Малко са хората в градовете, които живеят в къщи с цветно дворче. Повечето имат жилища в блокове или кооперации. Но всеки вероятно си мечтае за цветна градинка. Наистина, те са красиви и винаги привличат погледа на минувачите.
Възможно ли е сами да си създадем цветна красота, дори да живеем в жилищен комплекс с многоетажни блокове и малко зелени площи?
Категорично- да!
Пролетта е най-подходящият момент да разкрасим пространството около блока, в който живеем. Знаем, че една птичка пролет не прави, затова са ни нужни няколко съмишленици, основни градинарски инструменти, семена за посев и творчество. На първо място обаче, трябва ни ентусиазъм.
Пример ни дава Камелия Василева, която е на 53 години. Вече 20 години живее в квартал "Бонония" във Видин. Разказва, че още през '92-ра, преди тя да се нанесе в блока, нейни съседи са насадили градинка с райграс и дръвчета, заградили са я с оградка. С времето градинката обрасла и се занемарила. Така един ден Камелия решила да облагороди пространството и започва да изгражда градинката. Признава, че много обича цветята, има изобилие от цветя в дома й и на етажа, на който живее.
"Гледката не беше много приятна, затова реших да започна да се грижа за градинката и каквото съм имала и аз от село, което съм могла съм донесла и започнах да ги садя..."
Примерът и красотата, която създава Камелия, постепенно заразява живеещите в блока и всички започват да се грижат за градинките през техния вход и съответно се учат да ги пазят.
"Така се зарази целия блок, пред всеки вход има градинка... и хората започнаха да садят и те, защото видяха, че е много красиво. Даже преди около две, три години Общината донесе пейки, масички и хората сядаха. Вечер се прибирахме от работа и сядахме отвън на пейките и се получи много приятно и красиво за гледка, като седим да гледаме градинките."
Постепенно и живеещите в други блокове наоколо се "заразяват" от хубавата идея. Така днес както в този квартал, така и по много други в града, околоблоковото пространство се е превърнало в истинско цветно кътче, създадено от неговите жители.
"Повечето от нас живеят в блоковете, малко хора могат да си позволят да живеят в къща и по тази причина трябва да си създадем повече уют. Това е начина. Работим всички, но винаги може да се намери време да излезеш, да речем в неделя, когато не сме на работа, да почистим, да оправим градинките, да полеем... за да изглежда красиво и да му се радват всички. И не е нужно да чакаме някой да дойде- Общината или който и да било, можем и сами да го направим".
В градината не липсват и плодни дръвчета.
"Има и праскова, и вишни има много...и ябълки. Всеки е донесъл от родното си място по нещо, посадил е и с времето са станали огромни. Това, което сме закупили, са бор, туи, брези, кипариси".
Цветята, които основно садят всички са сезонни.
"Всеки сезон има нещо, което е цъфнало...има и момини сълзи например, когато са те...сезона им. Имаше кокичета, сега вече са прецъфтели. Пред другите входове има хризантеми...всякакви цветя. Всеки сезон има нещо, което е цъфнало и изглежда красиво... Градината никога не остава празна, увехнала. Опитваме се да се грижим добре за нея и да ни е красиво..."
Обединението около добра кауза и облагородяването на районите, в които живеем, е личен избор. Тук не трябва да се разчита само на местното управление, защото има далеч по-важни неща от градинката. Когато сами започнем да създаваме красота около нас, тогава ще ни е по-мило.
"Първият признак на щастие е любовта към дома ти", казва Марк Твен.
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..