Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вартан Папикян: Държавата и общините да спрат да крадат и да правят политика от спорта

Снимка: Радио ВИДИН, архив

Първата олимпийска титла за страната ни от 13 години насам донесе 21-годишната Ивет Горанова. В Токио каратеката от Долна Митрополия показа по безспорен начин, че е най-добрата в своята категория в целия свят. За нея и за състоянието на българския спорт разговаряме с треньора на видинския клуб по карате Вартан Папикян, който в момента ремонтира новата си зала, но не е пропускал да следи представянето на българските спортисти в Токио:

- Ако живееш със спорта в сърцето, няма как да не следиш не само карате, абсолютно всички наши спортисти в Токио как се борят. За всеки българин би трябвало да е гордост. Ивет е лицето на новия спорт, олицетворението на новия дух, на младите, на децата. Въпреки всички проблеми и трудности в държавата, това дете проби като бургия целия елит на каратето. Въпреки че очаквахме от нея медал, защото всички знаем какъв път е изминала и какви успехи има, сме приятно изненадани от златото. Абсолютно всички успехи на българския спорт в Токио трябва да ни накарат да се замислим какво всъщност се случва, защо жените успяват толкова много и защо за мъжете е толкова трудно. Държавата наистина трябва да си промени политиката- така не става. Досега държавата правеше повече политика, отколкото спорт, сега е време да започнат да гледат по-правилно, по-експертно на нещата. Този успех на жените ни кара да се замислим и тук- на местно ниво, защото, в интерес на истината, аз от няколко години споделям с мои приятели и родители на състезателите, че ако имаше как, бих тренирал само момичета. Пълно разочарование е начинът на мислене, начинът на живот на момчетата, на юношите и младежите.

Радио ВИДИН: Парадоксално е, че и шестте медала в Токио са спечелени от дами. Как си го обяснявате?

- Има доза истина и в това, че при мъжете медал се постига много по-трудно, отколкото при жените- заради броя участници, заради силните противници, изобщо нещата са малко по-трудни. Това не означава, че за жените е по-лесно, но наистина трябва да се замислим защо мъжете ни са уморени, с по-различна психика... Подходът и на държавата, и на общините не е на мястото си. Заради това в успеха на Ивет Горанова голяма е заслугата на личния ѝ наставник и на клуба ѝ, защото ако не бяха нейният треньор, спонсорите на клуба, влиянието на представителите на нейния клуб, тя нямаше да може да постигне този успех. В момента на подготовка за първенство, един треньор се превръща и в майка, и в баща, и в лекар, и в масажист, и в готвач- всичко е наставникът. Дължим едно голямо "благодаря" и на треньора за това, което ни допринесе, такава емоция, да настръхнеш от радост, да се просълзиш, усещайки какъв труд, какви лишения, каква болка, какви трудности е изминало това дете с личния си наставник. Но пак казвам, общините на местно ниво и държавата трябва да си променят подхода. Имаме класически спортове- щангите, борбата и пр., те бяха олицетворението на българския спорт и трябва да върнат позициите си. Надявам се откровено и искрено, че медалите оттук нататък ще станат все повече и повече, момичетата да повярват, че могат не по-зле от момчетата, да влязат в залите, да започнат да тренират и да покажат на света какво е българска жена, българска майка.


Но и стабилна психика е необходима. Нетипично за българите, Ивет Горанова още преди да замине за Токио заяви, че отива за златния медал и мина през противничките си като фурия.

- Тук отново "вината" е на наставника и на екипа, който работи с нея. Това е бойно изкуство- така се мисли, така се разсъждава, бойното изкуство е начин на живот. Но едно момиче, което е казало подобно нещо, ни прави впечатление и всички се учудваме как може да има такава силна психика, а всъщност всички трябва да бъдат така. Не трябва да ни учудва, че някой състезател казва, че отива за медал. Ние всички всеки ден, излизайки от вкъщи трябва да искаме да сме шампиони за деня, победители. Когато едно момиче казва, че отива за медал и след това се връща с медал, а ние сме страхотно щастливи от този факт, това говори колко сме отишли назад в спорта, в начина на мислене и психиката щом това ни прави силно впечатление. Това не трябва да ни прави впечатление, това е начин на живот, това е начин на мислене, така се прави. Ние сме супер щастливи от нейните успехи, но в същото време виждаме какъв е начинът на мислене на много други спортисти- и милиарди да бъдат изхарчени за тях, те няма да постигнат нищо. Така че държава, експерти, общини на местно ниво да спрат да правят политика от спорта, да няма любим спорт на министъра, любим спорт на кмета, а да се изхарчат повече пари за децата, повече внимание, повече програми, повече спортни бази, по-добра материална база, треньори. Колко треньори в момента щастливо работят треньорската си работа и могат да се издържат от това?

Да кажем 5%.

- Ами тези 5% скоро ще станат 3% и спортът ще загине. Така че сериозно трябва да се замислим. Всички сме изненадани, не очаквахме толкова медали и сме супер радостни.

Да разбирам ли, че според Вас тези медали са не благодарение, а въпреки условията за спорт в държавата?

- Разбира се. Честно казано адекватният резултат на създадените условия в спорта от българската държава би бил не повече от 1-2 медала. Всичко останало е от дух, борбеност на състезателите, инат и на "въпреки всичко". И, повярвайте, тези жени, които победиха, техните близки, техните съотборници благодарение на този начин на мислене ще родят малки геройчета. Техните наследници ще бъдат наследници на герои. Трябва да повярваме повече в жените, крайно време е да им дадем заслуженото място в нашето общество и може би тогава ще настъпи по-сериозна промяна.

Какво трябва да направи държавата, за да има повече стимули за децата да спортуват?

- Ще бъда откровен. Рецептата е една- държавата да спре да краде и ще стигне за всички. Последните месеци няколко млади министри показват, че като спреш да крадеш, има за всички. Да спре да краде и ще има за всяко дете. Лукс не е необходим в спортните зали, но условия да има- топла вода, един бойлер, хигиенни условия, нормален достъп на децата, да не ти тече от покрива, когато вали дъжд... Да спрат да крадат и след няколко години ефектът ще е уникален. Отново ще се върне България на почетното си място на спортна страна, на страна на бойци, на истински победители. Ще успеем да върнем славата, просто да спрат да крадат.


Разкажете и за новата зала по карате. Най-накрая си намерихте, надявам се за по-дълго време, подходящо място.

- И аз се надявам да е за по-дълго време, защото последните 4-5 години тренираме, крием се, в тази зала, в онази зала... Управляващите караха на инат и всеки, който е против тях, не трябваше да има възможност да действа. Намерихме място в сградата на поликлиниката. С лични средства, с помощта на родителите и приятели на клуба ремонтираме. Вече повече от 5 000 лева сме изхарчили, а сме все още на средата на ремонта. Децата идват, сами помагат, учат се да работят. Бойното изкуство не е само размахване на ръце и крака, а начин на живот- всичко трябва да постигнат сами, да знаят цената на постигнатото и след това да оценяват. Сами правим, сами постигаме, правим си зала, ще тренираме, това е. Трудно ни е, но честно казано започнахме да се чувстваме комфортно в трудностите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42