Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Минков: Македонизмът е синоним на антибългаризъм

Снимка: Радио ВИДИН

Днес ще заседава Съветът на ЕС по общи въпроси. На него се очакваше да бъде одобрена преговорната рамка за членството на Република Северна Македония. Миналата седмица премиерът на западната ни съседка Зоран Заев бе на официално посещение у нас в опит да убеди държавното ни ръководство да направи компромис и да даде зелена светлина по пътя на Македония към ЕС. Българските власти обаче категорично обявиха, че това няма как да се случи, докато Република Северна Македония не промени антибългарската си политика. Въпреки международния натиск, българската позиция остава непроменена. Правителството реши, че позицията на България на заседанието, което ще се проведе в Люксембург, е придържане към "Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. и Рамковата позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония, приета от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г.", а именно: "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС следва да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., каквито към момента не са налице."


"Има смекчаване на тона между двете страни. Изявленията, които направиха премиерите Янев и Заев след срещата в София, говорят за едно- стремеж към прагматизъм, към прагматизиране на диалога с цел да се постигне преодоляване на тази най-ниска възможна точка, в която в момента се намират нашите отношения. Разговорите в София са едно сериозно усилие за пробив в отровната атмосфера в двустранните ни отношения, не толкова като отношение между държавниците, колкото по отношение на обществените настроения, както в Северна Македония срещу България, така и сред голяма част от нашето общество по отношение на позициите, които зае Република Северна Македония и в крайна сметка си самозатвори пътя към тази правителствена конференция, която трябва да даде сигнал за начало на преговорите за присъединяване. Трябва да се знае, че ние не слагаме вето на приемането на Република Северна Македония в ЕС. Нейният прием в ЕС се подкрепя категорично, защото това е и стратегически интерес от страна на Република България. Ние обаче имаме основателни претенции към това доколко са изпълнени условията от страна на Република Северна Македония за начало на такъв преговорен процес. Важно е сега, на базата на прагматизма, а не на емоциите, да се види възможно ли е да се направи своеобразна "пътна карта", която да напълни със съдържание за съжаление останалия като лист хартия договор за добросъседство и приятелство, защото тук е един от ключовите проблеми- недействието на договора и, разбира се, очакваме корекция в публичното поведение на Република Северна Македония по отношение на България: на държавно ниво- злепоставянето на нашата страна с цел лобиране в полза на Северна Македония и друго, което е още по-важно, промяна в езика на омразата, който оформя тази отровна атмосфера по отношение на самото македонско общество. Българският премиер Янев каза нещо, което допълва заявеното от Заев, че не историците, а политиците трябва да решат спора между София и Скопие", коментира журналистът Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие.

За да изясни спорните исторически въпроси, в договора за добросъседство, подписан през 2017 година, се предвиди създаването на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси. Тази комисия до момента проведе 14 заседания, но резулатите са минимални. Последното заседание на българските и македонските експерти беше преди 10 дни. "Последните разговори показаха, че трудно можем да постигнем разбирателство. Искрено се надявам, че ако комисията работи като историческа и образователна, трябва да започне да се занимава с конкретните исторически анализи и събития, а не с политика." Toва заяви проф. Ангел Димитров, съпредседател на комисията.

"Комисията несъмнено е необходима, но тя беше абсолютно неправомерно натоварена и от двете страни с политически очаквания. Не бива да се подценява ролята на комисията. Тя трябва да бъде оставена да работи на спокойствие на база на научните факти. Друг е въпросът, че за българската страна фактите са свещени, а коментарите- свободни, македонската страна се придържа към обратния принцип- коментарите са свещени, а фактите имаме правото да интерпретираме както искаме. Докато не се успоредят подходите на двете страни на комисията, тя трудно ще осъществи напредък. Но ще има възможност да изчисти полека-лека тези исторически спорни въпроси, свързани с несъмнено общата история, която имаме с хората в Северна Македония. България не поставя под съмнение идентичността на хората в съвременна Северна Македония- те са такива, каквито се чувстват. Ние не им казваме какви са. С това много се спекулира. Много остро самото идване на Заев и неговата делегация в София се посреща от опозиционната и крайно националистическа от гледна точка на македонизма партия ВМРО-ДПМНЕ. Тя е флагманът и изразителят на македонизма. Македонизмът, като идеология, върху която е изградена, построена, възпитана съвременната национална идентичност от другата страна на границата, е синоним на антибългаризъм. Това е добре да се знае. Добре е да се направи сериозна корекция в политиката на македонската държава и нейния политически елит по отношение на това, че с "анти" идеология, с идеология, насочена срещу друг народ, място в съвременния Европейски съюз трудно може да се постигне", обясни още Мартин Минков.


Какво обаче е отношението на обикновените хора в Македония към българите? Наско Цанов е от Кула, Видинско, но от 6 години е женен за македонка и в момента живее в Струмица:

"Още преди шест години, когато се запознах със съпругата ми и се наложи да се запозная и с нейните близки, познати, роднини и т.н., отношението беше много хубаво и близко- сякаш сме се познавали от 100 години с тези хора. Регионът на Струмица обаче е по-близко географски до България. Струмица е на 47 километра от Петрич. До ден днешен отношението към мен е прекрасно. Като кажеш, че си от България, хората те приемат много топло, отварят домовете си, сядаш на масата, прегръщат те... В по-централната част на Македония, Скопие, нагоре към Тетово, хората не са толкова близки до нас. Ние, България, винаги сме оказвали подкрепа на Македония. Има една изкуствено създадена негативна нагласа на политическа основа, но хората са изключително положително настроени. Македонците чакат с нетърпение преговорите с ЕС, защото искат свободно да пътуват, свободно да търгуват и работят. Коментира се тук договорът за добросъседство- защо не се придвижват нещата, защо не се опростяват, защо не се дискутират..."

Наско Цанов смята, че икономическите взаимовръзки трябва да се облекчат, това би повлияло позитивно на добросъседските ни отношения.

"В България съществува емоционален консенсус по отношение на това: "Писна ни от този антибългаризъм в Република Северна Македония. Писна ни от това да бъдем "бугарите фашисти", да бъдем виновни за всичко и в същото време, когато е необходимо, да се очаква помощ от нас. В резултат от тази помощ, на тази подкрепа, дайте някакъв знак, уважаеми братя от другата страна на Вардара, направете промяна във вашия подход..." Мисля, че те започват да го разбират, поне управляващата коалиция там. Смятам, че ясното становище на ЕС: "Оправете помежду си отношенията" в крайна сметка доведе Заев тук. Вероятно ще дойде пак, вероятно ще има срещи и в Скопие. Смятам, че до края на годината, в рамките на Словенското председателство, е твърде възможно да бъде осъществен пробив. Пак казвам, ние не даваме съгласие за прием на Република Северна Македония в ЕС, а за начало на преговорен процес, в който процес ще имаме възможност да контролираме доколко Република Северна Македония изпълнява критериите, включително за добросъседство, на ЕС за прием", каза още Мартин Минков, кореспондент на БНР в Скопие от 2002 до 2012 година.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Какви са рисковете и ползите за пазара на труда от изкуствения интелект? Кои професии са застрашени от изчезване? Появяват ли се нови професии? Темата коментираме със с истемния администратор Светослав Стефанов. Работи в IT сферата от 20 години, ангажиран е със системна администрация и с въвеждане на нови информационни системи и..

публикувано на 27.10.25 в 14:02

Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци , за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на..

публикувано на 24.10.25 в 13:00

Яница Петкова: Политическата памет на обществото ни е кратка

Около ротационно председателство на Народното събрание в името на споделеното управление на държавата се обединиха формациите от коалицията. Идеята е всяка от тях да има председател за по една година.  Радикално преформатиране обаче няма да има. "ДПС-Ново начало" ще запази досегашния си статут и няма да получи нито министерски кресла, нито постове в..

публикувано на 23.10.25 в 10:00