Тази тридесет годишна книга, има своето поредно издание у нас, благодарение на програмата Култура 2000, представлява дневник на едно клето извънземно, изгубило сродната си душа – своя партньор и съекипник от има-няма триста години, на име Гурб. Лош късмет да го изгуби точно тук, на Земята, и то в Барселона, Испания.
И това всъщност не е книга. Това е научен труд, писан от нематериалната ръка на едно безименно за нас извънземно, заседнало в каталонската столица Барселона, докато чака приятеля му Гурб да се върне на кораба, с който са имали съмнителния късмет да кацнат на Земята, за да проучат местната фауна.
Двамата, както казах, са нематериални същества, тоест чист интелект, което само по себе си е предпоставка за драма из нашите ширини на Слънчевата система. Защото чистият интелект няма особени шансове за оцеляване на Земята в наши дни. Гурб приема образа на популярната испанска певица Марта Санчес, качва се на автостоп в колата на непознат мъж и изчезва. А докато го чака и търси, вторият член на изследователския екип започва да си води объркан дневник. Дневникът на едно същество, сблъскващо се за пръв път с консуматорското общество на Земята, за меко казано странните навици на хората и собствения си челен (буквално!) сблъсък с човешката раса и нейните странности.
А всъщност отвъд смеха този роман ни предоставя една много различна гледна точка към обществото ни, потънало в бързане, в преследване на пари, опиянено от силата на материалното, забравило за съчувствието, обезумяло от трафик и срокове. Предоставя ни едни по-различни размисли за мизерията – материална и духовна, за абсурдите в живота ни, но размисли не тъжни а напротив – безгрижни и по детски наивни, отчаяно опитващи се да проумеят устройството на земната лудост, наречена "общество". Чистият интелект се сблъсква с Барселона от началото на 90-те – мръсна, задъхана, пълна с отворени шахти по улиците и разкопани дупки по тротоарите, в плен на безкрайни улични задръствания, пристрастена към футбола, напълно неадекватна откъм социални услуги, нелогична и необяснима в много отношения. И не само тя, ако се замислим.
"Ни вест от Гурб" всъщност се поява като лятна новела в подлистник на най-големия испански вестник "Ел Паис", но прави такъв фурор, че в крайна сметка се превръща в книга. Книга твърде нетипична и ексцентрична дори за Едуардо Мендоса, известен със склонността си към черен хумор и абсурдни сюжети. Толкова нетипична за Мендоса, че е трудно да се вмести сред останалите му творби.
Към днешна дата той, който е и първия испански писател, носител на наградата "Кафка", все по-често се налага да отговаря на въпроса защо не пише втора част на този невероятен роман-дисекция на обществото ни, пародия на културата ни, и какво всъщност би се случило, ако неговите двама наивни извънземни, т.нар. чист интелект, се сблъскат с истерията в едно общество в условията на световна пандемия, в което интелектът е малко под въпрос. Както самият извънземен забелязва:
"Човеците имат толкова примитивна мисловна система, че за да разберат какво става, трябва да изчетат вестниците. Не знаят, че едно просто кокоше яйце съдържа повече информация, отколкото цялата преса, издавана в страната. И по-достоверна."
Всъщност нека просто дадем думата на извънземните:
Със залеза на слънцето атмосферните условия биха били много по-благоприятни, ако на човеците не им беше хрумнало да светнат уличните лампи. Изглежда са им необходими, за да продължат да се движат по улиците, защото, въпреки че повечето от тях имат груби черти или са направо грозни, не могат да живеят, без да се гледат едни други
Вали като из ведро. Валежите в Барселона са като действията на кметството: рядко, но преминават всякакви граници.
Както казах, чист интелект!През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
В края на миналата година ви разказахме една вдъхновяваща история на едно семейство, което често си прибира животники от улицата, за да им даде подслон, храна и най-вече любов. Това е една от онези истории, които ти стоплят сърцето и ти напомнят, че доброто е навсякъде около нас. А какво по-подходящо време от началото на годината да разкажем..
Белоградчик е сред малкото общини в страната, които няма да получат допълнително пари от Държавния бюджет с изравнителната субси дия, определена в края на миналата година. Причината е, че в общината имат повече постъпления от местни приходи. Според кмета Боян Минков , субсидията е жизненоважна за общината, която е сред тези с най-голяма..