Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чешма край Типченица има нов облик

Снимка: Сергей Цеков

Композиция от 3 атрактивни дървени навеса изработени с ръчен труд облагородяват отскоро района на обществената чешма край село Типченица. Освен да си налеят студена изворна вода, посетителите могат да седнат на пейките с масички и под заслона да си направят барбекю. Новото място за отдих е дело на занаятчията Сергей Цеков:

  

"Нещата ги финансира чичо Иван, той е родом от Типченица и ме потърси, за да му свърша работата. Аз като занаятчия, това си е един вид приложно изкуство, държа нещата да имат своят стил. И от там нататък той ми се довери и мисля, че съумях нещата да имат стил и да изразяват майстория, защото аз съм с убеждението, че България е имала и вярвам, че ще има традиции в майсторията, тази, която аз практикувам - именно дърводелството. Това, което съм изработил е навесна конструкция над чешмата, тя се намира малко преди входа на село Типченица, 300 метра преди да започне селото в букова гора, която я прави с много хубава вода. Много е ползвана, направи ми много хубаво впечатление, че докато работех постоянно спираха коли, хора - жители на селото и хора, които преминаваха за съседните села или по работа. Преди това е имало навес, който не е бил към чешмата а само навес за барбекю. Но там сега в момента се строи пътят Е79 и при маневра на голяма машина са съборили стария покрив, който беше за мен безличен. Аз държах нали, да бъде по-различно конструиран. От там нали, се възстанови самото барбекю, отделно покривче се образува, защото терена е така на дъга, различно и щеше да е по-грозно ако се обхване в един покрив барбекюто и навеса, който го има. За това са на 2 отделни конструкции. Те, де факто, са 3 покривни конструкции една до друга, независими една от друга, но същевременно стилови еднакви нали, за да се следва линията, която има там. Общата квадратура на 3-те навеса е между 80-100 квадрата, което не е малко, мащабно е като работа. И това, което ме радва е защото това е един пример, как едно обществено нещо се прави както трябва. Както са го правили нашите деди, за общественото най-доброто. А сега принципа за съжаление е обърнат."


Около 1 месец е бил необходим на Сергей Цеков за изработката и монтажа на дървена конструкция. За облагородяването на общественото място лични средства е отделил местният жител Иван Иванов, който споделя, че всичко прави от обич към родното място.


"Това ми е родното село и за туй. Да, това е най-важното. Като дълг основно това, което съм благодарение на моите родители и учители, затова се чувствам задължен. И като имам възможности, по примера на предците ни, които са били по-заможни да оставим нещо за поколенията, хубави неща. Трагично беше и за това, на входа на селото е. Сега се надяваме с новият път там да се засили интереса, да направим по-хубаво място за живеене. Радвам се, селото ни е много живо. Привечер почти е пълно там на барбекюто, чешмата, то стана доста приятно така. Водата е букова и е много хубава, не спира целогодишно и почти цяло село, даже има хора от Мездра ходят специално събота и неделя с доста съдове да си налеят от там, че много хубава вода, много студена. Сега особено за лятото е много приятно, че е букова сянка и е хладно през целият ден в тези жеги е само за тази работа. Барбекюто е с фурна, върши добра работа..."


Иван Иванов допълва, че инициативите по облагородяване на Типченица ще продължат и за напред.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Виолина Славкова: Емоционалната интелигентност е важна от най-ранна възраст

В свят, в който знанията и технологиите се развиват със светкавична скорост, все по-ясно осъзнаваме, че един от най-важните фактори за успех и щастие в живота е не просто коефициентът на интелигентност, а емоционалната интелигентност . Това важи с особена сила за децата - защото именно в детството се полагат основите на способността да..

публикувано на 21.04.25 в 16:35

Светлина под земята: Историята на болярската църква "Свети Никола"

На този светъл празник ще поговорим за болярската църква "Свети Никола" във Враца - един уникален подземен храм, датиращ от края на 16 - началото на 17 век. Тя е единствената подземна църква в града и една от малкото подобни светини в България. Църквата е вкопана на около 6 метра под земята, с дължина 7 метра и ширина 3,80 метра. Намира се..

публикувано на 21.04.25 в 16:15

Мария Спасова с ново музикално пътешествие -"Ела с мен"

Мария Спасова вече не е непознато име за вас. Тя е на 28 години, родом от китната Берковица, но израснала в Монтана. Мария носи в себе си чара на Северозапада и духа на големия град. Завършила Езиковата гимназия с немски профил, тя избира да продължи пътя си в София, където вече десетилетие живее, твори и се развива. Завършва журналистика в..

публикувано на 21.04.25 в 15:30

Светлата седмица - празник на вярата, надеждата и новото начало

Седмицата след Великден е известна като Светлата седмица - време, в което православните християни празнуват Възкресението на Христос не само в неделния ден, а през цяла една седмица. Тя започва от понеделник, 21 април и продължава до Томина неделя (28 април тази година). В тези дни църквата не допуска пости, а службите са празнични. Всеки ден..

публикувано на 21.04.25 в 15:00

"Неделник" от 20 април 2025 година

Христос Воскресе. Ето какво съм ви приготвил в този "Неделник" : С изложба музеят във Враца отбелязва 90 години от рождението на именития врачански скулптор Цено Ценов . Творчеството му е вдъхновено от българската история и родния фолклор. За това ще ни разкаже Христо Божков уредник в Художествената галерия "Иван..

публикувано на 20.04.25 в 13:00

Пасхално слово на свети Йоан Златоуст

Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна..

публикувано на 20.04.25 в 08:00

Къде попадат „Корабокрушенците от „Глен Кариг“

Когато добрият кораб „Глен Кариг“ потъвав началото на ХVIII век някъде в южните морета, сякаш извън всички познати морски карти, оцелелите мъже от екипажа му успяват само да се качат на две спасителни лодки с известно количество провизии, без никаква представа къде се намират и накъде да плават, за да стигнат до твърда земя. До която и да било..

публикувано на 18.04.25 в 17:05