Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За българите в Албания - истории от миналото и днес

Обикновено мислим за българската история само в рамките на съвременните ни граници, т.е. събитията и личностите тук. Има обаче хора, които определят идентичността си като българска, но живеят далеч от България. Пример за това са и българите в Албания. 
 

Официалното  признаване на българското малцинство от албанското правителство става на 12 октомври 2017 година. За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания. Българската общност в Албания е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите.

За всички тях обаче, независимо от религията им, днес основният приоритет е изучаването на българския език.

За връзката ни с Албания от древността до днес, за етническите българи там и какъв е животът им в съвременна Албания,  разговаряме с историка Красимир Богданов, бивш народен представител от Враца, бивш зам.- председател на Комисията по външна политика и председател на Групата за приятелство България - Албания:

"Смъртта на цар Самуил не слага края на Първото българско царство. Борбата продължава още няколко години, чак до късната есен на 1018 година, като се водят тежки боеве в планината Томор в Централна Албания. Продължава съпротивата на българите доста дълго време, но това, което остава като българско културно и историческо наследство в Албания, са областите Девол и Берат, където действат Климентовите ученици, където се намира епископията на първия български просветител и това, че наследниците на цар Самуил продължават борбата. Това показва, че българската държава е изградила една много силна културна идентичност в рамките на Първото българско царство и затова не случайно българската култура оцелява независимо от това, че е била близо два века под византийско господство и близо 500 години под турско робство. Това е голямата заслуга на средновековните владетели, които успяват да създадат едно устойчиво не само държавно, но и по-скоро културно формирование на Балканите.


И днес наследниците на тези българи продължават да живеят в земите, в които са действали Свети Климент Охридски, Свети Наум, земите , които са били една от централните части на Самуиловата държава  и на неговите наследници. Затова и днес в много райони на Албания има хора с българско самосъзнание и които говорят на български език. Разбира се, в резултат на последвали събития те не са религиозно хомогенни. В района на Мала Преспа, сега формирани в община Пустец, се намират няколко села, които са православни села, с православно вероизповедание, говорещи на един прекрасен български език, който не е засегнат от езиковите реформи от времето на кралска и Титова Югославия, които се наблюдават в Република Северна Македония...  

Там езикът си е останал архаичен, чисто български, като по времето преди българското Възраждане.

В районите на север от Преспа, в Голо Бърдо, в Дебър и в Кукъска Гора пък живеят много големи български общности, които са предимно с мюсюлманско вероизповедание. Интересно смесване на две религии се наблюдава в района на Голо Бърдо. Там в едни и същи села при роднини - част от тях са православни християни, а другата - мюсюлмани. Въпреки това, те са близки родственици.

При едно от посещенията ми там разбрах, че ислямизацията в Голо Бърдо се е извършила относително късно, някъде в първата четвърт на 19 век, когато започват военните реформи на султан Махмуд II. Те са свързани със създаването на редовна турска армия и вероятно хората в онези неплодородни планински райони трудно са намирали препитание и са се записали като войници в тази редовна и платена вече османска армия. Връщайки се после по родните си места, част от тях вече била приела Исляма, а тези, които са си останали по родните места, продължили да са си християни. Това са доста интересни характеристики на този регион...

В района на Голо Бърдо малко хора са постоянно живеещите, има села, които са почти обезлюдени... Но никой от тези българи не е изоставил домовете си. Напротив - в почивните дни или по време на ваканции и отпуски, хората се връщат да наглеждат имотите си или да живеят в бащиния си дом.  

По-различна е ситуацията в района на Гора. Там селата са изключително компактни и големи, с училища, в които учат по неколкостотин деца. Например училището, на което помагахме като народни представители, събрахме средства за ремонт и оборудване на компютърен кабинет в село Шиштавец. В него учат около 600 деца. Там наистина селата са много по-живи и населени.
Що се отнася до южната част на Албания, там, където живее християнската общност от българи, особено живописно е село Връбник, което се намира на една височина над Преспанското езеро. Там също ги има тези негативни демографски процеси, но и там хората не са изоставили домовете си..."

Що се отнася до големите центрове с компактно българско население, един от примерите за това е град Корча. Намира се в Югоизточна Албания и е с население от близо 80 000 души. 20% от тях са етнически българи. Първоначалното име на града е Горица, дадено му от неговите основатели, зa които се знае, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия.

Сегашният град датира от 15 век. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает. Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя.  Албания обявява независимост от Османската империя на 28 ноември 1912 г., след което Корча става част от новото княжество. В Корча днес има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци. Корча е само един от градовете с компактно българско етническо население.

Подробности за българите в Албания и цялото интервю с Красимир Богданов - в звуковия файл.

*Снимките, използвани в материала, са от Българи в Албания и Косово



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Близо 12 000 души в област Видин ще получат помощи от БЧК

БЧК започва раздаването на хранителни продукти и хигиенни материали от програмата на Европейския съюз за подпомагане на уязвими хора. Първият пункт в област Видин ще бъде открит на 3 април в община Ружинци. Поетапно ще бъдат обхванати и останалите общини в областта, обясни председателят на Областния съвет на БЧК-Видин Цветелина Петрова и посочи..

публикувано на 29.03.24 в 13:00

Семейство от Видин гледа като домашни любимци лами и алпаки (снимки+видео)

Три перуански лами и две алпаки отглеждат като домашни любимци Ирена и Владимир Данови. Купили си къща в село Ясен на брега на река Дунав в община Ново село и решили да си вземат и домашен любимец.  "Тя си ми дойде идеята спонтанно, лама, в един разговор наш и търсих и първо купихме мъжката лама. След около година намерихме и двете женските...

публикувано на 29.03.24 в 11:20

Връща ли Община Видин незаконно събраната през 2022 година такса за битови отпадъци?

Преди две години Общинският съвет във Видин реши да повиши значително таксата за битови отпадъци - с близо 400% в селата от общината и почти двойно за някои квартали в града. Любен Иванов, който бе областен управител по това време, обжалва решението като незаконосъобразно пред Административния съд. Съдебната сага обаче се проточи, а междувременно..

публикувано на 28.03.24 в 17:35

Ненчо Нешев - за детството, любовта, професионалния път и Видин

Видинчанинът Ненчо Нешев, който е ангажиран с обществена дейност гостува днес в рубриката "На раздумка с Яна Маринова".  Той е завършил лозаро-винарски техникум в Плевен. Още докато учи се ориентира към винопроизводството, с което се е занимавал известно време. Това не е единствената професия на Ненчо Нешев. Той завършва висше образование в..

публикувано на 28.03.24 в 16:55

Почистват видинското село Антимово

Акцията е планувана още на първото събрание с населението на селото. Решихме на два- три месеца да се събираме, поставяме си задачи и съответно всеки да каже какво е вършил, каза кметът Пламен Станев: "Бяхме го запланували по- миналата седмица това мероприятие, обаче за съжаление времето не ни позволи, защото заваля. Надяваме се сега, понеже..

публикувано на 28.03.24 в 16:49

В Чипровци представят изложба, посветена на 400-годишнината на местно училище

Изложба , посветена на 400-годишнината от създаването на Основно училище "Петър Парчевич" в град Чипровци , ще бъде открита на 29 март . Експозицията "400 години огънят на знанието" ще бъде подредена в Историческия музей в града. В нея ще бъдат показани творби на двама артисти - Владислав Чавдаров , който живее в близкото до Чипровци село..

публикувано на 28.03.24 в 14:40

Възраждат затворено от години училище във врачанско село

Затвореното от години училище във врачанското село Паволче да стане трансграничен център за обучение по туризъм. Предложението е на Община Враца по програма за Трансгранично сътрудничество между България и Сърбия 2021-2027, с партньор гр. Ниш. Училището е построено през 40-те години на миналия век с доброволен труд на местните жители, но не..

публикувано на 28.03.24 в 14:30