"В Германия, нещата са много по-различни отколкото в България. В образователната система има различни степени - има начално училище и след като завършиш 4.клас и оценките ти са добри, можеш да си избереш дали да влезеш в нормално училище или в гимназия. Нормалното училище в случая означава, че ти учиш до едно време и после отиваш да работиш някъде - в производството, в услугите, в сферата за грижа за хората с увреждания, за стари хора или деца без родители например. В германското училище оценките са по-различни от българското училище. Тук най-високата оценка е 1, която се счита и за отличен.
Когато тук започнах училище, бях приет много топло- нещо което аз не очаквах, защото за германците се говори, че са студени хора. Това обаче няма нищо общо с действителността. Приеха ме добре, нищо че съм чужденец, а и от 4 години вече съм един от тях. В училище всички сме равни, независимо кой може да ходи и кой - не. Дори хората с увреждания се толерират.
От личен опит мога да кажа, че в Германия мога спокойно сам да стигна от автобусната спирка до вкъщи без проблеми и без препятствия, които да са опасни за здравето и живота ми. За разлика от България.
Инфраструктурата в Германия е много добра - има изградени специални спирки за хората с увреждания. Това за мен е много добре и смятам, че така трябва да бъде и в България, но надали ще стане. Конкретно във Враца най-трудното нещо за мен бяха тротоарите. Те са толкова високи и ако искаш да слезеш от него, а си сам, ти се преобръщаш с инвалидната количка на шосето и опасността е много голяма. В Германия масово тротоарите са подравнени, за да може съвсем спокойно една инвалидна количка да мине. Същото важи и за незрящите. И така трябва да е и в България...
Заболяването ми е вродено, а лечение срещу Детска церебрална парализа няма. Има поддържащи процедури, а целта е да се чувстваш добре в собствената си кожа, напук на заболяването и да се научиш да го приемаш. Т.е., да се научим да се приемаме такива, каквито сме..."
Благодарение на добрата среда за живот и изява, Николай се е приел такъв, какъвто е. И понеже е талантлив, не спира да се развива в музикалната сфера.
И сега - месеци след големият успех на песента "Не Те Заслужавам"- песен, която както сам казва се ражда в една безсънна февруарска нощ и с която доказва пред себе си, че няма невъзможни неща, идва време за поредната стъпка напред, а именно новата песен "НЕ ВЯРВАМ" , която излезе на 2 септември.
През лятото на 2019-та Николай написва своята дебютна песен "Бягам", която се приема много добре от публиката и за отрицателно време достигна хиляди гледания в YouTube.
След успеха на дебютната му песен, през юли 2020 година издава първия си мини албум "Продължавам" който успява да излезе извън пределите на страната. На 12- ти ноември същата година, Николай издава и втория си мини албум носещ името "Летя", който включва общо 6 песни написани изцяло от него.
"Благодаря на всички за огромната подкрепа ,защото без нея нищо от това нямаше да е възможно.", споделя Николай Антов, известен още като NICK.
Цялото интервю с Николай Антов - в звуковия файл
* снимки-личен архив
Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..
Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. Днешната неделя е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за изцеряването на слепия просяк..
Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..
Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство. Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..
Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..
С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..
"97 Лапи и 1 опашка" продължава да ви среща с хората, които правят чудеса за четириногите ни приятели . Днес ще ви разкажем за две невероятни жени - Таня Гигенска и Вера Ангелова . Тези дами отделят цялото си свободно време, спестени пари и енергия, за да се грижат за десетки кучета. Те са като истински ангели за тези животни...