Владимир Зарев: За да не изчезнем, трябва да върнем усещането за справедливост и достойнство

Принудителното равенство не е продуктивно

публикувано на 23.12.21 в 10:20

Снимка: Полина Тодорова

Владимир Зарев в ''Посоките на делника'', 23.12 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едва 14% от българите оценяват отминаващата година като добра за България. Близо половината гледат по-скоро с оптимизъм към следващата, показват резултатите от изследване на социологическа агенция "Тренд".

За уроците от изминалите 365 дни, за изводите от 2021 година и за цената на пропуснатите възможности, в "Посоките на делника" разговаряхме с писателя академик Владимир Зарев, автор на десетки книги, носител на ордена "Стара планина" първа степен за заслуги в областта на културата и изкуството, син на известния историк и литературен критик от Видин акад. Пантелей Зарев.

Радио ВИДИН: Духовността ще ни спаси, казвали сте го много пъти във ваши интервюта, но като че ли през изминалите 365 дни тя беше пренебрегната за пореден път:

"В последните 30 години културата и духовността бяха захвърлени в задния двор на общественото внимание сякаш те са нещо, което само по себе си трябва да се развива, сякаш не се нуждае от помощ или най-малко от разбирането на държавата. Всичко беше оставено на самотек. Страни като Литва, Латвия и Естония имат огромна експанзия на културни ценности по цяла Европа и цял свят. Техният фонд "Култура" е изключително богат, попълва се по един прост начин. Единственият начин да се попълни този фонд, да бъде той достатъчен, е да се отделят 10 или 15 % от печалбата на хазарта, това да отива директно за култура. Ако нещо ще спаси България, тъй като българският народ се топи, сякаш изчезва, перспективата за него е песимистична, но ако нещо може да ни спаси, това е духовността, обединяването. Това, което ни обединява е духовността".

Динамичната обстановка в политиката, трагичното състояние в здравната система, ниската ваксинация - проявихме ли се пред света за пореден път повърхностно?

"Българският народ загуби, а затова огромна винат имат петте века турско робство, които засегнаха над 25 поколения българи. Това време накара българина да загуби не само уважението си, но и желанието да служи на институциите. Българинът не вярва в институциите, в институционалността. Той ги ненавижда, защото султанът не е бил неговия княз, кадията не е бил неговия съдия, полумесецът не е бил неговия пряпорец. Институциите са нещо изключително важно за държавността. Затова англичаните толкова държат на тях. И досега отстояват в техния политически живот да има кралица. От една страна, това е една изключително безполезна, но от друга страна, изключително важна за националното самосъзнание институция. Това е основната причина, поради която българинът не желае да се ваксинира. Той не вярва в институциите. Той не вярва в това, което му се казва. Тази пандемия фактически съсипва българския народ, промишлеността, образованието с насилието, което излъчва, което само по себе си е многопосочно. От една страна, това е насилието на страха, на страха, че всеки може да се разболее от тази коварна и жестока болест. Това е насилието на неизвестността, защото никой от нас не знае какво може да се случи с него. Това е насилието на принудителното равенство - онова, което се опитваха да ни вменят по времето на социализма. Принудителното равенство не е продуктивно. Човешката свобода е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова по-свободен е. Това ни се отнема сега - възможността да упражним своето различие, да упражним свободата си. Не знам по какъв начин да се направи така, че българинът да повярва във ваксинациите - нещо, в което вярва цял свят".

Нужно ли е ново Просвещение?

"Сигурно, при всяко положение. Най-вече се нуждаем от нови и почтени хора, честни хора, от нови политици. Аз се надявам, че след последните избори, след сполучливия опит да се направи правителство, ние ще ги получим тези политици. Ако сега не се спре корупцията, българският народ ще изчезне. Това са последните възможности да се спаси от изчезване народът. Аз се учудвам как българският народ толкова дълго време търпя да бъде манипулиран, да бъде лъган, да бъде ограбван жестоко - толкова, че България се превърна в най-бедната държава в Европа. Сега е моментът това да бъде спряно. Второто нещо е да се възвърне чувството за справедливост. Голяма част от хората, които емигрираха и напуснаха, го направиха не само по икономически причини, но и защото тук, в България, не получават усещането за справедливост, за достойнство и равенство. Социалната справедливост усилва у нас увереността, че по някакъв начин, макар и различни, ние сме в друг смисъл равни".

Какво позитивно се случи в последната година?

"Позитивното е, че имаме нова политическа класа. Да се надяваме, че тази политическа класа е научила урока си, че освен лично на себе си, ще поиска да служи и на народа, на хората, ще поиска да създаде такава социална атмосфера и икономически механизми, в които наистина да се утвърди справедливостта, да се спре веднъж завинаги корупцията. Ако корупцията слезе до 15-20 %, България бързо ще има сериозно усещане за бъдещност. Сегашните политици - тези момчета, които дойдоха със знанието си от големите американски и европейски университети, са длъжни да създадат всеобща идея, стратегия, за национална сигурност, която да обедини всички хора. Ние да имаме перспектива, щастлива перспектива, която да обедини всички - леви, десни, червени, сини, зелени, всички".