Стойчо Стойчев: Твърде много самонадеяни и високомерни политици се навъдиха

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 2 август 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът Румен Радев назначи ново служебно правителство и насрочи предсрочните парламентарни избори за 2 октомври. 47-ото Народно събрание вече е в историята, както и кабинетът на коалицията, начело с Кирил Петков.

"Може би най-важният фактор да се стигне дотук бяха прекалено високите заявки, които даде предишното правителство на фона на невъзможността да ги изпълни, което излизаше извън пределите на трезвия разум и, разбира се, изгорените мостове за сътрудничество, дефинираните от самите управляващи граници, червени линии, невъзможността за диалог с политическите партии и опитите да се разруши парламентарната група на ИТН. Всичко това съвкупно може да бъде определено като проблеми с комуникацията. Липсваше почтеност в това управление, което го ерозира до невъзможността да поддържа мнозинството си в парламента и в крайна сметка се стигна до разпад в това мнозинство и до невъзможност да се състави ново мнозинство в рамките на този парламент", коментира в "Посоките на делника" политологът доц. Стойчо Стойчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и добави:

"Надявам се този епизод да приключва вече в българския парламентаризъм и от следващия или по-следващия мандат на Народното събрание политическите сили да тръгнат в посока на партньорство, а не на взаимно сатанизиране и отхвърляне. Езикът на омразата и отхвърлянето беше доминиращо послание на протеста от 2020 година. Видя се, че колкото и пъти да се опитва протестът да произведе мнозинство смазващо и решаващо в Народното събрание, това не е възможно, защото очевидно няма социална база за него. Може би тогава започна това отчуждение на партиите една от друга. Дали сега ще наблюдаваме обратен процес- на сближаване, на коалиране, на обединяване на субекти, има такива заявки, но гордостта, особено в младите политици, е фактор, който би поставил прът във всяка една такава иначе добра инициатива. Твърде много самонадеяни и високомерни политици се навъдиха, които експонират егото си дори преди желанието си за развитие, така че е възможно да бъде спрян този процес на предизборно коалиране и обединение. Това би било здравословно, но в определени граници, защото, ако бъде опитано нещо такова с предизборна цел на анти ГЕРБ основа между БСП и "Демократична България", смятам, че ще се отрази по-скоро негативно на участниците в него. Тези калкулации не знам дали и самите лидери на ПП и "Демократична България" ги правят самостоятелно, възможно е да има други центрове на идеи, предложения, които да им ги спускат. Трудно може да се прецени къде свършва политическата логика и къде започват някакви други интереси. Било геостратегически или пък икономически."

Оценката за работата на 47-ото Народно събрание ще дадат българските граждани, каза още Стойчев.

"След два месеца ще видим как гласоподавателите усещат партиите, които са доминирали дневния ред на Народното събрание и са прокарали някакви инициативи, колкото и малко да са, според живота си, според разбиранията си, според разсъжденията си. Ако партиите, които формираха управлението през последните месеци, не получат подкрепа или пък наполовина реализират резултата, който имаха през ноември миналата година, ще бъде красноречива оценка. Обратното- ако затвърждават позиции, ако получат вот на доверие, ознавача, че хората са доволни от управлението им и биха били легитимни кандидати за формиране на ново управляващо мнозинство."

Политологът напомни, че първостепенна задача на новия служебен кабинет е да обезпечи предстоящите избори.

"Масовата нагласа е да очакваме някакъв вид геостратегическо преориентиране по отношение на Русия, на доставките на газ от Газпром и т.н., но аз не гледам в този контекст. Не мисля, че ще е голяма новина. По-скоро ми се струва интересно дали служебният кабинет ще направи усилия да възстанови доверието в изборите, защото в рамките на миналата година служебните кабинети на Радев по-скоро разрушиха доверието в изборите и доведоха до рекордно ниска избирателна активност на парламентарни избори, която постави под съмнение изобщо легитимността на политическите институции- излъчените чрез тези избори парламент и кабинет. Надявам се сега този кабинет да направи всичко възможно за една разяснителна кампания, да покаже, че машинното гласуване не е толкова страшно, плашещо. Да стимулира хората да отидат да гласуват без страх, за да може на новите избори да имаме нормална избирателна активност, което би позволило една по-широка социална база, върху която да стъпи следващото мнозинство и по-покрити претенции за представляване на социални слоеве, на хората, на народа."

Според Стойчо Стойчев призивите на ГЕРБ за следизброна коалиция не са насочени задължително към "Продължаваме промяната".

"Реакциите на Борисов за откритост към останалите се възприеха еднозначно като покана към "Продължаваме промяната", които побързаха да отхвърлят тази протегната ръка без да са поименно поканени. Възможно е да стане ясно след изборите, че всъщност "Продължаваме промяната" не са чак такъв фактор, за какъвто в момента се самопредставят. Управлението, което доминираха, като цяло беше управление на претенциите без да се дължи отчет за това тези претенции върху какви реални възможности почиват. Така че е възможно да имаме съвсем различна конфигурация на политическите сили в следващия парламент и тази опция за коалиция около ГЕРБ да бъде изключваща "Продължаваме промяната", а включваща съвсем други партии."

Стойчев очаква вяла предизборна кампания, насочена към твърдите ядра на водещите партии.

"Явно политическите партии са калкулирали, че избирателната активност ще бъде ниска, в която мобилизацията до оптимума на твърдите партийни ядра е изключително важна. Очаквам липса на комуникация, липса на сблъсък, а по-скоро декларативно говорене от страна на политическите партии- всеки ще си говори неговата истина без да се съобразява как другите интерпретират същите факти. Целите на това говорене са именно твърдите симпатизанти, които нямат нужда от убеждаване, а по-скоро имат нужда от надъхване да участват и да агитират в близкото си обкръжение. Кампанията ще бъде по-скоро едностранчива, комуникационните канали- насочени към твърдите симпатизанти. Не мисля, че ще се разиграват диспути, дебати, ако има, те ще бъдат използвани по-скоро от малките политически партии, които искат да получат някакъв вид видимост и присъствие в медиите."

Предсрочните избори са нормално явление за държавите с управление като нашето, те не са нищо страшно, смята доц. Стойчев.

"Страните с подобна институционална уредба- парламентарни демокрации с пропорционална избирателна система, обикновено при тях парламентите никога не изкарват пълния си мандат. Средната продължителност на един мандат е около 2-2,5 години. Така че за нас влизането в спирала от избори по-скоро е нормализация на тази институционална уредба, отколкото нещо кризисно или белег за някаква деформация. И в Италия постоянно има предсрочни избори, и в Нидерландия, и в Белгия. Това са държави със сходна на нашата уредба, така че дори да имаме отново предсрочни избори, това не би било зле. Въпросът тук е, че конституцията, когато е писана, не е било предвидено да се случва точно по този начин и е предвиден този статут на служебните кабинети. При нас всъщност се оказва, че имаме периоди в тези моменти на нестабилност, в които ролята на президента неимоверно нараства и той започва на практика еднолично да управлява страната без възможност за всякакъв институционален контрол върху действията му. Това ни прави малко по-особени, но пък за сметка на това предоставя по-честа ротация, смяна в центровете на власт, което не е задължитено да е лошо. Това ще принуди институциите, партийните лидери и президента да работят в по-голям синхрон и приемственост. Ако това се консолидира по този начин в нашата страна, е възможно да отвори един нов цикъл на добро национално сътрудничество и по-стабилно и предсказуемо управление независимо от политическите сблъсъци между партиите. В крайна сметка след няколко години да доведе до по-нормален политически език и до по-нормални политически отношения."

Повече по темата - в прикачения звуков файл.

Споделете

Стойчо Стойчев: Твърде много самонадеяни и високомерни политици се навъдиха

БНР подкасти:

Милчина лъка - село, откъснато от света

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

За БНР

Радио Видин