Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще отворим ли домовете си за украински бежанци?

Снимка: Радио ВИДИН


Във Видин вече пристигнаха първите автобуси с  украински граждани, бягащи от войната в Украйна. Основно те са жени и деца на различна възраст. Те бяха посрещнати пред сградата на ученическото общежитие във Видин и от там разпределени за настаняване в различни хотели и общински центрове. Украинските граждани ще бъдат настанявани включително и в домове, апартаменти и къщи в различни населени места. На помощ се притекоха хиляди българи в страната, които създадоха най-различни инициативи в социалните мрежи. Така попаднахме и на видинчанина Желязко Бузов, който притежава къща за гости в Ново село, както и апартамент във Видин. Личната история на Желязко Бузов е пряко свързана с желанието му той да даде подслон на украинските бежанци:

“Накара ме това, което гледам по телевизията всеки ден и което е…  Всеки човек би трябвало да помогне с каквото може на тези хора. Тези хора бягат от война и преди години аз съм бил в Италия, '92 година, когато беше войната в Югославия и въпреки, че имах 10 хил. марки, всеки имаше пари, но не ни познаваха, нямаше тогава толкова българи, въобще нямаше българи там, където бяхме ние тогава, дали имаше още 5-6 човека още българи и обикаляхме в радиус от 100 км на диаметър на ден да търсим квартира и като ни видят и ни питат от къде сме - България – No, no"… и не ни дават квартира. Ние сме спали 15 дни в колата, имаше една чешма, ходихме там да се мием, да се почистим и после пак обикаляме, докато най-после ни взе там един банков чиновник… правеше една къща и ни прибра… Мисълта ми е, че аз давам, за 8 човека. Имам помещение с тоалетна, баня, сушилня, хладилници, печки всичко, което е необходимо, само се събуваш и влизаш вътре. Само, че тогава, когато бях в Италия беше с виза, не е като сега. И тогава бяхме на опашка за “Soggiorno”на италиански се казва... Имаше една опашка, сигурно така пак от 500-600 метра не е малко. Имаше от Сомалия, от Мароко, имаше румънци, имаше поляци, какви ли не. И вътре ни питат това-онова, защо сме там. Ние бяхме дефакто икономически емигранти, нали. не като сега и ни дадоха 1 млн. лири, тогава бяха около 1000 марки. Тия 1000 марки ни оправиха. Имаш си квартира, почни си работа… и започнахме работа…и така, знам какво е. Та, тия хора… аз не искам да печеля от тях една стотинка, нищо не ми трябва. Трябва ми само те да бъдат спокойни и аз да съм спокоен. Къщата е отделна от моята къща, до мен е на 10 метра. Аз мога да помогна да ги регистрирам, мога да им помогна да ги докарам до Видин, мога да им покажа къде са магазини, мога да им покажа къде е аптека… но тези хора, както казва Петков и Асен, че 40 лева са много пари, но аз не искам да печеля от тия 40 лева. Но не съм съгласен да събирам касови бележки и да ходя по тях… Той днес може да си купи памперс, утре може да си купи хляб, други ден може да си купи паста за зъби… негова работа, каквото иска. Но дава ги парите на тях и при това положение аз съм сигурен, че те ще си платят тока, водата, телефона, интернет, телевизия и всичко, което им е необходимо в тая къща. За тези три месеца аз няма да обеднея, аз не им искам една стотинка. Има градина, има двор, има къде да се разхождат. Дунава е на 100 метра, така че това са моите условия. Условие, от което зависи от правителството, което много скача и казва, че ще дава по 40 лева, нека да ги даде, аз от тях не искам една стотинка. Но искам тия хора като дойдат да бъдат регистрирани… за живеене, които ще им стигнат там тия няколко месеца, които ще останат, защото те в България от тях дали ще останат 10%... Те са избягали 3 млн. българи, пък те ще останат тук, те няма да останат. Но те използват като трамплин България, Румъния и от там нататък те си знаят… тяхна работа, колкото останат тук, толкова по-добре за нас“, разказа Желязко.


Валери Цеков е от Старопатица, още в първите дни, в които бежанци от Украйна започнаха да пристигат у нас, публикува в социалните мрежи своето намерение да предостави имот на хора, които биха останали да живеят на село. С него се свърза Йорданка Герасимова:

"Селска къща, вила може да се каже, строена е за вила, но съм си живял в нея 20-ет години, сега се преместих в нова къща. Има си ги там удобствата - има баня, имота е с външна тоалетна, ако се хареса на някой, хареса... Да, да всичко черги, одеяла, завивки... Да и които могат да се приспособят да живеят на село, защото можем да им предоставим и градина, където могат да си засадят... зеленчукова градина мога да им предоставя. Овощна градина имам, която ми е в тежест... ще работят. Може да се намери и работа като шофьор, ако има мъж - тракторист или дървар. Поне това се сещам на първо време. За жените е по-трудно да се намери работа... те ще са домакини. Има си автобусче, което вози учениците в Кула на училище, пътят е хубав, 9 минути път до Кула. Пътят е по-хубав и от магистрала... Да, без държавата няма да стане, аз ще си ги посрещна, ще им готвя ден, два, три... но после ще остана без пари, то си е нормално... Те къщите ни пустея с години, така че дойде ли човек тук може да живее неограничено време, няма проблем. Все пак те са като нас, но нека да свърши там всичко, да не дойде и при нас.", разказа Валери Цеков. 

Попитахме и видинчани дали биха отворили домовете си за украински бежанци:

"Да, разбира се, стига да имам тази възможност, нали тук говорим за помощ по-скоро в смисъл, не за приютяване, тъй като нямам възможност, но всякаква друга финансова, дрехи, храна... по принцип от каквото се нуждае един бежанец. По простата причина, че те не са бежанци, като бежанци които в близкото минало всички знаем за какво стана на въпрос, те са си нормални европейски хора като нас...Не смятам, че сме толкова коравосърдечни, българите по принцип сме гостоприемни хора, каквото и да се говори за нас... Да, може да се помогне, човек като е в беда, хубаво е да му се помогне. Защото утре и ние да сме в тяхното положение ще ни бъде добре някой да ни помогне. Сега те са зле... война, няма кой знае колко да натежат на бюджета... Мисля, че всеки би се отзовал в такъв момент, който има възможност разбира се... Да, бих приютила, все пак е война и всяко едно човешко същество се нуждае от подслон и от топла храна... И те са хора, няма значение руснаци, украинци, българи каквито и ще да са, са хора... Лично аз не, имам възрастни родители, за които се грижа и това би ми било допълнителен ангажимент... Аз бих, стига да имам свободен имот, който бих дала, такъв, който не е под наем, защото и на нас ни трябват допълнителни доходи, не че имам такъв разбира се, но просто бих. Но за съжаление в момента нямам тази възможност. Иначе всеки човек би протегнал ръка в такъв момент, защото виждаме една голяма човешка драма. Мисля, че трябва да се помага стига да може човек."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31

„Гаснеща светлина“ – мрачен реализъм с хаплив хумор от Шотландия

Според всички негови колеги, детектив-сержант Логан Макрей, познат още като „Лазар“, от Грампианската полиция в Абърдийн е много добър полицай. Е, поне според повечето от колегите му. Както се очаква, има и такива като детектив инспектор Нейпиър, които са намразили Логан от пръв поглед и половин дума. Надхвърлиш ли едно определено ниво на..

публикувано на 08.08.25 в 17:05

Ани Димитрова: Модният дизайнер мисли като артист, твори като архитект

Ани Димитрова е моден дизайнер. Дълги години е работила в чужбина, след това със съпруга си се връщат в България и се установяват в град Годеч. Участва в прет-а-порте във Видин, на което бяха представени модни колекции на дизайнери от Северозапада. Казва, че професията е творческа, модният дизайнер мисли като артист, но всъщност е архитект, който..

публикувано на 08.08.25 в 16:25

Среща с Миха и Бела в Международния ден на котката

8 август е Международен ден на котката. Избрахме да ви разкажем за две видински котки- майка и дъщеря, порода "Британска късокосместа". Майката се казва Миха, на 8 години, а дъщеричката е на 2 години и се казва Бела. Двете женски котки отначало съжителстват трудно на една територия, разказа Мария-Надежда Миленова: "И съответно малката е на..

публикувано на 08.08.25 в 15:40
Богомил Николов

Богомил Николов: Умението да пестиш от електроенергия е преди всичко навик

С повишението на температурите през лятото се увеличава и разходът на електрическа енергия.  Можем ли обаче да се насладим на комфортна прохлада, без да се притесняваме за по-високи сметки за ток? Този въпрос си задаваме всяка година между юни и септември, когато зачестяват продължителните периоди на високи температури. Ежедневието на всяко..

публикувано на 08.08.25 в 15:24

25 души от Видинско са одобрени за модерни помощни средства

Общо 25 души от област Видин очакват да получат своите високотехнологични помощни средства . Това е нова социална услуга, която се предоставя по Националния план за възстановяване и устойчивост. Срокът за изпълнение е краят на 2025 година, каза Венцислав Боянов , директор на Регионалната дирекция "Социално подпомагане"- Видин. "На територията на..

публикувано на 08.08.25 в 14:00