В село Ивановци празнуват по стар стил Ивановден

Ива̀новци е малко село  в община Видин, област Видин. Местоположението му е на хубаво и удобно място, на 2 км от главен път Е79, на 20 км от Видин. Селото е водоснабдено, електрифицирано, с добра инфраструктура. В близост е до селата Синаговци, Въртоп, Гайтанци. Селото е основано преди повече от 100 години от изселници от Западните покрайнини, които идват от село Червена ябълка. Някога тук са живели 700 души. Днес Ивановци наброява около 50 души предимно възрастни хора.

От две години кметски наместник на Ивановци е Миляна Велкова, тя и семейството ѝ живеят постоянно в селото. Родът на нейния баща е от тук и тя си спомня с радост за активния живот, който е кипял в селото тогава, когато тя е била дете. Днес селото е с доста по-малко жители, казва тя

"Много малко жители са, около 50 с постоянен адрес, с настоящ адрес около 80 човека. Имаме си проблеми - нямаме магазин, нямаме транспорт, никакъв автобус не идва. Д-р Ценков ни е обещал, ако има възможност да се закупят електробусчета, да има за Ивановци. Трите села Ивановци, Гайтанци и Въртоп нямаме никакъв автобус и хората ходят 2 км до разклона и оттам с автобуси. За някои хора това е единственият транспорт... Ивановден винаги се празнува по стар стил, голям празник е, но сега няма как.."
 
За изминалите две години в селото са направени немалко неща, най-малкото -  кметството е станало по-уютно, чисто и привлекателно след освежителния ремонт, казва кметският наместник Миляна Велкова:

"Училището също го поддържаме, косим тревата в двора, с двама човека, които живеят близо до училището, на доброволни начала. Ремонтирахме салона на кметството, една стая за кметството,получихме нови мебели от общината, ремонтирахме покрива. Искаме да сменим дограмата. Новата стая е благодарение на дарение на един човек от селото  Пламен Викторов, не е малко при положение, че нямаме помощи никакви от общината. Всичко на доброволни начала и с труд от хората."

Освен, че до селото не идва автобус, на хората им е необходим и магазин, който също липсва, казва Миляна Велкова:

"Нямаме хранителен магазин, защото всеки се притеснява, че ще фалира понеже няма много жители. Но е хубаво да има магазин. Лятото децата няма от къде да си купят един сладолед... В условията на пазарна икономика е така... Имаме помещение на Наркооп, просто трябва да го вземе някой и да си направи магазин..."

Нови задачи и цели стоят пред ръководството на село Ивановци през новата 2022 година, основното е селото да се поддържа в чист и спретнат вид и  да продължи облагородяването:

"Амбицията ми е да сменя дограмата на салона, да се оправи тавана на една стая, чийто таван е паднал, смяна на дограмата на помещение на първия етаж на кметството, защото се ползва за всичко..."

За Миляна Велкова работата на кметски наместник не е трудна, няма проблеми с административната работа, по-трудно се оказва работата с местните хора, които имат големи очаквания, като например за нова детска площадка. В момента са монтирани стари съоръжения от детски площадки от Видин, те ще бъдат боядисани, ремонтирани за децата, които идват през лятото в село Ивановци. В селото се поддържа здравното обслужване  на населението, има и лекар, който посещава хората, обяснява кметският  наместник  Миляна Велкова

Оказва се, че и към къщите в село Ивановци има интерес от хора, които не са от селото и желаят да си купят селски имот, явно ковид-пандемията засилва този процес - връщане към селото, казва Миляна Велкова:

"Има желаещи да си купят къщи в селото, но не успяват да осъществят сделка, Къщите не се продават, има повече желаещи купувачи, отколкото продаващи..От 5-6 хил. до 10 000 лв. вървят, има и за 30 000, но изцяло ремонтирана и обзаведена..."

Много хора са свързали живота си със село Ивановци, тук е родена Емилия Живкова, баща ѝ е бил учител в селото и за известно време и кмет,  днес тя е пенсионер и през зимата живее във Видин,  лятото прекарва в родното си село. За празнуването на Ивановден Емилия Живкова си спомня: 

"Ивановден е символ на селото, много Ивановци имаше, но сега останаха малко... Всяка година се е празнувало, Съпругът ми е Иван, брат ми е Иван, дядо ми е Иван. Сега у дома ще празнуваме, нищо не се празнува вече, обичам селото си... Поддържаме си двете къщи и си обичаме селото..

Ангелина е снаха в село Ивановци, обича селото и живее тук постоянно, и зиме и лете:

" Аз живея добре тук, трудно е, че нямаме автобус... Нашият кметски наместник слагаме ѝ рамо, като предложи нещо, подкрепяме я, трябва ѝ опит, трябва обединение... Трябва да има магазинче, да се събираме на кафенце... Но като дадем такова предложение, нямаме подкрепа и хората не мислят така..."

Цветана Маркова е от село Ивановци, казва, че не е лесно да живее сам човек на село :

"Спокоен е животът, но аз съм самичка и не мога да кажа, че живея много добре... Когато има задачи, че трябва да се свърши, включваме се, това за нас е разнообразие, почистваме улиците... Празнуваше се хубаво, но сега ми се струва, че има злоба в хората... Българското село умира... Селото може да се възстанови, но държавата трябва да се обърне с лице към селото... Без българското село ще пропадне и България!"

 

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.