При малките деца доста често се наблюдава едно връщане към много по-ранен етап. Могат да започнат да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. И всичко това е просто от объркване и неяснота. Разбира се, колкото по-голямо става детето, толкова по-осъзнато става за света около него. Децата в предучилищна и начална училищна възраст – тук вече се наблюдава усещането за виновност. Тук се появява и срамът от това, че съм различен. Моето семейство е различно. Не съм като останалите деца. Проявленията, разбира се, при тях също могат да са от най-широк спектър – от затваряне в себе си до агресивни прояви в училище, които са нетипични до този момент. Отдръпване от учебния процес. Всичко това обаче е сигнал за: "Обърнете ми внимание. Имам нужда да бъда чут и видян"."
По думите на психолога Яна Гъркова, при тийнейджърите нещата са, може би, една идея по-осъзнати. Но отново при тях има много гняв.
"Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят точно кои са. Това е процесът на идентификация - "Кой съм аз?“. Това е период, в който те се търсят. Хем е процес, в който трябва да се откъснат от родителите, хем все още са малките деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която до момента са живели, бунтът им става много по-труден, много по-объркан, много по-неясен. Тук много често се среща девиантното поведение - алкохол, наркотици. Лекото поведение при момичетата е доста често срещано в този момент. Всичко това отново обаче са сигнали и зов за помощ: "Виждате ли ме? Имам нужда да бъда чут и видян.". Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и разбираем начин, като използват ясен, спокоен език, избягват взаимни обвинения и подчертаят, че детето не носи вина за случващото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и подкрепят."

Есента не бърза. Тя просто идва, за да ни напомни, че красотата е в промяната. Това е „Неделник“ с аромат на кафе от джезве и усмивки от Северозапада! В „Неделник“ ви очаква пъстра неделна среща с истории, традиции и хора с големи сърца. Можете да чуете майстора бакърджия Борислав Борисов – човекът, който пази занаята жив..
Седма неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че Той е готов винаги да ни помага и да ни утешава в нашите немощи и страдания. Когато Господ беше повикан от Иаир, за да помогне на болната му дъщеря, влизайки в дома му Той я намери вече мъртва.Как приличаме на тези хора, които са наобиколили мъртвата..
Калифорния през 60-те години на ХХ век е място на свободна любов и желание за световен мир. Хипи културата е в апогея си. Но времената се менят и ветеранът от Виетнам Гарет Брендън се опитва да се справи с тях, въпреки умората, която е натрупал от всичко. Върнал се е у дома, в Щатите, без никаква идея какво иска да прави. Знае само, че не желае..
Какво кара едно младо момиче от далечен Китай да избере да живее във Видин? Днес ви срещаме с Янг - 25-годишна преподавателка по китайски език в СУ „Цар Симеон Велики“ . Само преди два месеца тя пристига в България, готова да сподели културата и езика на далечен Китай с видинските деца. За Янг това е истинско предизвикателство - нова страна,..
Ухае на прясно изпечени вкусотии. Навън е мъгливо, но в пекарната на Дора Любенова - " Ди Арт - Пекарна и Кафе " е светло, топло и уютно. Мирише на масло, на сладко тесто, на нещо познато и чуждо едновременно - типично британски аромат, който те кара да се усмихнеш. Тази събота Видин отново ще посрещне "Съботна закуска с Мик и Дора" -..
Медникарството - или както старите хора му казват бакърджийство - е един от най-старите занаяти по нашите земи! От траките и римляните, чак до днес, майсторите продължават да изчукват не само медта, а и човешкото любопитство с красотата на своите съдове. Чайници, кани, джезвета, тави, котли - всичко блести и звъни, сякаш казва: „Айде,..
Стана студено и започваме с котките. Ами, да - сега е най-приятния момент, в който котката да дойде в скута и да се сгушите...и да чуете онзи приятен, успокояващ звук - мъррррр. Историята на Уиски е истински трогателна. Той е подарък за своята стопанка Виктория Витомирова, която всъщност изобщо не е искала да има котка. Но, както често..