Лошата ни инфраструктура на Киреево не стимулира завръщането на младите хора

Хората тук нямат почти никакво препитание, а в същото време чужденци са открили това забравено село, за да се заселят тук и стартират интересен бизнес, като производство на пелети от слонска трева например, или варовиков прах за обогатяване на почвата.

За нелекото ежедневие на местните признава и кметът Маргарита Георгиева:

"Най-големите ни проблеми са през зимния сезон. В зависимост от времето, понякога е невъзможно да се стигне дори до Раковица, която е само на няколко километра. Понякога и електричеството спира, а няма как да се дойде до селото. Ние сме планински район и зимите тук са тежки. Пътят ни е в ужасно състояние. Не си спомням откога не е ремонтиран- запълват само дупките с някаква смес и след месец-два идваме на същото положение. По пътя минават тежки камиони, защото кариерата край селото работи. Пътят задължително трябва да се оправи. Да не говорим и за растителността край него. Нищо не се чисти...

Що се отнася до транспорта до Киреево, имаме един автобус, който минава през Макреш. За Кула нямаме автобус. Аптека нямаме- преди идваше в събота, но вече не идва. Лекар идва всеки четвъртък от Димово.

В селото по постоянен адрес са регистрирани 74 човека и с настоящ- около 100. През летния сезон е по-оживено, хората идват от гардовете, от София също си идват, деца дори имаме, но вече са малко. Всички те идват за малко и си тръгват. Нямаме училище, нямаме ученици, нямаме нищо...

Преди време тук имаше едни варници, но вече не работят. А съм чувала, че варта е била много качествена...

Ако имам финансова възможност, първо бих ремонтирала пътищата, защото това е основното да се дойде до селото. Трябва да имаш основа, за да дойдеш, да работиш, да вложиш. Също бих искала да бъдат отворени някакви работни места- цехче или нещо друго, елементарно нека да е, но да го има.

Държавата трябва да обърне специално внимание на пограничните населени места от Северозапада. Защото като гледам колко ни е хубава природата, на мен ми става тъжно. А и колко къщи вече тук са запуснати и се рушат. Идват млади хора, прекарват тук известно време, дори някои искат да останат, но няма условия. Няма нищо, с което да ги привлечем и задържим. А тук животът би могъл да е много хубав- красива природа, спокойствие и чист въздух. Само с тези дадености обаче не можем да върнем хората. Трябват и инвестиции, за да се създадат удобства за живот..."
 
Подробности по темата и целите интервюта с кмета Маргарита Георгиева, бившия кмет и настоящ общински съветник Герго Гергов, библиотекаря Виолета Георгиева и жители на селото - в звуковия файл.