Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Ветеран от Корейската война, постигнал Американската мечта, ще бъде погребан в България

19
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" ще почетем паметта на един от най-дейните участници в предаването- истински родолюбец, който макар и принуден още като младеж да напусне родината, никога не я е забравял и винаги повтаряше- "Аз може и целия си съзнателен живот да съм прекарал в чужбина, но ще бъда погребан в моето родно село - Извор махала в България..."

Емигрантът е Генчо Нанков, роден преди 89 години в кулското тогава село Извор махала, участвал в Корейската война, оженил се за германка от български произход и дълги години живял и работил като шофьор на автобус в град Рочестър, щата Ню Йорк.  

Днес си спомняме за него чрез избрани откъси от участията му в предаването- ще чуем през какви превратности на съдбата е трябвало да мине, за да си позволи животът такъв, какъвто е искал, макар по принуда и далеч от родината.

"Казвам се Генчо Данчов Нанков от село Извор махала, Кулско. В момента живея в САЩ, на 9 часа път от град Ню Йорк, на един час и половина от Ниагарския водопад, в едно село, което се казва Хилтън. В него има само 14 000 души... Продадох къщата си, в която живях в продължение на 43 години, на 16 дка площ. Сега живея на 6 км от нея в нова къща на място, където живеят само възрастни хора - пенсионери. Трябва да си на 55 години и по-възрастен, за да можеш да живееш там. Къщата е голяма и удобна и когато ме питат дали ми харесва, аз отговарям, че е много хубаво, само че това е живот за мързеливи хора, защото там нищо не можеш да правиш. Те ти косят тревата, те чистят и снега- ти само да плащаш и да мълчиш...
Аз се събирам с другите старци или в един МОЛ, където има 52 магазина и в който идват хора от различни националности. Най-много са македонците, но те винаги се карат и се делят на няколко групи, така че аз повече седя при италианците и германците, защото аз съм бил в Италия, а разбирам и немски, защото моята госпожа е половин германка, половин българка..."   

Това разказа за живота си в САЩ по време на едно от посещенията си във Видин Генчо Нанков. Обясни и какви са били причините да напусне България през далечната 1952 година:

"Причините бяха много. Аз бях два пъти в затвора, когато бях още 18-годишен. Напуснах България, защото ме обвиниха, че съм кулак, саботьор и народен враг. Докато бях в гимназията през 1950 година започна Корейската война. Тогава обясняваха, че Корея е вече свободна демократична държава, но аз слушах радио "Свободна Европа" и разказвах истината такава, каквато беше. Още на другия ден аз бях вече в милицията и още с влизането в стаята, започнаха да ме бият. Такъв бой и магаре не се бие... Втория път бях в затвора заради вуйчо ми, който имал някаква организация в Кула, но аз нищо не знаех. Заради това аз бях под домашен арест и нямах право да се срещам с другите младежи или да ходя на хорото, където те се събираха. Така реших да напусна България. Тогава границата беше оградена с бодлива тел два реда, но аз отидох на нашата нива, качих се на едно дърво до оградата  като се залюлях няколко пъти, се прехвърлих в Сърбия..."

Навремето са го наричали терорист, а в действителност е бил само едно 19-годишно селско момче, чиято буйна кръв не търпяла подчинението.

"В Сърбия животът за емигрантите беше много тежък и затова реших нелегално да ида в Австрия. На границата обаче ме хванаха и ме пратиха в затвора за 3 месеца. След това англичаните ми дадоха виза за град Триест и аз заминах за Италия. Там също беше много тежко, защото емигрантите яха много, а работа нямаше. Аз живеех в една бивша казарма на Мусолини, където въздухът не стигаше и няколкостотин човека в редица чакахме за ядене. И тогава американският консул ме повика и ме попита къде искам да отида. Отговорих му, че аз съм европеец и искам да си остана в Европа, но той ми обясни колко е добре да стана американски гражданин. Той говори, говори, аз нищо не разбирах накрая ми даде един лист да подпиша и ми каза, че ако стана американски войник, след 5 години ще получа американско гражданство. Аз подписах и след две седмици вече бях в Мюнхен и на 19 декември ми казаха да вдигна ръка и да дам клетва. Тогава не разбирах какво точно ми казват, но след две седмици вече бях в Южна Каролина на обучение като американски войник. Да минеш през военно обучение без да знаеш езика не е лесно, но аз бях много пъргав и копирах какво правят останалите. Те се обръщат наляво- и аз се обръщах, обърнат се надясно- аз също. Не разбирах всички команди, но благополучно минах обучението и след това те ме пратиха във Форт Луис и оттам, направо за Корея. Обучението ми бе за парашутист, но от самолет аз скочих само 3 пъти и капитанът ме изгони. Каза ми, че не говоря езика и ако един подофицер обучава 52 парашутисти, той трябвало да сложи трима подофицери само за мен... Така аз станах артилерист. Първо бях мерач на оръдието, после началник на оръдието и след 13 месеца, ако останеш жив, се връщаш обратно в Америка... 


Аз за войната не бих желал много да разказвам. Това е война- атакуваш, после отстъпваш и така до безкрай. Там повечето беше политика, отколкото война. А ние трябваше да се пазим, за да останем живи. Там и Господ помогна... Като навърших 13 месеца в Корея, аз заминах за две години и половина в Германия, понеже там САЩ имаха бази. Аз още не можех да стана американски гражданин, защото ми трябваше служба от 5 години..."


В Германия Генчо Нанков се запознава и се жени за Хилдегард, чиято майка е българка, а баща й германец, живял в Казанлък. Ражда му се и син. Когато той става на 10 месеца, Генчо се връща в САЩ, за да си намери работа и прибере семейството си. Започват живота си наново в град Рочестър, който по онова време наброява 246 000 души.



"Купих къща и се преместихме на 20 км от града, където живяхме в продължение на 43 години. Аз станах обикновен шофьор на градски автобус. Там бяха общо 309 шофьори и аз бях единственият, който не беше роден в Америка. Занимавах се с това в продължение на 30 години и дори представих щата Ню Йорк на 100-годишните Олимпийски игри в Атланта... Съпругата ми си остана вкъщи. Както казваха навремето в България- жената трябва да гледа децата. Тя се грижеше за къщата и градината, която беше 4 дка. Имахме също овце и кокошки. Аз, когато имах време между курсовете на рейса, продавах продукцията от градината ни на гръцките ресторанти в града... В Рочестър няма много от старите българи-емигранти. Навремето бяхме 9 човека, но сега сме останали само двама..."  

Заклет царист съм, споделя и политическите си възгледи Генчо Нанков. Той познава лично Симеон Сакскобургготски, както и  сестра му - Мария Луиза, с която жена му е близка. Още от самото начало той е с царя и съжалява, че не е успял да изпълни мисията си и да върне в България старите политически емигранти.

След като се пенсионира, издава две книги. Първата е за родното му място- село Извор махала. А историята започва още от създаването на селото през 16 век, когато преселници от Тетевенския Балкан- село Голям извор, заради безчинствата на турците по време на робството бягат и се заселват в този край, чак до Зайчар, основавайки Извор махала и Велики извор.
Подсигурил бе и 300 бройки, 250 -подарък за всяка къща в родното село и останалите искаше да бъдат раздадени на читалищата в района. Втората книга е стихосбирката с около 36 негови стихотворения "Борба за живот".


"И след повече от 60 години емиграция, България живее винаги в сърцето ми", споделяше приживе Генчо Нанков. Мечтаел за свободен живот в непознати страни, бил без пари, само с личната си ученическа карта, когато прескочил мрежата на Българо- Сръбската граница, но и с надеждата, че ще успее.
 
Напролет съпругата и синът му ще изпълнят и последното му желанието- урната с праха му да бъде погребана в родното село Извор махала в България.

Цялото интервю с Генчо Нанков- в звуковия файл


Вижте още

Самороден талант от Белоградчик се изявява в световното кино

22-годишният  Николай Николов от Белоградчик е самороден талант, който пробива в киноиндустрията както в български, така и в чуждестранни продукции. Той е един от малкото български актьори, които на тази възраст вече се радва на роли в киното извън България.  Първата му роля е във филма "The Invasion of Red-Coke City" . Има епизодична роля в..

публикувано на 06.02.23 в 17:00

Деян Каменов - Дидо: Ходете навреме на зъболекар

Ходете на зъболекар, мийте зъбите си и не пушете. Този съвет даде в "Час при зъболекаря" музикантът и основател на групата DeeStoned Деян Каменов - Дидо . Той си спомни за първия път, когато е посетил зъболекарския кабинет, и разказа: "Първия път, когато бях на зъболекар, сериозно, който помня, имах едно зъбче, което беше тръгнало да израства..

публикувано на 06.02.23 в 16:09

Превозвачи определят нови цени заради отстъпките за учащи и пенсионери

Картите за градски и междуселищен транспорт в цялата страна поевтинияха от 1 февруари тази година. Увеличават се отстъпките за пенсионерите от 20 на 40 процента, а за учениците - от 20 на 70 на сто. Деца до 10-годишна възраст ще се возят безплатно. Мярката е част от механизъм, с който се цели да се финансира общественият транспорт и да се..

публикувано на 06.02.23 в 15:54

Организации отправиха призив срещу насилието над жени

Българска платформа към Европейско женско лоби в последния ден на 48-то Народно събрание (НС) отправи отворено писмо до политически партии и коалиции и персонално до депутати. Поводът е убийството на 62-годишна жена във Враца, а писмото е адресирано до всички, които на 27 януари не приеха предложението за Закон за изменение и допълнение на..

публикувано на 06.02.23 в 15:34

Анна, Александър и Кристиян са сред предпочитаните имена във Видин

В последните години българската именна система доста се модернизира и много бъдещи майки и бащи предпочитат да кръстят детето си с някое известно чудждестранно име, отколкото с традиционно българско. Не е тайна и това, че от години се наблюдава сблъсък между родители, опитващи се да съхранят националните традиции и тези, които се придържат..

публикувано на 06.02.23 в 13:31
Георги Чайковски

Враца почита паметта на Георги Чайковски с изложба

Художествена галерия "Иван Фунев"-Враца открива и зложба по случай 100 години от рождението на Георги Чайковски.  Художникът и културен деец е роден на 5 февруари 1923 година в Мездра. Завършва художествената академия в София със специалност "Живопис".  Юбилейната изложба ще бъде открита днес, 6 февруари, от 17:30 часа и ще остане в галерията..

публикувано на 06.02.23 в 12:52

В „Музикална зона“ днес: Френски шансони, френски фасони…

  От града на изкуствата, от страната на любовта и виното, където модата и практиката да оставаш млад и очарователен, са издигнати в култ, идва днешната „Музикална зона“. А като се каже „Франция“, си представяме много неща. Едно обаче е сигурно: сещаме се за французойките ;) Те ще са обект на слухово и зрително възприятие в днешната „Музикална зона“,..

публикувано на 06.02.23 в 09:55