят на село. Единственото условие тези хора да работят от дома, е да имат интернет. Имаме три-четири доставчика на интернет в нашата община, така че в повечето населени места, с малки изключения, имаме възможност за предоставяне на интернет и за работа от вкъщи."
Европейският съюз не трябва да загърбва селските и отдалечените райони в своята стратегия за мобилността. Транспортните връзки с градовете правят селата по-атрактивни за живот. Селският туризъм също има роля, тъй като създава нови и различни работни места.
Пандемията изведе на преден план разделението на хората според уменията им в дигиталната област, като възрастните хора и живеещите в отдалечени райони са в особено неблагоприятна позиция. Инвестициите в дигиталния сектор трябва да вземат предвид нуждата от образование и достъп до цифровата икономика за всички европейци.
За Николай Недялков, който напуска столицата, за да се върне в малкия град, това е бъдещето. Сега неговото работно място е родния дома в Кула:
"Като цяло според мен, това е бъдещето, тъй като тази остаряла според мен форма на присъствено работно време, е крайно време да бъде променена. Беше доказано точно това по време на кризата, особено в частност за такива фирми като нашата. Уточнявам, че ние се занимаваме с поддръжка на организации, които правят клинични проучвания и произвеждат лекарства. Ката цяло този тип работа, IT работа, спокойно може да се превърне изцяло в работа от вкъщи, още повече, че наблюденията на нашия оперативен мениджър в момента показват, че продуктивността е доста по-голяма, отколкото работата от офиса. Може би е временно явление в първите няколко месеца, но според мен преспокойно може да се превърне в норма поне за организации, които имат варианти и могат да работят онлайн."
След пандемията се очаква работата от дома да стане по-популярна и това може да засили привлекателността на селски райони с добра комуникационна инфраструктура.
Десислава и Ивайло също търсят обратния път към малкия град или селото:
"В София животът ни стана много забързан. Всъщност не че някога е бил бавен, но в един момент човек много се изтощава- изключително голям бърн аут, страхотна динамика на града. Децата пораснаха и в един момента ние останахме сами. Решихме, че вече е безсмислено да се живее в София , защото нашата работа е доста мобилна. Ние работим дистанционно, така че можем да работим от всякъде и да живеем навсякъде."
Доклад, подготвен в Комисията по регионално развитие в Европейския парламент призовава демографските предизвикателства да се превърнат в приоритет за Европейския съюз, наред с климатичните изменения и цифровата трансформация. Депутатите смятат, че един координиран подход, основан на принципите на устойчивото развитие, зелената икономика и цифровизацията може да допринесе за обръщане на негативните тенденции.
Ново село и Бойници стават част от кампанията на Центъра за защита правата в здравеопазването за профилактични прегледи, насочени към ранното откриване на рак на гърдата. Инициативата е насочена към жените над 40-годишна възраст от малките населени места в страната, каза председателят на неправителствената организация д-р Стойчо Кацаров:..
Предстоящата парична промяна поставя въпроси не само пред икономиката и бизнеса, но и пред една друга голяма обществена група – тази на подрастващите. Как те ще се адаптират към новата валута, каква роля ще имат родителите и защо не и училището? Как ще се превалутират джобните пари и доколко важни ще бъдат семейните уроци по финансова грамотност и..
В днешното издание на рубриката "Памет нашенска" ще си спомним за художника Никодим Ненов - роден на 3 юни 1940 година в Габаре, Община Бяла Слатина. Само преди дни в ХГ "Иван Фунев" във Враца бе открита изложба-плакат по повод 85 години от рождението на художника, с творби собственост на семейството. Никодим Ненов завършва Висшия институт за..
Въпреки технологичния напредък, милиони хора по света - включително деца, не могат да четат или пишат. Затова днес не само празнуваме онези, които имат този ключ към знанието, но и си задаваме важни въпроси: Колко е ценно да си грамотен? Какво е грамотността днес - просто буквите, или умението да разбираш, мислиш критично и комуникираш отговорно?..
Пожароопасният сезон приключва. Тази интензивност на повикванията, каквато е имало в началото на лятото, значително е намаляла. Това съобщи главен ин спектор Георги Георгиев- Началник на сектор "Превантивна и контролна дейност" в РДПБЗН-Видин . За периода на пожароопасния сезон, от 1 юни до началото на септември /2 септември/, 411 са пожарите...
От днес Враца се превърна в център на гръцката култура с второто издание на проявата "Калимера, Враца" . Днес и в понеделник на жителите и гостите на града ще им е празнично с музиката, танците и вкусовете на южната ни съседка. Завърши ремонтът на православния храм "Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец" в село Сливовик..
Намираме се в Тринайсета неделя след Петдесетница , в която си припомняме разказа на Господ Иисус Христос за добрите и лошите стопани на Неговото стадо. "Притчата е неголяма назидателна история с дълбок смисъл. Христос често, обръщайки се към хората, говорел с притчи. Чрез прости образи и разбираеми за околните примери Той разкривал..