По-малко от два месеца до еврото

Конференцията "България на прага на Еврозоната" събра ключови фигури от света на финансите в София. БНБ и Министерство на финансите организираха събитието два месеца преди страната ни официално да приеме еврото.

България е готова за бъдещето си, подчерта министър-председателят Росен Желязков.

"Нашата цел не е присъединяването към еврозоната, нашата цел е да сме част от еврозоната. Еврото не е просто парична единица, а стратегически избор. Успехът при въвеждането на еврото зависи не само от усилията на институциите, но и от най-важния компонент - доверието на гражданите".

Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи.

"Сега България ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България. Така че нека да сме наясно с фактите. Животът в България се е подобрил заради присъединяването към еврозоната. И все още страната не е отличник по отношение на машината за конвергенция в Европа и в Европейския съюз. От началото на преговорите за присъединяване от 2000 г. покупателната способност на БВП на глава на населението беше по-малко от една трета от средното за Европейския съюз. В 2024 г. е стигнало до около две трети от средното. Наистина съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все е още е налице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво. България трябва да се справи със своите пропуски. Особено по отношение на управлението. А задача на Европа е да настоява да има напредък в тази сфера. Втората задача е България да насърчава по-задълбочена финансовата интеграция, особено в това време на глобална несигурност."

Георгиева обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето.

Като безспорен успех за нашата страна определи влизането ни в еврозоната Теменужка Петкова. България е напълно готова да въведе еврото от 1 януари 2026 година както на национално, така и на местно равнище, обясни министърът на финансите.

"С увереност мога да кажа, че България е готова да въведе успешно еврото от 1 януари 2026 година".

Въпросът за контекста на влизането на страната ни в еврозоната е изключително важен, заяви управителят на БНБ Димитър Радев.

"Той има три измерения. Първото измерение бих определил като историческо и стратегическо. Той се свежда до два въпроса - въпросът за посоката и въпросът за принадлежността. И двата въпроса имат един и същи отговор. Отговорът е Европа или по-точно казано - сърцето на Европа. Може ли страна като България да има друга посока и идентичност? Отговорът е не. Това, което правим с влизането ни в еврозоната, не е политическа конюнктура, това е историческа закономерност. Второто измерение е ангажименти и отговорност. Аз намирам за забележителен факта, че страната ни се присъединява точно сега, когато светът и Европа са изправени пред много сериозни трудности. Ние искаме да бъдем активна част в дискусията и в решаването на тези проблеми. Третият контекст е мястото на Европа в света. ЕС продължава да бъде лидер в едно нещо - в сигурността и в просперитета, който тя осигурява за нейните граждани".

"Подготовката за приемането на еврото в България върви по план. Контекстът, в който България се присъединява към еврозоната, е сложен - геополитически светът става по-фрагментиран и по-конфликтен, следователно е още по-важно да бъдеш част от по-големия геополитически блок. Присъединяването към еврозоната не е просто присъединяване към един валутен съюз, смяна на монети и банкноти, а означава, че си част от сърцето на Европейския съюз", заяви еврокомисар Валдис Домбровскис.

На 8 юли тази година България получи финално "да" от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Това ще стане точно 19 години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Обаче според Стоян Панчев – икономист, политически анализатор, основател и председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), новата валута ще се отрази пагубно.

"Аз мисля, че не греша, но за всички ни би било по-добре, ако се окаже, че инфлацията ще е ниска, ще имаме овладян бюджетен дефицит с дългове, които не растат с по 20 милиарда. Съмнявам се... Тези мои прогнози не са базирани на лични усещания. Това е опитът, натрупан от десетки други членове на еврозоната, от академични изследвания, данни, които сме чели и анализирали в ЕКИП".

Очаква ни хърватски сценарий, допълни експертът.

"Най-ясният ефект от влизането на Хърватия беше скок на инфлацията. Тя продължава да е проблем и до днес. Самото правителство го призна. Аз затова го наричам хърватски сценарий, там се видя скокът на цените. Иначе еврото няма да докара инвеститори в цяла България. Ние не сме имали проблем с валутата досега, че тази промяна да е плюс за потенциалните инвеститори. Други са нещата, които липсват: няма инфраструктура, има обезлюдяване, особено в Северозапада, проблеми с образованието, от този бюджет нататък започва по-голямо облагане на работещите. Проблемите са на друго място. Нито един инвеститор, който се е чудил дали да влезе в България, не е имал проблем с валутата ни".

Еврото е икономически проект, който създава единствено проблеми, изрази мнение още Панчев.

"Идеята на еврото, старата идея, е да доведе до създаване на Европейска федерация с обща валута и хазна. Това няма да се случи политически. Това състояние създава проблеми: дълговата криза 2009-2012, високата инфлация 21-23-та, банковите кризи... Когато една парична система архитектурно не е създадена както трябва, тя ще прави винаги проблеми. Политическата идея е била обща държава в Европа, не се върви в тази посока, но пък валутата е тук и тя застава между чука и наковалнята, между очакванията, които са били към тази федерация, и това, че имаме 27-28 държави в такъв странен икономическо-политически съюз".

В навечерието на официалната смяна на валутата, видинчани отчасти остават скептични за посоката, която страната избра. Друга част от тях смятат, че информационната кампания не е била достатъчно подробна.

Повече - в звуковия файл.

Споделете

По-малко от два месеца до еврото

БНР подкасти:

Защо над 2 млн. българи се определят като бедни?

За плюсовете и минусите в бюджета и политиката в сметките на държавата

Как да се преодолеят регионалните различия

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

За БНР

Радио Видин