Фотографията - никога не е късно да откриеш своя скрит талант

Понякога не осъзнаваме, че притежаваме някакъв талант и хората около нас са тези, които първи го забелязват. Такава е и историята на Борислав Борисов от Видин. Един ден той фотографира крепостта "Баба Вида" с мобилния си телефон. Публикува снимката в известна група във фейсбук и фотографията се харесва от близо 5 хиляди души. Това навежда Боби на мисълта, че явно има "око" и започва да снима все повече. Скоро той разбира, че мобилният телефон не му е достатъчен и си купува професионален фотоапарат. И така повече от 6 месеца той не е спирал да снима и да придобива нови знания. Боби е на 37 години и професията му е далеч по-различна от новото му хоби - фотографията:

"Опитах да се занимавам с мобилна фотография, тъй като нямах апарат, но след това усетих, че нещо не ми достига и имах нужда да надградя себе си и да усъвършенствам това, което правя."

Видинска фото планер група приема Боби в групата, начело с фотографа Николай Наумов. 

"Той доста неща ни показа, научи ни на техники, които няма как да ги научиш от YouTube и от четене, просто трябва всичко да се види нагледно и някой да ти го покаже."

Най-предизвикателна част да бъдеш фотограф за Боби е това, че се чувстваш по-различен от другите.

"Виждаш нещата по друг начин. Обикновените хора се разхождат, говорят си за някакви забележителности, пък ти ги пречупваш през твоята призма по съвсем различен начин. Дори още преди да си направил снимката, преди да се я обработил - ти я виждаш почти в готов вариант. Това чувствам аз лично. Дали виждам залези, изгреви, всякакви светлосенки, отражения, локви... Всичко друго дето хората го заобикалят и гледат да не стъпят в тях примерно."

От самото начало Боби започва с пейзажната фотография. 

"Не бих казал, че е по-лесна, но имаш право на много опити. Заставаш срещу "Баба Вида" и започваш да я снимаш 100-200, хиляда пъти - тя си е там и не мърда. Единственото нещо, което трябва да гониш, това е светлината. Да не е много агресивна, да не е на обяд. Хубаво или да е рано сутрин, или да е в синята зона - някъде след 19 часа, когато е най-мека светлината."

В последствие обаче Боби усеща, че да снима пейзажи, не му е достатъчно и започва да снима хора. 

"Това е сериозно предизвикателство. Аз лично предпочитам непринудените снимки на хора, които не знаят, че ги снимаш или по-скоро те знаят, че ги снимаш, но не очакват точно в този момент да ги заснемеш... Това много ми допада."

В профила на Боби често могат да се видят изгреви, защото той обича да спортува и съчетава тичането рано сутрин със заснемането на изгряващото слънце. 

Постпродукцията е също любим момент на Боби:

"Въпреки хората, които не са фенове на това нещо, аз смятам, че е почти задължително, защото всички сме били свидетели на една снимка, която е прясна и необработена каква е разликата. Тук не говорим за обработка и изменяне на физиономии, хора и др. части. Тук говорим за подобрение на снимката, нищо повече. Просто малко повече цветност, малко повече някоя светлосянка."

Любимата фотография на Боби е чернобялата. 

Може да видите фотографиите на Боби тук

Чуйте цялото интервю в прикачения звук.