"Трудни пациенти" на Христо Михов

В края на 1943 г. той отива по разпределение като млад лекар в няколко врачански села. После – и на фронта по време на последните битки от Втората световна война, където спасява ранените войници – не само със скалпел и лекарство, а и с най-важното – човешко отношение и добра дума. После решава да удържи обещанието, което са си дали с неговия съквартирант още като студенти, и специализира педиатрия, само за да се превърне в един от основоположниците на този вид медицина не само у нас. Опитът му го отвежда чак до следвоенен Виетнам, където в продължение на една година се бори с болестите на местните, с наводнения, опасността от забравени мини, езикова бариера и какво ли не още.

В книгата си "Трудни пациенти" професор Михов подрежда пред нас една пъстра мозайка от някои от най-любопитните случаи в своята 50-годишна практика. Разкази, пълни с човещина, болка и надежда. С трудно спечелено доверие. Истории за невероятни случайности, лекарски грешки, изцеления, граничещи с чудото. Истории за многото лица на войната и какво е нужно, за да имаш силата и познанието за секунди да решаваш кой трябва да живее и кого да оставиш да умре, защото не можеш да го спасиш.

Свикнали сме да вярваме, че лекарят не просто може, а е длъжен да е олицетворение на боговете, равен им по сила и могъщество. Да може да връща мъртвите към живот, да лекува дори нелечими състояния, да прави чудеса ежедневно. И той твърде често го прави. Но колкото и добър да си в тази професия, не си застрахован от моментът, в който една жена ще се изправи пред теб и ще ти каже: "Ти си убиецът на моето дете!". Цената, която плащаш, за да станеш по-добър в може би най-благородната и често пъти твърде неблагодарна професия на света.

Но пък да отидеш на сватбата на момичето, за чийто живот си се борил седмици наред преди двайсет години, без да вярваш в добрия изход – ето това е, което те движи напред, дава ти увереност, че си на прав път, независимо от съмненията – твои и чужди. Да видиш поредните щастливи родители да си тръгват с детето си, което си измъкнал буквално изпод протегнатите ръце на смъртта.

"Трудни пациенти" е книга, която по съвсем човешки начин разказва за онази страна от медицината, която твърде често не виждаме, а и не се замисляме за нея. Какво струва на онези, които решават да ѝ се посветят. За техните страхове и колебания. За трудното начало. За лекарската етика и кога тя изисква да лъжеш, да нарушаваш правилата и законите. За морала и кога да останеш морален означава да станеш престъпник. За печеленето на доверие. За борбата с невежеството, страха, системата. За осъзнаването, че макар и лекар, си просто човек и медицината не е всемогъща магия.

В нея няма екшън, нито високотехнологично оборудване, което помага на лекарите да са новите супергерои. В нея има история. Пред очите ти следвоенна България се превръща в съвременна държава с добра медицина и отдадени лекари. Има  газени лампи, разкаляни улици, снежни виелици, война, тепърва прокарващи се пътища, липса на мощни лекарства… и едни хора, които се опитват да се борят за пациентите си въпреки всичко това. Едни хора, които мъкнат прогреса на свой гръб, за да го предоставят на други под формата на адекватни грижи и добро лечение.

Четейки спомените на професор Михов, ние всъщност проследяваме целия процес около въвеждането и развитието на медицинската помощ у нас – от времето на бабуващи жени, знахари и чакръкчии до времето на антибиотиците, скенерите, рентгена и спешната хирургия. Книгата му ни помага да видим колко път е изминат през последните десетилетия и в крайна сметка да разберем, че независимо колко напред е медицината, душата човешка все така под нокът се крие.