"В Германия, нещата са много по-различни отколкото в България. В образователната система има различни степени - има начално училище и след като завършиш 4.клас и оценките ти са добри, можеш да си избереш дали да влезеш в нормално училище или в гимназия. Нормалното училище в случая означава, че ти учиш до едно време и после отиваш да работиш някъде - в производството, в услугите, в сферата за грижа за хората с увреждания, за стари хора или деца без родители например. В германското училище оценките са по-различни от българското училище. Тук най-високата оценка е 1, която се счита и за отличен.
Когато тук започнах училище, бях приет много топло- нещо което аз не очаквах, защото за германците се говори, че са студени хора. Това обаче няма нищо общо с действителността. Приеха ме добре, нищо че съм чужденец, а и от 4 години вече съм един от тях. В училище всички сме равни, независимо кой може да ходи и кой - не. Дори хората с увреждания се толерират.
От личен опит мога да кажа, че в Германия мога спокойно сам да стигна от автобусната спирка до вкъщи без проблеми и без препятствия, които да са опасни за здравето и живота ми. За разлика от България.
Инфраструктурата в Германия е много добра - има изградени специални спирки за хората с увреждания. Това за мен е много добре и смятам, че така трябва да бъде и в България, но надали ще стане. Конкретно във Враца най-трудното нещо за мен бяха тротоарите. Те са толкова високи и ако искаш да слезеш от него, а си сам, ти се преобръщаш с инвалидната количка на шосето и опасността е много голяма. В Германия масово тротоарите са подравнени, за да може съвсем спокойно една инвалидна количка да мине. Същото важи и за незрящите. И така трябва да е и в България...
Заболяването ми е вродено, а лечение срещу Детска церебрална парализа няма. Има поддържащи процедури, а целта е да се чувстваш добре в собствената си кожа, напук на заболяването и да се научиш да го приемаш. Т.е., да се научим да се приемаме такива, каквито сме..."
Благодарение на добрата среда за живот и изява, Николай се е приел такъв, какъвто е. И понеже е талантлив, не спира да се развива в музикалната сфера.
И сега - месеци след големият успех на песента "Не Те Заслужавам"- песен, която както сам казва се ражда в една безсънна февруарска нощ и с която доказва пред себе си, че няма невъзможни неща, идва време за поредната стъпка напред, а именно новата песен "НЕ ВЯРВАМ" , която излезе на 2 септември.
През лятото на 2019-та Николай написва своята дебютна песен "Бягам", която се приема много добре от публиката и за отрицателно време достигна хиляди гледания в YouTube.
След успеха на дебютната му песен, през юли 2020 година издава първия си мини албум "Продължавам" който успява да излезе извън пределите на страната. На 12- ти ноември същата година, Николай издава и втория си мини албум носещ името "Летя", който включва общо 6 песни написани изцяло от него.
"Благодаря на всички за огромната подкрепа ,защото без нея нищо от това нямаше да е възможно.", споделя Николай Антов, известен още като NICK.
Цялото интервю с Николай Антов - в звуковия файл
* снимки-личен архив
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..