Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мир и разбирателство да цари в селото, пожелава Линка Йоцова

Хората от село Вълчек се завръщат към корена си

11
село Вълчек
Снимка: радио Видин

Екипът на радио Видин се отправя към село Вълчек, денят е слънчев и прекрасен с полъхващ ветрец, вечерта е валяло и и въздухът е прохладен. Селото се намира на 2 километра от гара Макреш и на 29 от Видин, Белоградчик на 25 км, а общинския център Макреш е на 6 км. Вълчек е красиво, китно и пълно със зеленина село. Къщите са красиви, дворовете големи и там, където живеят хора - са поддържани и пълни с цветя. Там, където няма никой - бурените са превзели  пространството.  


Първите сведения за селото датират от XVIII век. Формирало се е като населено място на важен път, свързващ град Видин с град Кула и  Сърбия. Предимно търговци и кираджии са използвали хана на дядо Вълчо, който е първият заселник. Фигурира в регистрите на Княжество България като населено място от 1878 година. През  1961 г. е преименувано от Вълчак на  Вълчек.

Кметският наместник 
Линка Йоцова ни очаква. Тя е първата жена-управник в селото. До сега стопаните на населеното място са били винаги мъже. Встъпила е в своята длъжност отскоро и в момента се запознава с административната дейност. Пред кметството е чисто, подредено, има много саксии с цветя. Посреща ни гнездо с щъркели, които са красиви в своя полет и прелестна осанка. Казват, че там, където има щъркели, има благоденствие за хората. Сигурно е така.


Линка Йоцова е от Димово, от тук е нейният мъж, преди 15 години се прибират се от Видин, където са работили и живели и остават тук :

 "Тук ми харесва абсолютно всичко, земята, цветята, въздуха, хората са скромни и трудолюбиви, имаме спокойствие... Месец и половина съм кметски наместник, но се старая... В момента живеят 30 човека в селото, през почивните дни идват и други хора... Напоследък купуват българи къщи, хората имат корени тук..."


Липсата на телефонна връзка и липса на обхват на мобилни оператори е основен проблем за село Вълчек,  обяснява Линка:

"Най-много ни безпокои фактът, че връзката с операторите е много лоша и има дни, когато възрастните хора нямат обхват на джиесемите,  стационарните телефони след бурята не работеха... И като нямат връзка е много трудно... Това е проблемът. Иначе другият проблем - ходят си на лекар, ваксинираха се 9 човека, тук в село... За събора се събра цялото село и изчистихме... Има едно момче с косачка, то работи 14 дни по 4 часа, всеки ден като косиш по малко... Имаме десетина души, на които им карат топъл обяд... Ще започнем да записваме хората от есента по 60 лв кубик за дърва от общината...Най-вече с дърва и въглища се отопляваме... Хората ходят в града на личен лекар - във Видин и в Димово... Би било много добре поне 1 път в седмицата да идва димовски лекар... По-рано се говореше за полиция да идва веднъж в седмицата, все пак като минава някой ще се знае, че минава някой, друг ще се оплаче от нещо."



Хората в село Вълчек, които притежават земя я отдават под аренда и така получават всяка година съответната рента, но има и такива, които са си продали земята. 

Пътят, по който се идва към село Вълчек е разбит от тежките строителни машини, които изграждат скоростния път Видин- Ботевград- казва Линка Йоцова:  


"Да, сега много се разби пътят, особено горе при разклона, дали това ще се оправи, но много се разбиха пътищата... На последното заседание на Общинския съвет С Макреш се разискваше въпросът за безстопанствените кучета... Един мъж сега стреля по кучета, защото съседски кучета влизат в неговия двор... Ходих, дадох предупредително писмо... Не е редно хората да се страхуват и кучетата да ходят по домовете... Всеки трябва да носи отговорност."
 

село Вълчек, кметствотоХората търсят кметския  наместник най-често за издаване на удостоверения за наследници - казва Линка Йоцова:


"Имаме и пенсионерски клуб, все още не сме се събирали, но имам замисъл в месеца да се събират рождениците и да се почерпим. Най-важното е хората да се разбират и да се уважават, защото сме трийсетина човека, най-важното е в нас да цари доброто! Ако се уважаваме и си помагаме, няма по-хубаво от това... Пожелавам на съселяните си  да живеем в мир и разбирателство.."


Какви са основните проблеми на хората в село Вълчек да чуем от анкетата, която направи Николай Хараламбов:

"Пенсиите са малки, сега сме си тук, гледаме някакви животни, защото да си помогнем... Мъка, мъка, с лекарства, без лекарства, кой как може така оцелява... Лекар не идва, в най-критичен момент се вика линейката... Бившият кмет Виктор Пантев взема та оправи улиците, иначе беше още по-пропаднало... Вечно нямаме обхват, не можем да се свържем...Ние сме потърпевши... 70-годишните сме най-младите в селото... Животът е спокоен от една гледна точка, чист е въздухът, но замира вече... Поддържа се, коси се, гробищния парк се поддържа... Започнаха да се купуват и някои къщи, няма кражби, няма опасност от наводнения... Хубав е тук животът, спокойно ми е.."

В село Вълчек няма църква, а това е нещо, което е необходимо за всяко село, пък било то и малко, смятат хората:

"Тук църква никога не е имало... Имало е проект, но не е направен... Но дали ще има, защото много малко са хората, но да има поне параклис... Интернетът и телефоните са ни проблем... Въздухът, природата, Балкана - всичко това ми харесва."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05