Изложба показва обичаи и вярвания от Врачанско

"Основно съм работил в област Враца - общините Мездра, Роман, във Враца, в Черепишкия манастир. Там има много интересни легенди, които се свързват с Люти брод, в Чирен съм бил, Горна Бешовица, Долна Бешовица, после има едно село Кален. Много са селищата, но идеята, с която съм ги посещавал, това е маршрутът на великия наш етнограф Димитър Маринов. Той ги е посетил и е записал хората, с които е разговарял, а аз по този начин открих техните наследници, за да проведа интервютата... Бях си поставил задача да проследя спомена за чумната епидемия, в тези селища все още съществуваше спомен за нея.  Можете ли да си представите какво време е минало, но все още се говореше за чумата. Аз това съм го правил преди 10 години, ако днес отидем, споменът все повече избледнява, разказите избледняват, защото хората, родени в началото на XX век, вече ги няма. Те бяха източник на информация точно на този конкретен спомен за чумата. Чумата е била причина да се променят селищата, да се образуват махали, да се променя местоположението на самото селище - от едно място се премества на друго. Те самите не можеха да си обяснят факта и момента с преселването на селището. Как може до един момент, пак ще дам пример с Камено поле, да се намира тук, след това да отива на 5 или 10 километра. Каква може да е причината да накара хората да се преместят. Това именно е била болестта чума, тоест те са търсили спасение да живеят на по-големи площи, по-отдалечени един от друг. Тогава съм записал една поговорка за чумната епидемия, че основното "лекарство" е трябвало хората да живеят на един петел разстояние. Тоест едното домакинство да не чува петела на другото домакинство, колкото и примитивно да звучи - така са се запазили.", споделя Росен Гацин.