По следите на едно дарение

Регионалният исторически музей във Видин получи дарение от Ценослав Ценов, което включва саби и щикове. Вероятно експонатите са участвали в Първата световна война, но предстои да бъдат идентифицирани, датирани и инвентирани, след което ще бъдат подредени в изложба. Това каза директорът на институцията Христина Кирилова, като обясни, че уникалното при това дарение са щиковете, тъй като досега музеят не е разполагал с такива във фонда си:

"Случайно ми попадна преди време една история за Хаджиангеловата къща, която се намира до Военното окръжие и тази къща започна да се бърка с една друга къща във Видин на може би известна личност за онова време - казва се Кочо Каменов. Къщата на външен вид прилича на Хаджиангеловата къща... Често се бърка Хаджиангеловата къща с тази къща на този човек, в част от която (от къщата на Кочо Каменов- бел. ред.) е живяло семейството на съпругата ми. И фактически голям дял за запазване на тези неща, които дарих на архива, говоря за снимката на Радикал-демократическата партия пред хотела, там дето са насядали, от 1904 година, една друга снимка на стари учители от Кула и най-вече тези щикове и саби са от тази къща, наследени от родителите на съпругата ми... Дарих в Държавен архив- Видин материала, който е на хартиен носител, така да се каже, докато предметите, които бяха намерени там - стари щикове от пушки, две саби - тях ги дарих на музея, защото те са предмети и може да се изложат някъде в музеите да се виждат".

Ценослав Ценов дарява и един уникален щик в кания, който вероятно е използван в Руско-турската война, наследил го от рода на майка си:

"Успоредно с тях дарих и един стар щик - дали е нож, щик или е само щик в кания, който е от пушка "Мартина". Той вече си е от рода на майка ми, от село Раброво, на един възрастен човек, който е починал, когато аз съм бил на 3 години, а той е починал на 101 години. Значи той е роден 1860, някъде там... От него е останал този щик, който проучих, че е от пушка, която е използвана в турската армия, предимно - "Мартина"... Той има едни награди като войник. Този човек е бил опълченец. За това, че е бил опълченец говори ето този знак - на него пише "За отличка в турската война в 1877-1878" - това се дава само на опълченците... Той като войник, около 80-те години на 19 век получава като много добър стрелец - имало е специално упражнение тогава в армията за покриване на нормативи, при което, ако покрие норматива му се дава една значка за отличен стрелец, при второ покриване на друг норматив, много по-сериозен, тогава вече се дава значка пак за отличен стрелец "Първа степен" и часовник. Това да се подари джобен часовник на войник онова време е било голяма работа. На часовника е инкрустирано също "За отлична стрелба". Та, този щик, който го предадох е от този стар родственик."

Това, което е на хартиен носител трябва да бъде в Архива, това което е предмет, трябва да бъде в музея, казва Ценослав Ценов. 

"Историята на стареца ми не струва пари", отговаря Ценослав, запитан защо не е продал експонатите:

"Как да ви кажа, тези вещи имат някаква цена на пазара, който не е урегулиран. Примерно, този часовник беше ми интересно като марка, като производство - кой го е произвел, нищо не пише на него. Отзад има и капаче, тогава хората не са виждали често такива работи - гледа отпред часа, обаче отзад да види как машинките се движат - още си работи часовникът, между другото. И ми беше интересно, и веднъж отивам в София и съм го сложил в джоба и там на "Александър Невски" имаше битак. Показвам на един часовника и той ми вика "20 лева ще ти дам за него". Извинявай - историята на стареца ми не е 20 лева, не е и 2000 лева, не е и 20 хиляди лева, според мен. И вместо да ми даде информация за часовника, веднага скача на цената... Гледаш го нищо и никаква ламаринка - тази значка. Обаче тази значка е била гордост за някой, значи този старец е придобил тази значка с труда си. Той е участник в Балканската война - самият факт, че този старец има две отличия за отлична стрелба и това, че той се връща с пушка "Мартина" - това говори, че той е бил някаква личност и са го използвали като точен стрелец... Хобито ми е фотография - всичко това съм го наснимал, всичко, което съм дарил го имам, то не ми трябва. Хартията, която съм дарил на Държавния архив, тя с времето остарява. Говоря ти за хартия, която е на 120 години, век и нещо - нямам възможност да я съхранявам. Сабите също. За какво да я държа в ъгъла на хола си - кой ще я види - ще я видят моите роднини, ще я видят моите приятели, а това е история."