"Ние с доцент Бърдаров даваме пример с Ирландия, която губи над 1/3 от населението си в т.нар Картофена криза, началото на XX век, има масови жертви от глада. Днес Ирландия е с една от най-високите раждаемости в Европа. Може да дойде такова време при нас. Тези тенденции не е невъзможно да е преобърнат. Сега сме свидетели, че много българи се завърнаха в страната. Това се дължи на ситуацията с COVID-19, но се видя, че доста от професиите могат да се извършват от разстояние".
Демографът е съавтор с доц. Георги Бърдаров на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България".
"Аз също съм оптимист, защото масовото в медиите се появиха заглавия, че България умира, но аз не поддържам такава теза. Това означава, че всичките развити общества тръгват в такава посока. За съжаление, не е описан следващият етап от демографския преход. Аз се надявам да бъде с възраждането на ценностите в семейството за повече деца, това е най-важното, което може да се постигне в живота. Може нещата да се променят в тази насока".
Демографското изследване на населението у нас прави прогнози за обезлюдяване в следващите 20 години.
"Проблемът при демографските процеси е, че ако в момента нещата се случват с един интензитет, в следващите години поради натрупаните проблеми, свързани със застарялото население, тези процеси стават все по-силни. Нашата прогноза, която изготвихме, е свързана с по-бързи темпове на влошаване на демографската ситуация. Другият проблем в България не е само във вертикален аспект, т.е когато разглеждаме възрастовата структура, но и в хоризонтален - по отношение на пространствените аспекти в демографските процеси".
Северозападна България е с безвъзвратно висок интензитет на обезлюдяване, посочват двамата учени в своя труд.
"Всички показатели са с по-влошено състояние, отколкото средното за страната. През 2020 година раждаемостта е 8.5 за България, повечето общини при вас са с по-ниски стойности. Фрапиращи са коефициентите при Бойница - 2.5 промила, Кула 3.7, Макреш 2.4, Георги Дамяново 2.4, Чипровци 2.6, а най-голямата разлика се наблюдава при коефициентите на смърност. Ако сравним 2020 и 2019 година, средните стойности за страната се увеличават с 20 %. През последните години смърността се движи около 102-104 000 души, докато 2020 година имаме нарастване 20 %. Може би се дължи на ситуацията с коронавируса, но другите причини са здравната система, тъй като през пандемията хората не получиха адекватни здравни грижи. В Северозапад имаме фрапиращи стойности - Бойница 47 промила, Кула 50, Ново село 44 промила раждаемост, Чупрене 43, Криводол 30, Хайредин 32 промила и т.н. Всички тези стойности се дължат на силно застарялото население".
Доц. Илиева допълни:
"Какво означава, че населенито на Лом ще намалее с над 1/3, получавала съм такъв въпрос. Видин през 2040 година ще бъде 33 000 души. Затова искам да обясня кое е оптималното население: това, което с всичките демографски характеристики успява да запази една ефективна система. Когато имаме нарушаване на демографската система, се вижда, че трудно тези общини ще могат да се върнат към нормално състояние. В тези общини, най-влошените, няма как да получат, да имат шанс за рестарт".
Демографската криза в България започва непосредствено след началото на прехода:
"Тогава за първи път са отчетени отрицателни стойности на естествения прираст, което за учените е естествено, тъй като е част от демографския преход, който се наблюдава. Теорията е, че в неговата същност населението минава през четири етапа, а последният е отрицателен естествен прираст, намаляване на раждаемостта и покачване на смъртността в резултат на застаряването. Основният проблем за България е много високата смъртност поради силно застарялото населението. Като нива на раждаемост ние се отнасяме съвсем нормално спрямо останалите държави. Демографският преход е свързан и със социално-икономическото развитие на една държава".
Интервюто с доц. Надежда Илиева можете да чуете в звуковия файл.
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..
Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно. Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат. Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..
Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..
На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..
Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев. Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята. Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..
Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...
Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК). Какво разбираме под хармонична жизнена..