Да покориш Миджур

За 33-ти път към високия 2168 метра връх Миджур на Стара планина организирано поеха ентусиасти и опитни планинари. Преходът трае между 7 и 10 часа в двете посоки и е сравнително труден, заради голямата денивелация, която трябва да преодолеят изкачващите. Сред първите покорили върха бе Тони Монтана от Мартиново, който е ветеран в изкачването. Броил е до 103 качвания на върха, след което им загубил бройката, Само миналата година е качвал върха 43 пъти. А отговорът на въпроса защо продължава да се качва е съвсем естествен:

"Защото искам да съм първи. Да няма друг, който да се е качил повече от мене на този връх. Това ми е любимия връх...".

На върха е и Мариета Петкова, която с фотоапарат и се опитваше да улови в кадър щастието на вече изкачилите върха. Интересен е начинът, по който брой своите изкачвания:

"Веднъж ме валя дъжд, веднъж ме валя мъгла, веднъж пак мъгла и предполагам, че ми е пети път...Обичам да ходя и да изкачвам балканите. За моите години - 75, се чувствам отлично...".

Мариета също е от Мартиново, в тази група е и Валери Велков, който е качвал върха повече от 20 пъти:

"Истинския живот е в планината - чист въздух, зеленина, студена вода и шум от дървета в гората. Удоволствие. Ако ми дадат да избера между море и планината винаги ще избера планината. Не може да се опише с думи трябва да се види...".


Това е истината - трябва да се види и да се усети - напрежението в краката, топлите слънчеви лъчи, палавия вятър, планинската прохлада, боровинките и малините, край пътеката, които са цветни енергийни бомбички и правят пътя на горе по лек, и дори усмихнатите лица на хората, с които се разминаваш. И силата на волята, която не спира да повтаря единия, после другия и пак единия, после другия, докато правиш поредната трудна крачка нагоре към върха. Има обаче и друг тип покорители, които изкачват с бърз темп като Бела от Пловдив, на 38 години. Тя е част от състезанието "Миджур рън":

"Тръгвам на горе и търся върха. Важното е да не спираме да се движим. Тази година качих връх "Ботев" и "Мусала". Другата седмица ще ходя да кача и "Мальовица". Не е точно тичане, а бърза крачка и с високо темпо и бързо дишане без почивка. Предполагам, че най-бързите мъже могат да го направят за час, аз го правя за 1 час и 15 минути. Правя го защото носи удовлетворение, а и бирата е най-сладка след, като си качил връх "

Важно е да се знае, че с нормално темпо за изкачването от Горни Лом до връх Миджур са необходими около 4 часа. На друго място тази разлика би изглеждала колосална, но в планината времето е относително понятие. В царството на спокойствието бързането е излишно и би скрило от погледа и съзнанието гледки и усещания. Съвсем на място в това зелено и огласяно от ромон на река царство е Милчо Рангелов, хижар на хижа "Миджур", с който си говорим за планината и желанието да изкачиш върха:

"Легендата за "Миджур", е, че мома Миджура са я подгонили турците и тя побегнала. Те са я преследвали и горе на скалите я обграждат и тя се хвърля от скалите... Изкачването на връх "Миджур" е голяма атракция и един от най - трудните в България. Адреналина се вдига, но вече като покорят върха настроението е по - ведро и по - приятно...".

И ще завършим с една история от миналогодишното изкачване на Миджур. Сръбкиня на около 60 години поглежда простора от върха и пита: Де йе нашо? А една от българките на върха й отговаря: Све йе вашо, сестро! -  и е права, планината е колкото на мен толкова и на всеки друг, не можеш да я притежаваш, но можеш да ѝ се насладиш, ако тя ти позволи разбира се.