Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В какво състояние са опасните свлачища в Северозапада

Снимка: Радио ВИДИН

Превантивен контрол на 26 свлачища, в 20 населени места на територията на близо 7 хиляди дка площ в цялата страна, осъществява Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Тези наблюдения дават възможност да се вземат адекватни и навременни мерки от страна на отговорните институции. Това са свлачища, намиращи се в жилищни квартали, до основни водоизточници и засягащи основни републикански пътища. В тях са изградени 345 геодезически репера и 199 сондажни колони. Съоръженията са съставна част от 16 нови и 10 съществуващи контролно-измервателни системи (КИС) на свлачища. Измервателните системи ще дават актуална информация за скоростта на движение на свлачищата и ще послужат за извършване на анализи за механизма на тяхното развитие и на протичащите в тях процеси. Броят на защитеното от свлачища население в риск е над 4 000 души.

Снимка: МРРБАерофото заснемане и картировка са извършени на свлачищата в с. Орсоя (община Лом, област Монтана). В землището на с. Орсоя ще се наблюдават четири свлачища, застрашаващи жилищни квартали на селото и участък от републиканския път ІІ-11.  Част от жилищните сгради са обитаеми, с постоянно пребиваващо население, но те са в различна степен деформирани, като се установяват пукнатини около 5-10 см. При някои от сградите са видими с "просто око" значителни деформации по носещата конструкция. Възникващите деформации по платното платно пък затрудняват нормалната му експлоатация и създават предпоставки за възникване на пътно-транспортни произшествия.

Свлачището при село Орсоя тръгва сутринта на 23 декември 1978 година. Селото се пълни с войска и милиция - идват да спасяват хората. Венцислав Каменов е преживял събитията, които са се запечатали в паметта му и до днес. Спомня си, че след земетресението във Вранча, Румъния на 4 март 1977 година, се образува пукнатина в баира над източната страна на селото:

"Народът се паникьоса, спряха електричеството, започнаха да се напукват пътища, да се разминават земните пластове. Вземаха се тогава много сериозни грижи от "Гражданска защита", надойдоха военни автомобили, войска, милиция, да спасяват хората и до един момент, в който вече не можеше да минават и тия високопроходими машини на поделението. То е много силна трагедия."

Държавата дала още в първите дни на всеки човек по 250 лева. Пострадалите сгради си били 123. Оценени били от специалисти и от бюджета преведени обезщетения на пострадалите. На хората са дадени парцели за строителство в землищата на Добри дол и Сталийска махала.

"Това, което е останало в по-западната част на този участък, никакви видими отклонения засега и не се случва нищо специално... В западната част на пътя откъм Сливата, има някои аномалии се получават по шосето. Не е нещо кой знае колко сериозно."

Свлачището в село Гъмзово, в община Брегово, е близо 60 дка и се намира над югоизточните покрайнини на селото, като в долната си част е над платното на преминаващия републикански път Видин - Иваново - Брегово - граница със Сърбия. Започнало е слягане на пътното платно, като по асфалтовата настилка са формирани мрежовидни пукнатини до 2 см. Развитието на свлачищните процеси ще увеличи обхвата на деформацията, при което пряко са застрашени републиканският път, резервоарът за водоснабдяване на селото и други елементи на техническата инфраструктура, уточняват от МРРБ. Периодичното свличане на земни маси върху платното на пътя пък създава предпоставки за възникването на пътнотранспортни произшествия. В изпълнение на проекта на министерството за превантивен контрол се предвижда поставянето на стационарна реперна мрежа (геодезическа мрежа), опорни репери, хидрогеоложка мрежа, пиезометрични сондажи.

Свлачището в село Гъмзово се намира в края на населеното място. Районът е такъв от край време, каза кметът Венизел Флоров:

"На околовръстния път в горния край, преди селото и в селото малко около 100 метра влиза и към селото... Открай време е така. Някога старите хора са затискали, там имало някакви подпочвени води, избивало вода, смъквало баира... Миналата година правиха някакви сондажи там, точки, да правят измервания всяка година да видят дали има свличане на дълбочини..."

Според кмета укрепването на свлачището е национален въпрос, защото засята и международен път:

"Там ако нещо стане и тръгне този баир, пътят се прекъсва."

В Оряхово през 2019 година започва укрепването на старото свлачище, което обхваща голяма част от града и околностите. Още 4 свлачища са укрепени с европейски средства, каза заместник кметът на Общината Ивайло Иванов:

"Едното е много голямо, което е на територията на град Оряхово в източната част на града. През това свлачище минава републиканският път II-11 и то реално е най-важното за град Оряхово. Този път свързва населените места от общината. Другите са в село Остров и две в централната градска част на град Оряхово. Десният бряг по поречието на река Дунав, който е висок бряг, тук се намират най-много, разположени са тези активни свлачища - както е в Лом, както е Оряхово, както е по поречието на Дунав."

В Оряхово в източната част са разрушени 32 жилищни сгради, инфраструктурата - улици, ВиК, електропроводи. Това налага и спешното укрепване на тези свлачища. Изградени са реперите и ще започне наблюдението дали свлачището продължава да е активно. Над 20 са свлачищата на територията на община Оряхово, от които има активни и към момента.

Според държавното дружество "Геозащита"- Плевен, което извършва мониторинг на регистрираните свлачища в Дунавския регион, се наблюдават свлачищата и в трите области на Северозападна България. 

На територията на област Монтана свлачищата са в и около следните населени места: гр. Берковица - района на Трудовашки път; с. Мадан, община Бойчиновци; с. Охрид, община Бойчиновци; с. Буковец, община Брусарци; с. Горни Цибър, община Вълчедръм; с. Златия, община Вълчедръм; централната част на с. Разград, община Вълчедръм; гр. Вършец, в южната част; с. Копиловци, община Георги Дамяново; с. Меляне, около 400 м от селото, до рибарници Георги Дамяново; с. Меляне, под канал на МВЕЦ “ОРИОН” , община Георги Дамяново; с. Добри дол, община Лом; с. Долно Линево, община Лом; гр. Лом; с. Орсоя, община Лом; с. Сливата, община Лом; с. Трайково, община Лом; гр. Монтана, с. Николово, община Монтана; с. Железна, община Чипровци; с. Превала, община Чипровци; гр. Чипровци; с. Якимово.

На територията на област Видин свлачищата са в и около следните населени места: Общински път /III-102, Бела-Белоградчик/ - граница общ. (Белоградчик-Димово) - Орешец - Медовница; гр. Белоградчик; с. Праужда, община Белоградчик; с. Бойница; с. Раброво, община Бойница; с .Гъмзово, община Брегово; с. Косово, община Брегово; с. Тияновци, община Брегово; с. Бела Рада, път II-14 "О.п. Видин - Кула - Връшка чука - граница Република България",  община Видин; с. Ботево, община Видин; с. Ботево, път ІІ-11 "(О.п. Видин - Димово) - Симеоново - Ботево - Арчар - Лом - о.п. Козлодуй - Оряхово - Гиген - Брест - Гулянци - (Дебово - Никопол)"; с. Буковец, община Видин; гр. Дунавци, Община Видин; с. Жеглица, община Видин; с. Цар Симеоново, община Видин; с. Синаговци, община Видин; гр. Грамада; с. Медешевци, община Грамада; с. Арчар, община Димово; с. Арчар, път ІІ-11 "(О.п. Видин - Димово) - Симеоново - Ботево - Арчар - Лом - о.п. Козлодуй - Оряхово - Гиген - Брест - Гулянци - (Дебово - Никопол)"; гр. Димово, път I-1 (Видин-Монтана); с; Медовница, община Димово; гр. Кула; с. Толовица, община Макреш; с. Винарово, община Ново село; с. Флорентин, община Ново село; с. Ясен, община Ново село.

На територията на област Враца свлачищата са в и около следните населени места: с. Борован; с. Добролево, община: Борован; гр. Бяла Слатина; път за с. Веслец, при мост на р.Скът, десен бряг и западната част на с. Веслец, на път за гр. Враца; гр. Враца; с. Горно Пещене, община Враца; с. Лиляче, на път III-101-  община Враца; с. Тишевица, община Враца; с. Три кладенци, община Враца; с. Челопек, участък от общински път  /II-16, Ребърково - Зверино /Лютиброд - граница общини (Мездра - Враца) - Челопек /III-1004/, при км 3+750 - община Враца; с. Главаци, м-у път Е79 и стария път Враца-Монтана, община Криводол; с. Дърманци, път I-1 (Е-79), при км 164+400 - община Мездра, с. Игнатица, община Мездра; с. Лик, община Мездра; с. Лютидол, път I-1 (Е-79) "Граница Румъния - Ферибот Видин - о.п. Видин - Димово - Ружинци - Белотинци - Монтана - Враца - Мездра - Ботевград - Горни Богров - ок.п. София - Даскалово - о.п. Дупница - о.п. Благоевград - о.п. Симитли - Кресна - Кулата - граница Гърция", при км 173+980;с. Лютидол, на път III-161 "Ребърково - Лютидол - Рашково - Радотина - Литаково - Ботевград", при км 6+800, с. Лютидол, община Мездра; с. Очиндол, община Мездра; с. Ребърково, път I-1 (Е-79) "Граница Румъния - Ферибот Видин - о.п. Видин - Димово - Ружинци - Белотинци - Монтана - Враца - Мездра - Ботевград - Горни Богров - ок.п. София - Даскалово - о.п. Дупница - о.п. Благоевград - о.п. Симитли - Кресна - Кулата - граница Гърция", при км 166+150; с. Типченица, път VRC-16117 (Типченица - Дерманци)- община Мездра; гр. Мизия; с. Галово, община Оряхово; с. Горни Вадин, община Оряхово; с. Долни Вадин, община Оряхово; с. Лесковец, община Оряхово; гр. Оряхово, път II-15 "Враца - Борован - Мизия - п.к. Сараево - Оряхово", участък от км 75+775 до км 75+910; Път ІІ-15 Мизия-Оряхово, при чешма "Бататовец"; гр. Оряхово, път II-15 "Враца - Борован - Мизия - п.к. Сараево - Оряхово" от км 74+880 до км 75+000; гр. Оряхово; с. Остров, община Оряхово; с. Синьо бърдо, община Роман; с. Струпец, община Роман; с. Хубавене, община Роман.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56