"На първо място го правим за наше удоволствие и за самата тръпка от снимането на тези изоставени места, които просто никой не отговаря за тях... Просто е готино да идеш на самото място- едно такова страхопочитание нали, защото знаеш, че е било нещо, пък в момента е просто едни руини на повечето места. Както знаят всички, предполагам, че повечето са ходили по изоставени места, те крият опасности. На нас на два или три пъти ни се е случвало на пирон да стъпваш на разни стъкла. За това трябва да ходим и обезопасени..."
Избират "Химко" след оглеждане и на други изоставени обекти:
"Имахме две-три места, които искахме да снимаме във Враца, обаче се оказа, че едното е недостъпно. Става въпрос за Згориград, разбрахме, че има мина изоставена или нещо подобно. Другите две места- една дискотека, мисля, че дискотека, нещо подобно и печатницата. И трите места не ни харесаха, просто не бяха нашите и решихме да си пробваме късмета в този завод, като естествено, попитахме охраната, защото нали не сме престъпници, хората все пак не правят границата между това, което правим ние, фотография на такива места и видоеграфия и това да влизаш като престъпник... Първото ни впечатление беше, че буквално се губиш в самия завод. Доколкото имам информация, е над 1000 дка и си като една мравка между лабиринт. Много сгради ги нямаше, тъй като беше започнало самото бутане на завода, доколкото знам, всичко е отивало за скрап. Единствената сграда, която ставаше за снимане и въобще можеше да се пристъпи към нея, беше бившата сграда, нали така се води, на катализаторното производство на самия завод. Като там задължително си сложихме нещо на лицата да ги покрием, защото миризмата беше просто много така, натъртваща на химикали, на разни такива подобни неща и да се задушиш или да се отровиш, според мен процента е голям. Друго, което видяхме- просто една съборетина, всичко е иззето, имаше стъкленици различни с химикали, буркани с торове, имаше архив. Маски противогазни също имаше."
Дядото на Александър е работил в емблематичния завод и му е разказвал, че работа в предприятието е била престижна и добре заплатена.
"Доколкото ми е известно, знам, че е открит 1968 г., лично от Тодор Живков. Дядо ми лично е работил там. Разказвал ми е, че е било нещо много голямо, грандиозно. Градът е процъфтявал тогава доста от самия завод, защото хората са работили на солидни заплати, доста хубави заплати. След падането на социализма, знам, че просто е приватизиран вече. Доколкото ми е известно, самият завод е произвеждал между 3 и 5 % азотен тор на световно ниво..."
Освен 21-годинишният Александър Кръстев, който е от Плевен, в направата на видеото и снимките участва и неговият връстник и съгражданин Радостин. Видеото може да гледате тук.
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..