По това време на годината Видин оживява по много причини, но все още има младежи, които си спомнят за една от емблемите на града през лятото - фестивалът The Bridge. Младежи от цялата страна се събираха в града, жадни за знания и летни забавления, свързани с различни видове изкуства. И тази година обаче фестивал няма да има. И не заради COVID-19.
Градът по свой начин претърпява загубата от всички събития, но най-много страдат тези, които дълги години са били и част от голямото семейство на The Bridge. Като актрисата Луиза Григорова, която бе и ментор в театралните и кино работилнички. Спомня си, че въпреки колебанията относно преподавателските й умения, разбирайки за фестивала и идеята му, се включва с удоволствие.
"Вклюбих се в този фестивал. Ако можех, всяка година щях да бъда във Видин. Била съм тук преподавател три години- два пъти на театралната работилница и веднъж, последния път, на 10-тата годишнина на фестивала, която за съжаление беше и последната, бях направила изцяло нова работилница, която мислех, че ще продължава напред. Това беше работилницата по актьорство в киното, което беше също супер интересно. За мен този фестивал беше нещо изключително. Аз съм разказвала за него абсолютно навсякъде. Този фестивал беше единствено по рода си в България невероятно преживяване..." - сподели актрисата.
Идеята за младежкия фестивал на изкуствата се ражда спонтанно. Един от организаторите е Красимира Елисеева- тогава ръководител на Общинския съвет по наркотични вещества във Видин. В началото събитието стартира с около 100 души и едва няколко работилници, но с течение на годините броят на участниците многократно се увеличава- до момента, в който за The bridge започва да се говори в минало време.
"Да, COVID беше причината, поради която на 10-тата годишнина, дори не успяхме да го закрием както трябва за съжаление този фестивал. Две години с COVID, сега ми се струва, че е много трудно да завъртим обратно колелото, защото просто се прави много трудно. Освен това ръководителите на работилниците бяха много млади, идваха тук безвъзмездно, никой нищо не им плащаше и работеха с тези деца. Децата си заплащаха само храната, иначе материалите и всичко останало беше безплатно. Абсолютно безплатно. И така, както започнахме със 100-тина деца, на 10-тата година бяха повече от 400. Смятахме, че на следващата пък ще бъдат още повече и всичко беше подготвено... Уникално, наистина. неповторим фестивал. Няма друг такъв. Поне аз не зная" - коментира Красимира Елисеева.
Човекът, с когото тя обсъжда идеята за The Bridge е Михаил Стефанов. Той и група млади музиканти, танцьори, актьори, поети и артисти искат да направят младежки фестивал, който да не е в София. Свързва се с Красимира Елисеева и идват във Видин.
"Нямахме нито пари, нито идея, нито организация, когато дойдохме, но на следващата година реално се роди The Bridge. В първото му издание имаше около 100-тина младежи от 10-тина града, в последното, точно преди COVID, 10-тото юбилейно имаше 400 и няколко участника със 110 човека екип от 25 града в България. Така това се превърна в най-големия младежки фестивал в България към онова време. Идеята беше той да расте. Искахме да го направим с някакво международно участие, постепенно да се развива, но така се случиха нещата, че 2 години фестивалът на практика спря и позагуби инерция малко" - добави организаторът.
По думите на Мишо за The Bridge не е редно да се говори в минало време, защото възраждането му съвсем не е невъзможно. Той и екипът му имат намерение на есен да се съберат и да обсъдят нови идеи, както и да се помисли върху това може ли да се възстанови фестивалът.
"Аз съм оптимист за The Bridge. Смятам, че има нужда от неща като The Bridge. Той беше уникален фестивал и смятам, че Видин оживяваше по време на The Bridge по много хубав начин. Бих се радвал отново да съберем децата в някакъв момент" - добави Михаил Стефанов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Днес в "Минутите на редактора" ви срещаме с психолога Крум Крумов. Той е родом от Видин, но от години живее и работи в София. В свободното си време обича да свири на барабани и е барабанист на рок група "Mhz". Освен това от няколко години е собственик на мотор и е открил у себе си духа на пътешественика. Съвсем наскоро създава и собствен..
Днес в рубриката, в която насочваме вниманието ни към психичното здраве, ще си говорим за самооценката. Това е начинът, по който виждаме и оценяваме себе си - своите качества, способности, външен вид, постижения и дори мястото си в света. Тя не се ражда с нас, а се изгражда постепенно, още от детството, чрез думите и поведението на родителите,..
Днес ще ви разкажем за един жест, направен от дете към дете. Петгодишната Изабел Филипова от Видин направи нещо изключително трогателно - дари косата си, за да бъде изработена перука за онкоболно дете . Един благороден и дълбоко състрадателен жест, който идва от едно толкова мъничко, но голямо по сърце същество. Макар и още дете, Изабел..
Днес ще обърнем внимание на една изключително актуална тема, която все по-често се превръща в проблем в цялата страна, това са - електрическите тротинетки. Ситуацията наистина започва да излиза извън контрол. Расте броят на инцидентите с пешеходци, пострадали вследствие на неразумно или нерегламентирано управление на тези модерни превозни..
Актьорът Теодор Софрониев е роден в Монтана, живее в София, играе на театралната сцена във Враца, често отскача до белоградчишкото село Фалковец, откъдето са родовите му корени, но винаги намира време да се погрижи за усмивката си. Това обясни Тео в "Час при зъболекаря" и си спомни за първото си посещение в зъболекарския кабинет: "Имам спомени..
Самодейците при НЧ „Развитие 1928" – с. Замфирово ни канят на новата си постановка. Това е „Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич. Те вече са доказали колко са талантливи, постигнаха голям зрителски успех и спечелиха театрални награди със спектакъла „Варено жито" по Стоян Николов – Турлака. Талантливите самодейци от НЧ „Развитие 1928" – с...
Биографията на Farhod va Shirin, творчески дует от Узбекистан, не е изпълнена със звучни завоевания на световната музикална сцена. Въпреки това младите, красиви и талантливи солисти успяват да спечелят сърцата на своите сънародници. По време на кратката си кариера те създават няколко музикални шедьовъра. Талантливите младежи са почти на една и съща..