Кузман Илиев: Закъсняхме с осъвременяването на енергийната ни стратегия

Кузман Илиев в ''Посоките на делника'', 17 март 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Колко сериозно засегната от електроенергийната и газовата криза в Европа е България, която е зависима почти изцяло от Русия? Ще бъде ли ревизирана Зелената сделка след руската агресия? Стабилизиращ фактор на националната енергосистема ли е ядрената енергетика?

Отговорите потърсихме в разговор с анализатора Кузман Илиев.

В предишен разговор по темата, който сме излъчвали на нашата аудитория, Вие казахте, че бъдещето на енергетиката е заменено от научна фантастика. Струва ми се, че сякаш това звучи още по-актуално днес, особено ако няма промяна в националната ни енергийна политика?

"Безспорно се видя, че сме пропуснали важни моменти, в които да мислим стратегически. Хубавата новина в цялата трагедия, която се случва на света е, че много бързичко може да изчезне пандемията. Цялата енергийна политика на Европа беше базирана на допускането, че има климатични промени, които ще унищожат света. Явно това унищожение се отлага на този етап, не се знае докога - сигурно докато войната приключи, докато Западният свят се позиционира, а Източният направи своите блокове, отлагат се климатичните промени, затова можем да пуснем въглищата, които до този момент бяха огромния причинител на климатичните промени. Иронизирам безумната ситуация, която се случва в последните месеци. Пропиляни десетилетия в опит да се наложи една изключително вредна, изкуствена представа за икономиката и енергетика, за това как трябва да подсигурим нашето съществуване и стандарт от едни плановици, които тотално се бяха откъснали от реалността в Брюксел. В един момент се видя, че дори моторът на европейската икономика - Германия - затвори въглищата, затвори си ядрената енергетиката, започна да чака на газа, който сега трябва да спре, за да не влиза в тежък конфликт с партньорите от САЩ. Вредна, безотговорна и късогледа икономическа политика, при която има липса на всякакъв инстинкт за самосъхранение. За съжаление, ние попадаме в този кюп. В разговора, който припомнихте, си говорихме как тук ще се правим на Исландия, геотермални източници, ще правим ВЕЦ на Дунава, за който зелените казаха, че не искат, а румънците се страхуват да не бъдат заляти. Гледаше се в предходния План за възстановяване за една парогазова централа, която отпадна, защото цяла Европа разбра една фундаментална грешка по пътя към зеленизма и тя беше, че просто да се случи това нещо дайте всички да минем към газификация, по-малкото зло, към прехода към зелената утопия. Оказа се, че сме много зависими от газа, който внасяме, цяла Европа. Проблемът добива и друго измерение, защото 1/4 от производството на електроенергия на континента се генерира именно от газови централи".

Напоследък отново изниква въпросът, кой направи България толкова енергийнозависима от Русия? Темата не вълнува обществото от вчера, но неминуемо стигаме до няколко момента в управлението на ГЕРБ: изграждането на Балкански поток, забавянето на изграждането на газовата ни връзка с Гърция.

"Сега е такъв контекстът, че всички са се вторачили в зависимостта конкретно от Русия. Всеки, който е правил проект някакъв проект, свързан с Руската федерация, през нашата призма към момента едва ли не е направил непременно нещо лошо. Такова лошо нещо са направили германци, унгарци, латвийци. Не, просто това са реалностите в Европа. Допреди месец имаш един доставчик на половината от фактически твоята енергийна зависимост. Заради природните си възможности Русия дава един ресурс на много добри цени, много конкуренти. Няма нищо страшно и лошо да се мисли в посока на това да се търгува с този играч в този момент. Проблемът е, пак казвам, в името на голямата визия за борбата с климатичните проблеми, ти унищожаваш всички онези енергоизточници, които се явяват естествена алтернатива на газа. Затваряш си трети и четвърти блок без абсолютна никаква причина, без никакво нарушение. И в ден днешен такива технологии работят при наши партньори. Ти си правиш мораториум на проучването за добив на шистов газ. Буквално отказваш да видиш какви са собствените ти залежи в Черно море. Направил си си 30 % от територията защитена по Натура 2000 - т.е и ВЕИ-тата не можеш да реализираш, защото трябва да пазиш птиците. Прострелял си се тотално. Имаш два реактора, които си закупил, потънали във времето разходи, въпреки че можеха да се направят инвестиции, за да има или седми блок, или Белене, да се направят разчети, наистина с международно технологии някакъв микс, който да не е само руско гориво, но и това не си го направил. Разбира се, че ГЕРБ. Разбира се, че 2019-та са изпуснати срокове за предоговаряне на Маришкия басейн. Разбира се, и Кунева преди това. Разбира се, Иван Костов с Нефтохима и даването му на Лукойл. Всеки от тези играчи вероятно е имал добри намерения, под някаква форма е решавал проблем, но от друга страна, е създавал такъв. Генерално обаче нашият компас беше счупен и изкривен, защото следвахме едно безумие - тази зелена сделка, която сега настъпи и която обхваща целия икономически процес, а в рамките на всичко това - ние се омаломощихме енергийно. Ние не развихме и не направихме никакви крачки в посока на Маришкия басейн, който е половината от нашата енергетика. Никаква модернизация. Тотално осъвременяване трябва да има на енергийната стратегия. Ако днес се реши нещо, в ядрената енергетика ще се случи след 10-15 години. За спешните решения няма нужда от коментар, за тях не се мисли, а проблемът днес е тук. Поколения наред недалновидни български управници без визия, без стратегия, без готовност за предизвикателствата, които се очертаваха".

Все повече експерти се обединяват около тезата, че българската ядрена енергетика реално няма алтернатива, че никога не е имала алтернатива.

"Домашен, собствен, много сериозен източник на енергийна сигурност. Като изключим горивото, което трябва да се купи от Русия конкретно, ако се прави за Белене, но с възможност да е чуждо гориво, ако е за седми блок, това в действителност е много сериозен ресурс. Европейците достатъчно се караха по темата - германци с французи, първите затвориха всичко и се молеха да има слънце и вятър, а вторите държаха позиция. Сега вече това е една сериозна алтернатива. Когато си имал възможност да го реализираш, трябвало е да се мисли. Сега още по-спешно трябва да се мисли, по-настоятелно, защото в един момент ставаш зависи от благоволението за електрическа енергия. Да не се налага да внасяме от турците, от регионалния пазар. Това са големи проблеми, защото не знаем геополитически как ще се отрази тази война. Ние не знаем заради инфлацията, заради липсата на храни в Африка, в Турция какви ще са реакциите на Ердоган, на нашите партньори и съседи, дали няма да се върне протекционизма, дали няма да се откажат да се кооперират с нас. Вече трудничко можем да говорим за енергийна независимост, говорим за енергийна сигурност по-скоро. Това изисква различни нива на планиране и защита на националния интерес. Говорейки за въглищата: като ти е толкова важен ресурсът, ще направиш отлагане, ще започнеш постепателно да внедряваш новите технологии. По милиард евро на година - следващите 30 години... даже може да се направи с частни капитали, правил съм такива изчисления, да се направи цялата реформа в Маришкия басейн. Пак заобикаляме проблемите, нищо не се прави конкретно. Едно от решенията, за които не се говори, а трябва, ако имаме политици с гръбнак на европейско равнище: отпадането на безумната система за търговия с въглеродни квоти. Това е буквално препятствие, което Европа сложи пред бизнеса, за да го смаже. Не сме в планова икономика. Нали се борим срещу социализма? Превърнахме енергетиката в енергиен социализъм".

Възможна ли е дерусификация на петролните доставки?

"Смисълът на международната търговия е, че някой произвежда дадена стока по-евтино, ефективно и ефикасно. Просто го има в по-добри условия, продава го по-евтино. Това е световната търговия. Тя ни прави по-богати, свързва ни, не се стига до войни. Когато прекъснете всякаква търговия с някого, направите му петролно ембарго - този играч се капсулира. Не от санкции завършиха Фидел Кастро, Саддам или Кадафи. Санкциите само капсулират това общество, което е санкционирано. Обедняват тези, които не внасят евтиния ресурс. Това е истерия в момента, много опасна при това за нас. Самият премиер изрично каза, че Русия е бензиностанция с ракети, а дни по-късно си посипа главата с пепел. Ние няма да издържим седмица или две. Нашите петролни резерви няма да стигнат и за месеци".

Какво е бъдещето на Зелената сделка и какво да очакваме от пазара насетне?

"Най-големият загубил е Европа. Тя направи всичко възможно да пресуши източниците си на енергиен потенциал. Можем ли без Русия? Можем. Ще обеднеем всички, те също. Надявам се да се стигне до политически изход на кризата. Да не се стига до крутни, до резки и бързи ходове. Ако Европа досега не успя да наложи Зелената сделка органично, то как, в условия на толкова рецесионна среда, на толкова висока инфлация, на недостиг на ресурси, ще въведем тази утопия без да унищожим индустрията си, без да обеднее населението? Това, което трябва да очакваме в следващите месеци, с оглед на желанието да станем независими от Русия, е един опит през летните месеци да се напълнят газохранилищата. Търсенето на природен и втечнен газ ще изхвърчи. Да не забравяме, че това е конкурентно поле. Ако махнем руснаците, Европа излиза на пазар и ще се конкурира с Индия, Китай, Индонезия, Япония. Цената само ще расте. Европа искаше да се газифицира, за да си внедри Зелената сделка. Това означава поскъпване на електрическата енергия. А другата голяма криза, която се поражда, от растенето на цената на газа, е продоволствената. Торовете поскъпват. Следва и евентуална бежанска вълна, този гладомор от Африка и Турция не бива да се пренебрегва".

Повече- в прикачения звуков файл.