19
Емигрантът е Генчо Нанков, роден преди 89 години в кулското тогава село Извор махала, участвал в Корейската война, оженил се за германка от български произход и дълги години живял и работил като шофьор на автобус в град Рочестър, щата Ню Йорк. 
хубаво, само че това е живот за мързеливи хора, защото там нищо не можеш да правиш. Те ти косят тревата, те чистят и снега- ти само да плащаш и да мълчиш...
Това разказа за живота си в САЩ по време на едно от посещенията си във Видин Генчо Нанков. Обясни и какви са били причините да напусне България през далечната 1952 година:
някаква организация в Кула, но аз нищо не знаех. Заради това аз бях под домашен арест и нямах право да се срещам с другите младежи или да ходя на хорото, където те се събираха. Така реших да напусна България. Тогава границата беше оградена с бодлива тел два реда, но аз отидох на нашата нива, качих се на едно дърво до оградата като се залюлях няколко пъти, се прехвърлих в Сърбия..." 
Навремето са го наричали терорист, а в действителност е бил само едно 19-годишно селско момче, чиято буйна кръв не търпяла подчинението.
"В Сърбия животът за емигрантите беше много тежък и затова реших нелегално да ида в Австрия. На границата обаче ме хванаха и ме пратиха в затвора за 3 месеца. След това англичаните ми дадоха виза за град Триест и аз заминах за Италия. Там също беше много тежко, защото емигрантите яха много, а работа нямаше. Аз живеех в една бивша казарма на Мусолини, където въздухът не стигаше и няколкостотин човека в редица чакахме за ядене. И 
тогава американският консул ме повика и ме попита къде искам да отида. Отговорих му, че аз съм европеец и искам да си остана в Европа, но той ми обясни колко е добре да стана американски гражданин. Той говори, говори, аз нищо не разбирах накрая ми даде един лист да подпиша и ми каза, че ако стана американски войник, след 5 години ще получа американско гражданство. Аз подписах и след две седмици вече бях в Мюнхен и на 19 декември ми казаха да вдигна ръка и да дам клетва. Тогава не разбирах какво точно ми казват, но след две седмици вече бях в Южна Каролина на обучение като американски войник. Да минеш през военно обучение без да знаеш езика не е лесно, но аз бях много пъргав и копирах какво правят останалите. Те се 
обръщат наляво- и аз се обръщах, обърнат се надясно- аз също. Не разбирах всички команди, но благополучно минах обучението и след това те ме пратиха във Форт Луис и оттам, направо за Корея. Обучението ми бе за парашутист, но от самолет аз скочих само 3 пъти и капитанът ме изгони. Каза ми, че не говоря езика и ако един подофицер обучава 52 парашутисти, той трябвало да сложи трима подофицери само за мен... Така аз станах артилерист. Първо бях мерач на оръдието, после началник на оръдието и след 13 месеца, ако останеш жив, се връщаш обратно в Америка...
Аз за войната не бих желал много да разказвам. Това е война- атакуваш, после отстъпваш и така до безкрай. Там повечето беше политика, отколкото война. А ние трябваше да се пазим, за да останем живи. Там и Господ 
помогна... Като навърших 13 месеца в Корея, аз заминах за две години и половина в Германия, понеже там САЩ имаха бази. Аз още не можех да стана американски гражданин, защото ми трябваше служба от 5 години..."
В Германия Генчо Нанков се запознава и се жени за Хилдегард, чиято майка е българка, а баща й германец, живял в Казанлък. Ражда му се и син. Когато той става на 10 месеца, Генчо се връща в САЩ, за да си намери работа и прибере семейството си. Започват живота си наново в град Рочестър, който по онова време наброява 246 000 души.
"Купих къща и се преместихме на 20 км от града, където живяхме в продължение на 43 години. Аз станах обикновен шофьор на градски автобус. Там бяха общо 309 шофьори и аз бях единственият, който не беше роден в Америка. Занимавах се с това в продължение на 30 години и дори представих щата Ню Йорк на 100-годишните Олимпийски игри в Атланта... Съпругата ми си остана вкъщи. Както казваха навремето в България- жената трябва да гледа децата. Тя се грижеше за къщата и градината, която беше 4 дка. Имахме също овце и кокошки. Аз, когато имах време между курсовете на рейса, продавах продукцията от градината ни на гръцките ресторанти в града... В Рочестър няма много от старите българи-емигранти. Навремето бяхме 9 човека, но сега сме останали само двама..."
Заклет царист съм, споделя и политическите си възгледи Генчо Нанков. Той познава лично Симеон Сакскобургготски, както и сестра му - Мария Луиза, с която жена му е близка. Още от самото начало той е с царя и съжалява, че не е успял да изпълни мисията си и да върне в България старите политически емигранти.
След като се пенсионира, издава две книги. Първата е за родното му място- село Извор махала. А историята започва още от създаването на селото през 16 век, когато преселници от Тетевенския Балкан- село Голям извор, заради безчинствата на турците по време на робството бягат и се заселват в този край, чак до Зайчар, основавайки Извор махала и Велики извор.
Подсигурил бе и 300 бройки, 250 -подарък за всяка къща в родното село и останалите искаше да бъдат раздадени на читалищата в района. Втората книга е стихосбирката с около 36 негови стихотворения "Борба за живот".
"И след повече от 60 години емиграция, България живее винаги в сърцето ми", споделяше приживе Генчо Нанков. Мечтаел за свободен живот в непознати страни, бил без пари, само с личната си ученическа карта, когато прескочил мрежата на Българо- Сръбската граница, но и с надеждата, че ще успее.
Напролет съпругата и синът му ще изпълнят и последното му желанието- урната с праха му да бъде погребана в родното село Извор махала в България.
Цялото интервю с Генчо Нанков- в звуковия файл
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..
Значителна облачност с дъжд