"Ние с доцент Бърдаров даваме пример с Ирландия, която губи над 1/3 от населението си в т.нар Картофена криза, началото на XX век, има масови жертви от глада. Днес Ирландия е с една от най-високите раждаемости в Европа. Може да дойде такова време при нас. Тези тенденции не е невъзможно да е преобърнат. Сега сме свидетели, че много българи се завърнаха в страната. Това се дължи на ситуацията с COVID-19, но се видя, че доста от професиите могат да се извършват от разстояние".
Демографът е съавтор с доц. Георги Бърдаров на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България".
"Аз също съм оптимист, защото масовото в медиите се появиха заглавия, че България умира, но аз не поддържам такава теза. Това означава, че всичките развити общества тръгват в такава посока. За съжаление, не е описан следващият етап от демографския преход. Аз се надявам да бъде с възраждането на ценностите в семейството за повече деца, това е най-важното, което може да се постигне в живота. Може нещата да се променят в тази насока".
Демографското изследване на населението у нас прави прогнози за обезлюдяване в следващите 20 години.
"Проблемът при демографските процеси е, че ако в момента нещата се случват с един интензитет, в следващите години поради натрупаните проблеми, свързани със застарялото население, тези процеси стават все по-силни. Нашата прогноза, която изготвихме, е свързана с по-бързи темпове на влошаване на демографската ситуация. Другият проблем в България не е само във вертикален аспект, т.е когато разглеждаме възрастовата структура, но и в хоризонтален - по отношение на пространствените аспекти в демографските процеси".
Северозападна България е с безвъзвратно висок интензитет на обезлюдяване, посочват двамата учени в своя труд.
"Всички показатели са с по-влошено състояние, отколкото средното за страната. През 2020 година раждаемостта е 8.5 за България, повечето общини при вас са с по-ниски стойности. Фрапиращи са коефициентите при Бойница - 2.5 промила, Кула 3.7, Макреш 2.4, Георги Дамяново 2.4, Чипровци 2.6, а най-голямата разлика се наблюдава при коефициентите на смърност. Ако сравним 2020 и 2019 година, средните стойности за страната се увеличават с 20 %. През последните години смърността се движи около 102-104 000 души, докато 2020 година имаме нарастване 20 %. Може би се дължи на ситуацията с коронавируса, но другите причини са здравната система, тъй като през пандемията хората не получиха адекватни здравни грижи. В Северозапад имаме фрапиращи стойности - Бойница 47 промила, Кула 50, Ново село 44 промила раждаемост, Чупрене 43, Криводол 30, Хайредин 32 промила и т.н. Всички тези стойности се дължат на силно застарялото население".
Доц. Илиева допълни:
"Какво означава, че населенито на Лом ще намалее с над 1/3, получавала съм такъв въпрос. Видин през 2040 година ще бъде 33 000 души. Затова искам да обясня кое е оптималното население: това, което с всичките демографски характеристики успява да запази една ефективна система. Когато имаме нарушаване на демографската система, се вижда, че трудно тези общини ще могат да се върнат към нормално състояние. В тези общини, най-влошените, няма как да получат, да имат шанс за рестарт".
Демографската криза в България започва непосредствено след началото на прехода:
"Тогава за първи път са отчетени отрицателни стойности на естествения прираст, което за учените е естествено, тъй като е част от демографския преход, който се наблюдава. Теорията е, че в неговата същност населението минава през четири етапа, а последният е отрицателен естествен прираст, намаляване на раждаемостта и покачване на смъртността в резултат на застаряването. Основният проблем за България е много високата смъртност поради силно застарялото населението. Като нива на раждаемост ние се отнасяме съвсем нормално спрямо останалите държави. Демографският преход е свързан и със социално-икономическото развитие на една държава".
Интервюто с доц. Надежда Илиева можете да чуете в звуковия файл.
Годишната среща на местните власти- водещото събитие на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, се провежда в курортния комплекс Албена. Събитието е част от проявите, посветени на Деня на българската община. През тази година форумът се провежда от 12 до 14 октомври и преминава под мотото "Безкрайни възможности в..
В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село Вирове, което се намира на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт. Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея. Селото е заселено след 1882 г. И днес..
За последните 35 години населението на България е намаляло с над 2 млн. и половина, като към момента сме под 6 500 000 души. Нацията ни застарява, но раждаемостта в последните 20 години се покачва, показват данните на Националният статистически институт за 2024 година. Политиките по демография не са от хоризонта на едно правителство или на един..
От инициативен комитет в Гара Орешец се обявиха против изграждането на фотоволтаичен парк на площ от над 700 декара в землището на селото. Ще има екологични последици и ще попречи на туризма, каза Соня Серафимова. "В момента се стига до цифрата 735 декара, което ни води на мисълта, че това е много нещо и буквално задушава селото от..
"До вчера нямаше вода и се борехме с водната криза. Днес Елените и Царево са под вода. Проходът „Петрохан“ е затворен - не заради сняг, а заради 5 паднали дървета. През Витиня се пълзи с 20 км/ч - без осветление, без вентилация в тунелите. А сме в 21 век… България се е превърнала в държава на изненадите. Каквото и да стане - институциите са..
Алчността на инвеститорите и бездействието на държавните органи са причината за бедствието и жертвите в курортния комплекс Елените. Това каза в "Посоките на делника" по Радио Видин преподавателят по политология и част от екипа на Социологическа агенция "Мяра" Светлин Тачев . Според него това е типичен за Балканите синдром: "Всеки път отначало..
Предметът "Гражданско образование" е въведен като предмет в училищата от 2020 година. Преди това е работил друг модел- отделни теми, които се преподават през други предметни области като география, история, философия. Поради слабите ефекти от този модел през 2015 година Институтът за публична политика отново повдига въпроса за самостоятелен,..