Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проблеми на дърветата в градска среда

Снимка: Радио ВИДИН



Дърветата са белите дробове на всяко едно населено място, а във все по-замърсения свят, в който живеем, те страдат. Страдат и от човешка намеса, и от климатичните промени. Кои са потенциалните проблеми, с които ще се сблъскваме при отглеждането на дървета в градска среда и има ли начин да противодействаме- разговаряме с доц. д-р Момчил Панайотов- преподавател в Лесотехническия университет и автор от платформата "Климатека": 

"Дърветата в градска среда изпитват много повече стрес, отколкото тези, които са в една по-природна среда. Този стрес се дължи на първо място на това, че като ги засаждаме по улиците, това значи много по-малко жизнено пространство особено за корените на растението. Знаем, че улиците най-често са запечатани с асфалтово покритие или нещо друго, което силно ограничава достъпа на влага и въздух до почвата- това влошава сериозно почвения режим, влошава се и микробиома в почвите..."- посочи Момчил Панайотов. 

В градска среда почвите са по-замърсени и от различни примеси, използвани при строителството на улицата, което променя химичния състав на почвата. Каналната система под улиците също не позволява на кореновата система на дърветата да се развиват добре. 

"Това е и първият голям проблем- започваме от там, че дървото трябва да черпи от почвата и хранителни вещества, и достатъчно влага, за да може да се справя с целия стрес и ако още от почвата започнат проблемите с дървото, съответно нещата не са особено добри за него". 

Проблем в градска среда са и нараняванията по дърветата, причинени от човешка дейност- заради небрежност или незнание, при неправилни опити за оформяне на короната или кастрене в неподходящ момент. Всичко това води до последващи проблеми със здравословното състояние на дърветата и загиването им.

Отделен аспект е промяната на климата, при която трябва да се избират по-устойчиви на задаващата се суша видове. В градска среда е налице и допълнително загряване, което често причинява термичен стрес. Неустойчиви са брезите, които са доста използвани в миналото, а туите, са пример за климатична непригодност. Иглолистните видове са видове на планините и в града изпитват много по-голям стрес. Не е добре и да се залесява само с един вид, защото има риск при поява на заболяване, което атакува този вид. Най-яркият исторически пример в Европа за риск от внасяне на болест, която да убие градския вид, са брястовете, нападнати от холандска болест, внесена от Азия с търговския флот. По същия начин е внесена и болест по питомния кестен- първо в САЩ, след това и в Европа. У нас боледува конският кестен - напада се от "Охридски молец", но тук има и ефекта на сушата, защото в оригиналната си среда видът расте само на Балканския полуостров, близо до водни течения, на места с висока атмосферна влажност. Внесен в градска среда без поливане, кестенът е в ситуация на стрес, посочва специалистът. 

Заради по-високите температури и по-неравномерното разпределение на валежите се очертава тенденция към по-сух климат. Затова и трябва да сме още по-прецизни, когато избираме видове, устойчиви на суша. В същото време у нас са налице и зимни условия с ниски температури, макар и рядко. Затова видове, характерни за Средиземноморието, не са подходящи за нашия климат. 

"Планирането е ключ към успех"- казва Момчил Панайотов и дава следните примери: Ако имаме тясна улица, не трябва да се садят дървета, които развиват големи корони, за да не се налага след това да се търси начин за подрязването им. Ако засадим вид, непригоден към суша, трябва да предвидим начин да го поливаме. В противен случай са обречени. Положителен пример- в София са залесени дървета, около които са поставени големи полиетиленови торби, които напояват. Съществуват и гранули, които задържат влагата и при необходимост я отделят - може да се поставят и при засаждане на дърветата в градска среда. 

Неподходящи за градско залесяване  в нашите условия са върби и тополи, които изискват повече влага, дървесината им е нездрава, а пухчетата са алергени. Сред подходящите видове са липа, ясен- полски, планински и мъждрян, обикновен дъб, платан/чинар- при него трябва да се има предвид, че иска по-широко пространство и подходящо оформяне на короната. Добре вирее и явор.

Правилно планиране, експерти и отношение са необходими за доброто градско озеленяване, за да можем да извлечем полза десетилетия наред. За дърветата трябва да се грижим, а те на свой ред ни се отплащат- със сянката и прохладата, която носят, казва доц. д-р Момчил Панайотов от платформата "Климатека". Има и социален ефект- по-малко хора, страдащи от горещините, а за една добре засенчена сграда разходите за охлаждане са по-ниски. Това изобщо не е за пренебрегване!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25