19
Емигрантът е Генчо Нанков, роден преди 89 години в кулското тогава село Извор махала, участвал в Корейската война, оженил се за германка от български произход и дълги години живял и работил като шофьор на автобус в град Рочестър, щата Ню Йорк. 
хубаво, само че това е живот за мързеливи хора, защото там нищо не можеш да правиш. Те ти косят тревата, те чистят и снега- ти само да плащаш и да мълчиш...
Това разказа за живота си в САЩ по време на едно от посещенията си във Видин Генчо Нанков. Обясни и какви са били причините да напусне България през далечната 1952 година:
някаква организация в Кула, но аз нищо не знаех. Заради това аз бях под домашен арест и нямах право да се срещам с другите младежи или да ходя на хорото, където те се събираха. Така реших да напусна България. Тогава границата беше оградена с бодлива тел два реда, но аз отидох на нашата нива, качих се на едно дърво до оградата като се залюлях няколко пъти, се прехвърлих в Сърбия..." 
Навремето са го наричали терорист, а в действителност е бил само едно 19-годишно селско момче, чиято буйна кръв не търпяла подчинението.
"В Сърбия животът за емигрантите беше много тежък и затова реших нелегално да ида в Австрия. На границата обаче ме хванаха и ме пратиха в затвора за 3 месеца. След това англичаните ми дадоха виза за град Триест и аз заминах за Италия. Там също беше много тежко, защото емигрантите яха много, а работа нямаше. Аз живеех в една бивша казарма на Мусолини, където въздухът не стигаше и няколкостотин човека в редица чакахме за ядене. И 
тогава американският консул ме повика и ме попита къде искам да отида. Отговорих му, че аз съм европеец и искам да си остана в Европа, но той ми обясни колко е добре да стана американски гражданин. Той говори, говори, аз нищо не разбирах накрая ми даде един лист да подпиша и ми каза, че ако стана американски войник, след 5 години ще получа американско гражданство. Аз подписах и след две седмици вече бях в Мюнхен и на 19 декември ми казаха да вдигна ръка и да дам клетва. Тогава не разбирах какво точно ми казват, но след две седмици вече бях в Южна Каролина на обучение като американски войник. Да минеш през военно обучение без да знаеш езика не е лесно, но аз бях много пъргав и копирах какво правят останалите. Те се 
обръщат наляво- и аз се обръщах, обърнат се надясно- аз също. Не разбирах всички команди, но благополучно минах обучението и след това те ме пратиха във Форт Луис и оттам, направо за Корея. Обучението ми бе за парашутист, но от самолет аз скочих само 3 пъти и капитанът ме изгони. Каза ми, че не говоря езика и ако един подофицер обучава 52 парашутисти, той трябвало да сложи трима подофицери само за мен... Така аз станах артилерист. Първо бях мерач на оръдието, после началник на оръдието и след 13 месеца, ако останеш жив, се връщаш обратно в Америка...
Аз за войната не бих желал много да разказвам. Това е война- атакуваш, после отстъпваш и така до безкрай. Там повечето беше политика, отколкото война. А ние трябваше да се пазим, за да останем живи. Там и Господ 
помогна... Като навърших 13 месеца в Корея, аз заминах за две години и половина в Германия, понеже там САЩ имаха бази. Аз още не можех да стана американски гражданин, защото ми трябваше служба от 5 години..."
В Германия Генчо Нанков се запознава и се жени за Хилдегард, чиято майка е българка, а баща й германец, живял в Казанлък. Ражда му се и син. Когато той става на 10 месеца, Генчо се връща в САЩ, за да си намери работа и прибере семейството си. Започват живота си наново в град Рочестър, който по онова време наброява 246 000 души.
"Купих къща и се преместихме на 20 км от града, където живяхме в продължение на 43 години. Аз станах обикновен шофьор на градски автобус. Там бяха общо 309 шофьори и аз бях единственият, който не беше роден в Америка. Занимавах се с това в продължение на 30 години и дори представих щата Ню Йорк на 100-годишните Олимпийски игри в Атланта... Съпругата ми си остана вкъщи. Както казваха навремето в България- жената трябва да гледа децата. Тя се грижеше за къщата и градината, която беше 4 дка. Имахме също овце и кокошки. Аз, когато имах време между курсовете на рейса, продавах продукцията от градината ни на гръцките ресторанти в града... В Рочестър няма много от старите българи-емигранти. Навремето бяхме 9 човека, но сега сме останали само двама..."
Заклет царист съм, споделя и политическите си възгледи Генчо Нанков. Той познава лично Симеон Сакскобургготски, както и сестра му - Мария Луиза, с която жена му е близка. Още от самото начало той е с царя и съжалява, че не е успял да изпълни мисията си и да върне в България старите политически емигранти.
След като се пенсионира, издава две книги. Първата е за родното му място- село Извор махала. А историята започва още от създаването на селото през 16 век, когато преселници от Тетевенския Балкан- село Голям извор, заради безчинствата на турците по време на робството бягат и се заселват в този край, чак до Зайчар, основавайки Извор махала и Велики извор.
Подсигурил бе и 300 бройки, 250 -подарък за всяка къща в родното село и останалите искаше да бъдат раздадени на читалищата в района. Втората книга е стихосбирката с около 36 негови стихотворения "Борба за живот".
"И след повече от 60 години емиграция, България живее винаги в сърцето ми", споделяше приживе Генчо Нанков. Мечтаел за свободен живот в непознати страни, бил без пари, само с личната си ученическа карта, когато прескочил мрежата на Българо- Сръбската граница, но и с надеждата, че ще успее.
Напролет съпругата и синът му ще изпълнят и последното му желанието- урната с праха му да бъде погребана в родното село Извор махала в България.
Цялото интервю с Генчо Нанков- в звуковия файл
В постоянен страх и стрес живеят хората в село Динково, община Ружинци. Пред екип на радио Видин х ората се оплакват от постоянните и неспиращи набези и кражби на техни съселяни. Хората не могат сами да се справят, страхуват се, тъй като повечето от тях живеят сами. Казват, че се обаждат в полицията, но полицаите идват,..
Хората от жилищен блок "Янтра" 2 във Видин очакват местната общинска управа да се справи с проблем, който от години няма решение. Искат да бъде асфалтирана улицата пред входа им. Казват, че в дъждовно време там се събира вода и всяко излизане от дома им се превръща в изпитание. Налага се с тухли и камъни да правят пътека, за да могат да..
В 61 паралелки на 33 училища ще се обучават учениците на територията на област Враца. 1443-ма седмокласници имат възможност да продължат образованието си в учебните заведения в областта. Регионалното управление на образованието (РУО) - Враца обяви държавен план-прием за 2024/2025 година. 15 са профилираните паралелки, 29 са..
11 -ът Ивайло Георгиев от ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" Видин е най-добрият състезател в България по приложна електроника. Той спечели първото място в индивидуалното класиране в Националното състезание по приложна електроника "Мога и зная как", а отборът на Ивайло и Светослав Цветков се нарежда на второ място в страната. В момента сме..
Изложбата „Архитектурното наследство на Видин и областта“ се открива във Видин. Автор на изложбата е архитект Белин Моллов. В експозицията са включени 45 картини, които изобразяват впечатляващи сгради като Синагогата, катедралния храм "Свети Димитър", джамията на Осман Пазвантооглу, Стамбол капия, Баба Вида, църквите в Димово, в Ново..
Европейският ден за борба с наднорменото тегло бе отбелязан в Монтана. Инициативата е на Регионалната здравна инспекция и Младежкия дом и е насочена към децата и учениците от града. Лекция, фокусирана върху темата за правилното и здравословно хранене на учениците от 7 до 19-годишна възраст, изнесе Даниела Божинова, която е главен експерт в здравната..
В рубриката "Децата на фокус" ще обсъдим една тема, която за жалост, става все по-актуална в нашето общество. Разводът предизвиква изключително неприятни емоции, особено за децата, които се нуждаят от време и подкрепа, за да се адаптират към новия живот след раздяла. Всяко решение за развод влияе върху децата, които често реагират..
Дъжд
Превалявания