Дойде моментът да си поговорим за нещата от живота, макар и описани в книга, но затова пък описани по начин, който ще ви накара да се влюбите и в автора, и в живота – неговия и вашия собствен, докато бършете сълзи от смях.
И така!
Може би искате деца? Може би НЕ искате деца? Или вече ги имате и сега се чудите защо ви трябваше и какво да ги правите?... А да ги комбинирате с няколко папагала обмисляли ли сте?... Както и да е! Каквото и да сте отговорили на тези въпроси, особено на първия, помислете пак! И пак! Ако е необходимо, пак! Защото появят ли се наследниците, рекламации няма, но пък животът се превръща в една полудяла въртележка, от която няма слизане. На някои им харесва, на други не им понася добре.
Всички имаме идеализирани представи за любовта, семейния живот и родителството, докато не ни дойдат до главата. Особено последното. Но ако искате да разберете как един мъж се решава да скъса с ергенския живот и да се задоми, а в последствие и как се оцелява с три деца, жена и няколко папагала, "Дневникът на един татко звероукротител" от Калоян Явашев, по-известен като Татко Калоян, е вашата книга. Ако имате чувството, че нещо не правите както трябва… или че нищо не е както трябва у дома… това е вашата книга. Ако искате да сте сигурни, че не сте сами в подозрението си, че откакто са се родили децата, живеете в нещо средно между купон в лудницата, влакче на ужасите без спирачки и екстремен епизод на състезание по оцеляване, това е вашата книга. А ако искате просто да се посмеете за чужда сметка, удобно пропускайки факта, че май сте главен герой в историята… Точно така. Това е вашата книга.
Калоян Явашев набира популярност отначало в социалните мрежи със своите истории преди да се осмели да ги събере в книга. Той е от хората, които няма как да пропуснете – нито като баща и съпруг, нито като дресьор на папагали, нито като писател. И с четирите се справя еднакво добре, нищо, че през повечето време звучи като човек, балансиращ някъде на ръба между нервната криза и алкохолизма. А ако ви се иска да разберете как изобщо се е докарал до това положение, неговият "Дневник" ще повдигне завесата, за да ви разкрие тайната. "Дневникът на един татко звероукротител" няма да ви научи как да се справяте с деца, роднини и папагали, но пък твърде вероятно ще ви научи как да приемате всички тях и невъзможните ситуации, в които ви поставят, от забавната им страна, дори когато ви се иска да се напиете до забрава. Освен това ще ви разходи из България, Малта, Египет, Кипър и Испания, ще ви заведе до Истанбул и ще ви върне у дома в познатата домашна лудница.
А иначе, като всички нас, Калоян е мечтал да стане рокзвезда, да играе професионално футбол и, ако е възможно, да спре да се губи. Вместо това се сдобива с двама синове и дъщеря и става дресьор на папагали. И започва да се учи как да бъде съпруг, баща и философ. Защото е практически невъзможно да оцелееш като родител без да се научиш на един особен вид житейска философия, характерна за оцеляващите на всяка цена.
Така че в тази книга главни (а твърде често и гладни) действащи лица са трите деца на Татко Калоян, прекрасната му съпруга Роси, цяла кохорта роднини, няколко папагала и още някакви хора, имали късмета да попаднат в епицентъра на живота в това семейство. И единственото сигурно нещо е, че ще останете без дъх от смях, чудейки се как е възможно някой да запази здравия си разум в такава комедия на абсурда. Всъщност това последното въобще не е сигурно. Сигурен е само абсурдът, в който всички се разпознаваме или, ако все още не сме, някак си започва да ни се иска да станем част от него.
Това е книга-антидепресант с доказано действие и дори не ви трябва зелена рецепта, за да я имате. Но не се заблуждавайте! Някъде отвъд смеха се прокрадват изключително сериозни теми, наболели проблеми и евентуалните начини за справянето с тях.
И ако накрая затворите последната страница на книгата, съжалявайки, че е свършила, винаги можете да посегнете към нейното достойно продължение – "Апокалипсис сега с деца".
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
В края на миналата година ви разказахме една вдъхновяваща история на едно семейство, което често си прибира животники от улицата, за да им даде подслон, храна и най-вече любов. Това е една от онези истории, които ти стоплят сърцето и ти напомнят, че доброто е навсякъде около нас. А какво по-подходящо време от началото на годината да разкажем..
Белоградчик е сред малкото общини в страната, които няма да получат допълнително пари от Държавния бюджет с изравнителната субси дия, определена в края на миналата година. Причината е, че в общината имат повече постъпления от местни приходи. Според кмета Боян Минков , субсидията е жизненоважна за общината, която е сред тези с най-голяма..